Априлското въстание (1876) и българското хроникално-документално кино през 20-те и 30-те години на XX век
На 20 април 1876 г. българското население в няколко окръга на Османската империя се вдига на въоръжен бунт срещу своя почти петвековен поробител. Прибързано подготвено, зле организирано, избухнало не на предварително определената дата (1 май), оказало се съвсем не „повсеместно“ (както е било замислено) и останало без подкрепата на Великите сили, Априлското въстание скоро бива потушено – на места с нечувана жестокост. Въпреки неуспеха си то влиза в историята като събитието, белязало най-яркия връх в българското националноосвободително движение.
Признателните потомци започват да отбелязват с тържества годишнината от 20 април в началото на ХХ век. Макар и още през 1886 г. да е организирано поклонение по повод на 10-годишнината от свикването на Великото народно събрание (взело решението за обявяването въстанието) в местността Оборище, където бива въздигнат гранитен кръст, повечето съвременни източници уверяват, че „първото официално честване“ на Априлската епопея се е състояло през 1901 г. За случая Райна Попгеоргиева Футекова „възпроизвежда“ главното знаме на панагюрските въстаници – „репродукцията“ и до днес е една от реликвите в родния ѝ дом, превърнат в Къща музей „Райна Княгиня“.
1907 г., живи участници в събранието на Оборище’1876 около гранитния кръст, поставен през 1886 г.
Юбилейните тържества през 1926 г.
През пролетта на 1926 г. се навършват 50 години от избухването на бунта и това става поводът за „бляскавото“ отпразнуване на „светлия“ юбилей – на 3 май по „нов стил“ (според Григорианския календар), с „голяма тържественост“ и „в цялата страна“.
На 3 май (понеделник) в софийския храм „Св. Александър Невски“ митрополит Стефан отслужва молебен в присъствието на министър-председателя Андрей Ляпчев, последван от „грамадна манифестация“ по улиците на столицата, в която вземат участие войската, гражданството, патриотичните организации…
Самият цар Борис III, посрещнал Великден (2 май) в Търново, пристига на другия ден с автомобил в Пловдив. Придружаван от дъщеря си, княгиня Евдокия, той присъства на панихидата за починалите участници във въстанието, отслужена в църквата „Св. Богородица“ от митрополит Максим. Възторжено приветстван и „бурно акламиран“ от пловдивчани, височайшият гост се включва в тамошните празненства. Една от атракциите на които е „стрелба“ с „черешовото топче“ – дадени са три изстрела със „запазеното до сега черешово топче, с което възстаниците са си служили срещу турската армия, снабдена с чугунени топове” (в. „Зора“). Тръгвайки си от Пловдив – някъде по пладне, владетелят поздравява кмета на града Петър Дренски и „комитета по устройването на юбилейното тържество“.
3 май 1926 г., Пловдивската църква „Св. Богородица“, в средата на множеството могат да се видят фигурите на цар Борис III (във военна униформа), княгиня Евдокия и митрополит Максим. Кадри от филма „Априлското въстание“ (1926)
На 3 май в празнично „окичената“ Копривщица също се провеждат „големи тържества“ и масови увеселения. Инсценирана е „атаката на конака от възстаниците“, превъплътени от „местни жители“, докато ролята на заптиетата изпълнява „отделение кавалеристи с фесове“. „Големия революционер Тодор Каблешков също е представен от един млад и енергичен копривщенец, облечен с същата форма, с каквато е бил шефа на възстанието“ (в. „Юг“ – Пловдив).
На същата дата празнува и Панагюрище, където на другия ден пристига Андрей Ляпчев, който заедно с „народа и гостите“ (около 10 000 души) се отправя към Оборище. Към 16.30 ч. излетниците се връщат в града, където веселието продължава „до полунощ“ на площад „Бенковски“…
Този паметник е издигнат в местността Оборище през 1928 г.
