„Каквото е необходимо". С тези три думи Марио Драги, тогавашният ръководител на Европейската централна банка, през юли 2012 г. разсея съмненията дали еврото има бъдеще. Посланието му към финансовите пазари беше, че не трябва да се съмняват в ангажимента му да защитава единната валута. Предупреждението проработи.
Десет години по-късно ЕЦБ отново е в светлината на прожекторите, но също и две други големи централни банки – Федералният резерв на САЩ и Банката на Англия. И трите са изправени пред един и същ проблем: какво да правят с годишните темпове на инфлация, които настигат 10%.
Решаващ месец започна вчера, когато ЕЦБ повиши лихвените проценти за първи път от 11 години. За симетрия Драги отново играе централна роля, този път като заплашва да напусне поста министър-председател на Италия.
Перспективата ЕЦБ да втвърди позицията си вече разтревожи пазарите още преди да се появи политическа криза в третата по големина икономика в еврозоната. Инвеститорите поискаха по-висока премия за финансиране на огромния държавен дълг на Италия, така че – като ехо от събитията през 2012 г. – доходността (лихвеният процент) по италианските облигации се повиши. Може да се очаква разликата – или спредът – в сравнение с доходността на германските облигации да се разшири допълнително, ако Драги подаде оставка.
Това създава дилема за ЕЦБ. От една страна, тя се ангажира да се справи с инфлацията, но от друга иска да минимизира въздействието върху Италия. Кристин Лагард, приемникът на Драги като президент на ЕЦБ, каза, че нейният екип ще излезе с нов инструмент, за да предпази Италия от всяко неблагоприятно въздействие на по-високите лихвени проценти и финансовите пазари очакват тя да го направи тази седмица.
Слабостта на еврото спрямо щатския долар е допълнително усложнение и една от причините единната валута да падне под паритета за първи път от две десетилетия по-рано този месец е, че лихвените проценти в САЩ вече са 1,5%-1,75%, докато на ЕЦБ основният лихвен процент бе нула.
Така че след решението тази седмица във Франкфурт вниманието ще се насочи към Вашингтон. Докато решението на ЕЦБ се свежда до това дали лихвените проценти да се повишат с 0,25 или 0,5 процентни пункта, Фед обмисля дали да ги вдигне с 0,75 или дори с пълен процентен пункт.
До публикуването на последните данни за разходите за живот в САЩ, предположението на Уолстрийт беше, че председателят на Фед, Джеръм Пауъл, и колегите му ще повторят увеличението от 0,75 пункта през юни. Въпреки това, новината от миналата седмица, че инфлацията е скочила до 40-годишен връх от 9,1%, разтревожи инвеститорите, като предизвика страхове за по-твърд отговор.
Същият труден акт на балансиране – предотвратяване на внедряването на инфлацията, като в същото време се избягва изпращането на икономиката в рецесия – причинява главоболия на Bank of England, която ще бъде последната от трите централни банки, която ще обяви политическото си решение. Комитетът по паричната политика повиши лихвените проценти на последните си пет заседания. В момента те са 1,25%, като мненията са разделени дали банката ще избере увеличение с четвърт или половин пункт. Андрю Бейли, управителят на банката, каза по-рано тази седмица, че и двете опции ще бъдат на масата на срещата на MPC в началото на август.
Годишният процент на инфлация в Обединеното кралство, който се повиши до 9,4% през юни, се прогнозира да достигне 11% по-късно тази година, засилвайки натиска върху жизнения стандарт, който вече заплашва да върне икономиката назад. Capital Economics е убеден, че Банката ще продължи да повишава лихвите до 3%, въпреки че това ще означава да го прави, докато икономиката е в рецесия за първи път от 1975 г.
Изборът – както Майкъл Сондърс каза в прощалната си реч като член на MPC миналата седмица – се свежда до това дали Банк оф Ингланд, Фед и ЕЦБ предпочитат да рискуват да направят твърде много твърде рано или твърде малко твърде късно. Две неща са сигурни: подходът „каквото е необходимо" към инфлацията ще струва скъпо - и доверието в трите банки е твърдо на линията.