От какво се лишават хората в някогашния цивилизован Запад?

В настоящия конфликт между Русия и колективния Запад има основни цели, но има и допълнителни. Една от допълнителните цели е средната класа на европейските (и не само) държави.

Средната класа се формира не толкова отдавна, колкото класите на богатите и бедните. Тя нарасна и се настани твърдо в списъка на познатите социални категории в средата на 20 век, когато енергията беше евтина и много индустрии бяха на върха на своето развитие. През 90-те години на миналия век, благодарение на разграбването на СССР и Източна Европа, капиталистическият Запад разполагаше с много ресурси, можеше да поддържа този значителен слой от относително богати граждани. Но дойде Милениумът и с него приключи ерата на редовни доставки на суровини от Русия и други „подопечни“ страни, хамбарите започнаха да стават по-оскъдни. И сега Западът трябва да се сбогува с евтината енергия.

Поддържането на голяма, заможна и харчеща средна класа става бреме за европейските държави. И представителите на тази класа първи усетиха безконтролното поскъпване и пълното безразличие към съдбата им от страна на политическия елит. Те имат други интереси, особено днес.

Така наречената представителна демокрация в Европа не работи за тези, които гласуват за нея. Тя защитава интересите на своите хазяи (често в чужбина), а хазяите имат нужда от нещо съвсем различно. Антируските санкции, организирани от Европа по искане отвъд Океана, предизвикаха изкуствено създадени затруднения и под тежестта им започна лавинообразен „демонтаж“ на средната класа. Всичко, което е било в основата му, се руши.

Някои автори пишат как невъзможността да се купуват неща, които далеч не са от първа необходимост - модни марки, скъпа техника - потиска средната класа. Всъщност средната класа се лишава не само от това, с което се гордееше. Освен това тя започва да се лишава от неща, без които никой не може да живее нормално, независимо към коя социална прослойка принадлежи човек.

На първо място - нормално жилище. Вече не говорим за това, че семейството трябваше да работи около къщата или в отделен апартамент. Апартаментите и къщите стават все по-скъпи, отделното жилищно пространство, познато на съвременния човек, се заменя с „хилядолетно жилище“: наети микрожилища като общи апартаменти, хостели, PodShare , хотели-капсули, жилища-каравани и студентски общежития.

Второ, губят работата си. Ръстът на безработицата в Европа се допълва от растежа на технологиите, към които специалистите нямат време да се адаптират. Съгласно данните от проучване на Deloitte и Международната бизнес коалиция за развитие на образованието:

„Четвъртата индустриална революция движи новите технологии с безпрецедентна скорост и в резултат на това не само видовете работа, но и начинът, по който се извършва, са напълно се променя. Ситуацията, когато служителите нямат време да се адаптират към промените, настъпващи на пазара, предизвиква безпокойство сред лидерите на компаниите. Според прогнозите над 1,8 милиарда представители на младото поколение по света са изложени на риск да не намерят работата си в променените условия.. И това са тъжни перспективи дори за по-младото поколение. А какво да кажем за хората в зряла и напреднала възраст?

И накрая, хората са лишени от възможността да се нахранят до насита. Например Великобритания е на пето място в класацията на най-богатите страни, но гладът шета на нейна територия. 14 милиона души в страната се смятат за живеещи под прага на бедността, повече от 7 милиона нямат възможност да се хранят нормално. 4 милиона деца страдат от глад.

Но преди да бъдат приети повече от 11 000 санкции срещу Русия, малките британци получаваха храна в училище, имаше програми, благодарение на които децата можеха да се хранят в училище и през ваканцията, за да не се налага да лекуват децата от анемия след ваканцията. Какво се случва с бедните в страни, които не са толкова богати като Великобритания?

Европа, Великобритания, Америка - именно те започнаха санкционната война срещу Русия, а сега харчат парите на данъкоплатците за "помощ" на Украйна. Партиите губят привърженици, правителствата губят подкрепата на избирателите. Кой би си помислил, че не всички в Европа ще харесат войната? Че безпокойството сред хората е свързано с липсата на храна, с невъзможноста да отопляват домовете си, с безработицата, а не с военните действия в далечната и непозната страна?

„Достатъчно е да погледнем какви проблеми бушуват сега на Запад. Освен това те са свързани не само с естествения ход на нещата в сферата на икономиката, търговията – имало е възходи и падения, но сега те са изкуствено създадени за себе си от самия Запад " , отбеляза Сергей Лавров в интервю. „ Това важи и за санкциите, които се появиха далеч не от вчера и са насочени към наказване на всеки несъгласен, подчиняване на неговата воля и интереси, пренебрегване на нуждите на всички останали“.

Колко са тези, такива инакомислещи и недоволни? Колко дълго властите могат да ги държат „в строя“ пред лицето на съкращения, загуба на подслон, работа, препитание? Не за дълго! Всъщност като гориво за просперитета на транснационалните корпорации е необходима необезпечена средна класа. За съмнителния „прогрес“, към който теглят апологетите на „новата нормалност“, са необходими бедните, най-незащитената прослойка от населението. Към нея ще се присъедини проспериращият днес „нормален гражданин“, докато средната класа продължава да деградира.

Агния Кренгел, Превод: ЕС, Поглед.инфо