Половинвековният юбилей е отбелязан още в Бургас, Брацигово – на 12 май, когато става полагането на основния камък за паметника на Васил Петлешков, Габрово (на 14-и) – според началните дати на въстанието по тези места…
В Клисура костите на избитите по време на метежа са изнесени от местната църква и положени в „новопостроения паметник-читалище-музей 20 април“. Живите участници във въстанието са „възторжено акламирани от множеството“.
„Атаката на Клисура от рахманларските турци бе възпроизведена и снета на филм“ – отбелязват и в. „Мир“ (на 4 май), и в. „Зора“ (на 6-и), имайки предвид свиканите край село Рахманли (Розовец) многобройни башибозуци, потушили въстанието в подбалканското градче. На 5 май пловдивският в. „Юг“ допълва пестеливата информация на софийските си събратя: „След обяд се възпроизведе атакуването и опожаряването на Клисура от турските войски – турци и преоблечени в турски дрехи българи от околните села. Картините бяха много интересни. Всичко биде снето на кинематографичен филм“. Кинематографически снимки вероятно са осъществени и в Брацигово. „Ще се произведат възпоменателни щурмове с филмови снимки“ – уверява в. „Зора“ на 9 май.
Един месец по-късно, на 4 юни, два, излизащи в града под тепетата вестника – „Юг“ и „Борба“, отпечатват един и същи текст, гласящ: „Пловдив на филм. Спомнят си читателите, че на 3 май т. г. се отпразднува 50 годишнината от „Априлското възстание“ и по този случай по инициативата на дирекцията от кино „Екзелсиор“ се направиха кинематографически снимки на тържествата в Пловдив, и на 4 с. м., в Панагюрище… Филмът е вече готов, и наскоро пловдивчани, които взеха участие в това тържество, ще имат единствения случай да се видят в филм на екрана в кино „Екзелсиор“.
Направени кинематографически снимки
Пловдивската преса не само свидетелства за направени кинематографически снимки в града и региона по време на тържествата във връзка с 50-годишнината от Априлското въстание през 1926 г., но и отбелязва премиерния им показ
След четири дни специализираното сп. „Нашето кино“ посочва и автора на споменатия филм: „През време на отпразднуването на петдесетгодишнината от Априлското възстание били направени кинематографически снимка от кинооператора Минко Балкански с съдействието на кооперация „Кино-филм“. Били снети около 150 метра лента, която е вече окончателно готова и скоро ще се прожектира в Пловдив и други градове“.
Минко Балкански (портрет), по време на снимки (изправеният в колата), в уругвайската столица Монтевидео (в средата) и по време на Втората световна война (1944–1945) – правият пред оръдието
Оказва се, че в периода 3–12 май в Пловдив, Панагюрище, Клисура и Брацигово са осъществени кинематографически снимки, отразили мигове от проведените в тези селища тържества по случай 50-годишнината от Априлското въстание.
Премиерната прожекци
Обещанията и на двата пловдивски вестника, и на софийското списание „Нашето кино“ относно скорошното прожектиране на тези снимки пред широката публика не се оказват „празни“ – на 12 юни 1926 г. в. „Юг“ известява: „От 11 т. м. започва представянието на големия филм „Арлезиянката” по романа на Алфонс Доде. Заедно с „Арлезиянката“, ще се дадат снимки по тържествата от 50 годишнината на „Априлското възстание“. За всеки, който познава добре борбите за освобождението ни от турското робство, няма друго събитие, което да затрогва тъй дълбоко и тъй чувствително душата на добрия българин от априлското възстание, прогласено на 20 април 1876 година“.
Кадри от филма „Априлското въстание“ (1926), показващи събирането на участниците в тържествата на пловдивския площад „Съединение“, които навярно са били представени редом с „големия филм „Арлезиянката“
Продуцентът
Оказва се също, че споменатите кинематографически снимки са осъществени, от една страна, „с съдействието на кооперация „Кино-филм“, а от друга – „по инициативата на дирекцията“ на пловдивското кино „Екзелсиор“. Тъкмо върху екрана на най-големия и най-луксозния киносалон в града край Марица тези кадри биват показани за първи път. Личността, която обединява двете институции, е Кирил Петров Перфанов (1890–1979).
