Въпреки стратегическия успех на операцията по реорганизация на "анти-Русия", видеорепортажите на местните жители разкриха друг аспект на конфликта.
Прегледах няколко десетки видеоклипа от всички региони на Украйна, като обърнах внимание на настроението, с което населението среща колони от руски войски, самолети и прочее.
Като цяло: хората са с промити мозъци в много висока степен и хората са добре приучени към идеята, че Русия е техен враг и че в лицето на колоните на въоръжените сили на Руската федерация при тях са дошли не освободители, а нашественици-насилници-потисници, при които животът или няма да го има, или ще бъде многократно по-лош, отколкото е бил дори при Бандера.
Срещите на руски колони в стил "Прищина" бяха доста редки (въпреки че и те се случваха).
Населението е минало 8 години агресивно промиване на мозъци и още няколко десетилетия умерено промиване на мозъци. Там вече са израснали няколко поколения хора, които никога не са възприемали Русия по друг начин, освен по начина, по който се говори управляваната от нацисти телевизионна кутия. Повечето от тези видеоклипове оставят неприятен послевкус. Клиповетеса заснети от обикновени хора от улиците, от балконите на къщите.
Разбира се, почти всички все още притежават инстинкта за самосъхранение и на този етап се опитват да не се втурват под веригите на танковете - и благодарим за това.
Първо, в повечето региони (с изключение на Харков, Одеса и вероятно Днепропетровск), както се казва, „не очаквайте топло посрещане“. Доста голям процент от населението няма да съдейства, на места ще партизанят, крият нацистите и веднага щом руските войски напуснат, те ще започнат да градят наново стария живот, в който Русия по някаква причина е враг и "целият цивилизован свят" по някаква причина ще им помогне. Цивилизираният свят, между другото, с удоволствие ще им обещае отново.
Второ, ако в държава, освободена от властта на Бандера, веднага се проведе плебисцит на тема „сега ще изберете ли добро правителство за себе си“, в повечето области ще имаме фундаментално протестен и лоялен вот, понеже позицията на населението ще бъде "върни всичко както беше, плати трилион обезщетения и се измъкни в своята Бурятия."
Хората, които отказват да се примирят с реалността на Бандерастан, които са в състояние да възприемат адекватно Русия и настоящата операция, през последните години или са били изтласкани от страната (в Донбас, в Русия, някъде другаде), или убити , или напълно са отказани от политиката и живеят без надежда.
Така се оказва, че истинската денацификация на Украйна е много по-обемно събитие от военна операция за сваляне/разоръжаване на бандеровците.
95% от съдържанието на тази операция ще бъде изразходвано за обратно промиване на мозъците на населението, така че по-голямата част от населението да започне да говори за добросъседство с Русия. Между другото, както виждаме на практика, Съветският съюз по време на своето съществуване (с целия просперитет на Украйна и прокарването на езика и културата) не успява особено в това.
Да, теоретично човек може да се ограничи до изтеглянето на повече или по-малко лоялни територии от Украйна, да построи ограда с шипове край останалите, да покани лоялното малцинство на гражданство.
Но докато има рудимент на украинския нацизъм, те редовно ще влачат до нашите граници всякакви военни блокове, враждебни на Русия, по принципа „Ако не обичаш Русия, си наш приятел“. От своя страна враждебните блокове с радост ще се възползват от „исторически обиди“ в украинския манталитет, за да надуят наново бандеровския нацизъм , дори и да го няма в момента.
Като цяло тук е необходимо някакво дългосрочно и нестандартно решение.