От лятото на 1926 г. той вече е управител (директор) на „Екзелсиор“, след като дълги години (от 1920) менажира скромния „Модерен театър“. Същевременно е основател (през 1925) и председател на предприятието „Кино-филм“ (София) – кооперативно сдружение на кинопритежателите в България. Негов печатен орган от началото на 1926 г. става сп. „Кинозвезда“ – първото българско провинциално специализирано издание, започнало да излиза в Пловдив още през 1920 г. благодарение на своя „издател-стопанин“ Кирил Петров. Именно кооперация „Кино-филм“ продуцира комедията „Весела България“ (1928) на режисьора Борис Грежов – едно от постиженията на Великия ням у нас.
Интересът на Кирил Петров към темата е разбираем – раждан е в Панагюрище. Неговата привързаност към героичната история на бащиния край така и не изтлява до края на живота му, макар че той израства в околностите на София, където през 1896 г. семейство Перфанови се преселва, подгонено от немотията. След смъртта на майка му през 1900 г. малкият Кирчо заживява в Школата за запасни офицери в Княжево като един от „възпитаниците“ (така са наричани тогава отглежданите в казармите деца). Там той получава не само образование, но и възможността да стане свидетел на най-знаменателното събитие от историята на ранното кино в България – прожекциите, осъществени на 22 и 25 февруари 1904 г. от англичанина Чарлс Нобъл във Военния клуб, благодарение на които пред столичното офицерство са представени първите, заснети по нашите земи късове целулоидна лента (вж. Портал Култура)!
Магията на тези „кинематограми“ запленява хлапака – за цял живот. Тя го повежда към храма на Десетата муза, за да го превърне в първия българин, реализирал се професионално изцяло в света на киното като прожекционист, филморазпространител, наемател и съдържател на киносалони, програматор, оператор, сценарист, режисьор, продуцент, издател (стопанин редактор) на филмово списание, основател и ръководител на сдружения, обединяващи хора от кинозанаята, администратор, мениджър…
Ражданият в Панагюрище Кирил Петров – издателят на пловдивското сп. „Кинозвезда“ и продуцентът на първите кинохроники, отразили чествания на годишнини от Априлското въстание
Идеята за собствено филмопроизводство зрее у Кирил Петров още от 1922 г., когато сп. „Кинозвезда“ съобщава на 30 април, че неговият „Модерен театър“ е „взел грижата да достави филмов апарат, с който ще направи художествени снимки из Пловдив и околността“! Инициативата остава неосъществена до пролетта на 1926 г., когато Кирил Петров се свързва с Минко Балкански.
Марин (Минко) Тодоров Балкански (1894–1975)
Минко Балкански е фотограф, кинооператор и режисьор на документални филми. Започва работата си в киното като асистент-оператор на филма „Децата на Балкана“ (1917–1918), в който участва и като актьор. През 1917 г. филмира две погребения: на ген. Иван Колев, починал на 29 юли във Виена, чиито тленни останки в началото на август биват пренесени и положени с военни почести в Софийските гробища; и на царица Елеонора (втората съпруга на цар Фердинанд) – издъхнала на 12 септември и намерила вечното си жилище в двора на Боянската църква.
В края на 1923 г. АД „Луна” (София) прекратява дейността си. Балкански изкупува „цялата снимачна техника“ на обявеното в ликвидация дружество и открива кинолаборатория „Нова Луна”, в която започва обработката на лентите, които филморазпространителите от дружество „Фанамет“ прожектират в България (предимно продукция на „Метро-Голдуин-Майер“). Тогава заснема най-драматичния епизод в кинохрониката „Атентатът в „Света Неделя“ (1925) – „обесването на атентаторите”, а и учебно-документалния „Метилът” (1926). Никъде в мемоарите си Минко Балкански не споменава, че някога е филмирал тържества, свързани с годишнина на Априлското въстание.
Филмът
В Българската национална филмотека (БНФ) се съхраняват 300 м. от оцелелия до наши дни филм „Априлското въстание“ (1926), в който могат да се видят предимно тържествата в Пловдив – събирането на участниците в тях на площад „Съединение“ (пред бившата сграда на Областното събрание на Източна Румелия, в която днес се помещава Регионалният исторически музей); множеството покрай църквата „Св. Богородица“, сред което се мярват цар Борис III, княгиня Евдокия и пловдивският митрополит Максим; безкрайното шествие по улиците в центъра на града (с участието на запасните офицери и подофицери, военното дружество „Инвалид“, музиката на 9-а дружина) и дефилирането на войсковите части и гражданството на площад „Цар Симеон“…
Кадри от филма „Априлското въстание“ (1926), на които се вижда и Черешовото топче, заснети от Минко Балкански по улиците на Пловдив на 3 май 1926 г.
Освен с филма държавният ни киноархив разполага и с кратко негово съдържание (описание), според което той е съдържал още кадри, показващи „старата и новата част на Панагюрище“ – площада, гроба на отец Георги Футеков, на който бива положен венец, Тутевата къща (на Иван Тутев) – където е прочетено Каблешковото „Кърваво писмо“ и е обявено въстанието в града; „тримата останали живи възстаници“; „честване 50 годишнината от освобождението в местността „Оборище“, „завръщане на участниците в тържествата на „Оборище“ на площада в Панагюрище“ и „лобното място на Георги Бенковски“ – местността Костина в Тетевенския балкан… Над текста е посочено, че режисьор на филма е Кирил Петров, а оператор – Минко Балкански.
1927: Панагюрското въстание в кино „Пикадили“
На 7 май 1927 г. в. „Юг“ огласява: „Панагюрското възтание. Нахлуването на Тузумбей [Тосун бей] и изгарянето на Клисура, Бегът из Злидол, Черешевото топче, Боримечката, Калъчът, водящ възтанниците и др. ще видите от събота в кино „Пикадили“. Показаното в пловдивското кино ще да е пресъздавало онзи исторически епизод от Априлското въстание, когато непосредствено след избухването му карловският феодал Тосун бей тръгва с три хиляди души към Клисура. На 26 април в местността Зли дол башибозукът се изправя срещу въстаналите клисурци, предвождани от Никола Караджов. В завързалата се битка Нейчо Калъча с точни изстрели поваля неколцина от щаба на бея, а Боримечката известява гръмогласно, че ще се гърми с Черешевото топче.
В случая едва ли става дума за нови кадри, а по-скоро за заснетите предишната година, описани от печата като „атаката на Клисура от рахманларските турци“ и „атакуването и опожаряването на Клисура от турските войски“, в чиято роля са се вживели „турци и преоблечени в турски дрехи българи от околните села“.
1933: Възпоменателно утро на Македоно-одринското опълченско дружество в Пловдив
От 10.30 ч. на 26 март 1933 г., неделя, Пловдивското македоно-одринско опълченско дружество урежда в салона на кинотеатър „Екзелсиор“ едно „голямо възпоменателно утро по случай 55 годишнината от освобождението на България и 57 годишнината от Априлското възстание“. На същата дата преди 20 години бива превзет Одрин и този величав героичен акт ще да е бил един от поводите (макар и неоповестен?) за провеждането на това „народно тържество“, организирано (едва ли случайно) от участници (или техни родственици) в Македоно-одринското опълчение – специална българска военна част, включваща предимно доброволци от Македония и Одринска Тракия (14 670 души), които като поданици на Османската империя не е могло да бъдат зачислени в редовната ни армия. Опълченците не участват пряко в превземането на Одринската крепост, но съществено допринасят за неговото успешно осъществяване с действията си, предшествали събитието.
26 март 1933 г., неделя: По време на възпоменателното утро в пловдивското кино „Екзелсиор“ е показано „Априлското възстание на филм“
За участие в утрото от София пристигат о.з. полк. Петър Дървингов – председател на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България, Петричев – секретар на Съюза, Зографов и Даринка Дракева – един от учредителите на организацията. „При препълнен салон“ Петър Дървингов открива тържеството с „прочувствена реч“, припомняща „в името на какъв идеал се е създало опълчението и какви подвизи е извършило то при освободителната [Балканската] война“.
В своята сказка на тема „Заветът на миналото“ Георги Върбанов, „главен библиотекар на Народната библиотека и музей“, изрежда имената на „безсмъртните апостоли-революционери“ и „борци от Априлското възстание“: „Георги Бенковски, Васил Левски, Христо Ботев, Волов, Павел Бобеков, Георги Икономов, легендарната Райна, героинята Олга, Тодор Каблешков, Найден П. Стоянов, Васил Петлешков“, а и техните „легендарни подвизи“, благодарение на които са били разкъсани „робските вериги“ и извоювана „свободата на българския народ“. Сказчикът не пропуска да спомене и наименованията на селищата, където „борбата за освобождението ни“ се е вихрела: „Панагюрище, Копривщица, Клисура, Брацигово, Батак, Перущица, Пещера, Брестовица, Белово и др.“.
Според в. „Юг“ сказката е била придружавана от „светливи картини и филм, сниман по случай 57 годишнината от Априлското възстание“. Според в. „Борба“ (Пловдив) – „филм из нашата освободителна епоха“ е показан след сказката. „Прожектира се филм за революционната дейност и възстанията в Панагюрище, Брацигово и пр. На този филм публиката можа да види всички заслужили дейци, които се бориха за свободата на родината ни“ – добавя „Юг“. Изненадващо най-подробна информация за филма предлага софийският в. „Зора“ в кратко съобщение, озаглавено „Априлското възстание на филм“: „Цялото априлско възстание е възпроизведено на филм. Филмирани са всички исторически места и участвуващите в възстанието революционери. Както и Ботевата чета. Тоя филм ще се представи от пловдивското опълч. д-во на 26 т. м., неделя. Тържеството ще се открие от г. П. Дървингов, зап[асен]. полковник“.
Утрото завършва с „жива картина от 5 девойки“, символизиращи България, Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, „представена с светлинни ефекти“, по време на която г-ца Даринка Дракева произнася „трогателно слово“.
Възпоменателното утро не случайно се провежда в „Екзелсиор“ – киното, стопанисвано от Кирил Петров. Той е участник в Балканската война (1912–1913) именно като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Председател е на Пловдивското македоно-одринско опълченско дружество, устроило тържеството. Един от основателите е (през 1932) на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България, от 1937 г. е негов подпредседател, а в периода 1943–1945 г. го председателства. Кирил Петров несъмнено е бил организаторът на голямото възпоменателно утро в Пловдив и като такъв използва един от поводите за неговото провеждане – 57-годишнината от Априлското въстание, за да покаже своя филм, посветен на бунта и заснет преди цели седем (7) години – през 1926 г.
Тържествата през 1936 г.
През 1936 г. празненствата по случай кръглата годишнина на Априлското въстание не са тъй внушителни като тези през 1926 г. Разбира се, те се провеждат навсякъде, където е пукнала пушка през 1876 г., но не са „повсеместни“ и „всенародни“. Българският периодичен печат ги отразява пестеливо, без да прекалява с усърдие и ентусиазъм.
Панагюрище се ограничава с организирането на „скромно тържество“. Въпреки това за там тръгват специални влакове и от Пловдив (50 лева „отиване и връщане”), и от София (150 лв.). На 2 май (събота) в градчето пристигат официални лица от Пловдив и неколцина генерали от столицата, пред сградата на читалището бива устроена „заря с церемония” от „една рота от 27 дружина“, ген. Иван Дипчев произнася реч… Неделята (3 май) започва с молебен и парад, след които образувалата се „процесия“ посещава „историческите къщи“ на Пенчо Хаджи Луков, Райна Княгиня, Павел Бобеков и Тутевата къща, „където фактически на 20 април бе обявено възстанието“ (в. „Воля“ – Пловдив). По обед официалните гости („областният директор“ Аспарух Луков и началникът на пловдивския гарнизон ген. Иван Тодоров) и генералите от София отскачат до Оборище, където полагат венци „на паметника“. По случай 60-годишнината от „съзаклятието на Харитоновата чета“ на 11 май сутринта стават „големи народни тържества“ в търновското с. Мусина, където се стича „множество народ от близките селища“ (Бяла черква, Михалци, Вишовград Голямо Ялари, Дичин), пристига „войскова част от великотърновския гарнизон“, търновският митрополит Софроний отслужва „панихида и молебен” пред „паметника на падналите в селото“, произнасят се речи („Зора“)…
На 14 май бива тържествено отпразнувана 60-годишнината от Севлиевското въстание – „на самото място „Боазът“ и с „участието на населението от балканските села на Севлиевска околия“ („Мир“).
На 25 май в 11.00 ч. Комитетът „Бенковски“ в Тетевен отбелязва годишнината от смъртта на „трагично загиналия вожд на Средногорското възстание“ Георги Бенковски – „на самото лобно място в местността „Костина“ – Тетевенския балкан“. Ведно с това организаторите почитат „паметта на неговите верни другари отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Митров Далматинеца, а също и на четника от Дюстабановата чета Христо Габровчето“ („Зора“).
През 1936 г. празненствата по случай кръглата годишнина на Априлското въстание са по-скромни
„Априлското въстание” (1936)
Тържества в Пловдив за годишнината от Априлското въстание през 1936 г. не се провеждат, така че тогава не имало какво да се заснеме на филмова лента. Но е възможно по същото време Кирил Петров да е осъществил сам (както уверява) киноснимки в Панагюрище, които да е добавил към вече готовия филм от 1926 г. В съхраняваната от БНФ лента (500 м.), озаглавена „Априлското въстание“ (1936), присъстват както пловдивските кадри от 1926 г., така и такива със значително по-лошо качество, тъмни и с различна „плътност“ на материала, които би могло да са тези, реализирани в Панагюрище през 1936 г.
Филмотеката разполага още със сценария на филма „Априлското въстание“, реализиран „по случай 60-годишнината 1876–1936 г.“. Автор на текста е самият Кирил Петров Перфанов, посочил педантично и своята роля в продукцията – „ръководство и режисьор-оператор“. В първата част на сценарния опис той изрежда „борците за свободата на България“: Сава Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, дядо Пано Войнов, Христо Ботев, Васил Левски, Георги Бенковски, Панайот Волов, Павел Бобеков, Георги Икономов, Райна Попгеоргиева – Райна Княгиня, „Олга – героиня на Панагюрското въстание“, Тодор Каблешков, Найден п. Стоянов, Васил Петлешков…
Почти всички споменати имена, придружени от кратка характеристика, са били онагледени във филма с иконографски материал (фотографии), съпътстван от цитати на Ботеви и Вазови стихотворения – оригиналът ще да е изобилствал от междукадрови надписи, а прожектирането на илюстративния материал върху екрана е било „акомпанирано“ от множество възрожденски песни, възпроизвеждани с помощта на грамофон.
Показани са още (според текста) „историческото черешово топче“, „Хвърковатата чета, начело с Бенковски“, „знамето на свободата, носено от Райна Княгиня“, местността Оборище, черквата в Перущица… „Трикова карта“ е посочвала местоположението на Панагюрище, Копривщица, Брацигово и Перущица.
Втората част отразява „отпразнуването на 50-годишнината от Априлското въстание“ в Панагюрище: Тутевата къща, в която са „живели Райна и баща й поп Георги“, „полагане венец на гроба на поп Георги Футеков, бащата на Райна“, „тримата останали живи дейци – поборници от Панагюрското въстание“ (Тодор Руйнеков, Тодор Вутов и Тодор Калоянов), „лобното място на апостола Бенковски в Тетевенския Балкан“…
Третата част съдържа вече изброените кадри от „отпразнуването на 50-годишнината от Априлското въстание в гр. Пловдив“.
В края на описа е отбелязано: „Музикалната илюстрация е съставена от Кирил П. Перфанов с грамофонни плочи, тъй като по онова време нямаше тон-филми“. Друг допълнителен (но също кратък) текст пояснява, че филмът „Априлското въстание“ е „сниман от Кирил П. Перфанов, по негови сценарии, текст и режисура, по случай годишнините от 1926 /50 години/ в продължение до 60-годишнината на чествуванията“.
1936: Направени кинематографически снимки в Перущица и Брацигово
Сред документацията на БНФ е и ръкописът на Кирил Петров от 14.ІІІ.1969 г., озаглавен „Биографични бележки“. В тях мемоаристът уверява че „в връзка с отпразнуването на 60-годишнината от Априлското въстание, като режисьор и текст, с оператор Йосип Новак, заснех филма „Прослава на българския Картаген“, в 1936 г., в Перущица, Брацигово и др.“. Оказва се, че двамата наистина са успели да уловят моменти от най-пищните априлски тържества, проведени през 1936 г. – тези в Перущица (5 май) и Брацигово (12 май). Перущинският организационен комитет за честванията излъчва „специална делегация“, за да покани Н. В. Царя и всички министри на годишнината (в. „Правда“ – Пловдив). „Брациговският възстанически пункт има своя виден дял в историята на априлското възстанне – отбелязва в. „Борба“. – Героичната смърт на апостола Васил Петлешков, издъхнал мъченически върху огъня, набит на кол, е един от най-трагичните, но същевременно и един от светлите епизоди в борбата за освобождението на България“.
Оказва се, че фиксираното от двамата кинематографисти на споменатите две места е оцеляло през времето и е част от целулоидната колекция на националната институция – хроника с дължина 235 м. (8 мин. и 22 сек., без тон), заведена под титула „Прослава на българския Картаген“. Продуцент на тази „картина“ (според каталожните данни) е Кирил Петров – „фирма производител“, а оператор и режисьор – Йосип Новак.
Хърватинът Йосип Новак (1902–1970)
През 1934 дългогодишният театрален актьор и режисьор Петър Константинов Стойчев (1879–1945) разработва филмов сценарий за музикална мелодрама. За да материализира успешно проекта си, озаглавен „Песента на Балкана“, той „започва подготовка от много голям мащаб“ (Васил Гендов) и заминава за Белград, където влиза във връзка с кинооператора Йосип Новак и звукооформителя Стефан Мишкович. Проследявайки митарствата на нашенеца в столицата на Кралство Югославия, патриархът на родното кино Васил Гендов (1891–1970) свидетелства в своите мемоари „Трънливият път на българския филм 1910–1940“, че изборът на П. К. Стойчев „да повери снимките“ на двамата чужденци е бил предрешен от факта, че те са притежавали „свои лични апарати, на първо място тонапаратура“, а и вече са имали опит в „този странен занаят“.
Така (вероятно през лятото на 1934 г.) роденият на 23.ІІ.1902 г. в днешния хърватски град Славонски брод (тогава в Австро-Унгария) Йосип Новак и сърбинът Стефан Мишкович (1907–1970) се озовават в полите на Витоша. От първия ден на месец септември техните имена вече се споменават в софийската преса във връзка със снимките на „Песента на Балкана“.
По време на преговорите кинооператорът Йосип Новак и тоноператорът (звукорежисьорът) Мишкович (анонсиран от сп. „Екран“ като „оператор на Метро Голдуин Майер“) поставят условия на продуцента, режисьора и сценариста П. К. Стойчев. Не финансови (за които те още в Белград са се договорили), а чисто професионални. „Преди започването на снимките по указанието на Новак – подчертава Гендов, – Стойчев е трябвало да осигури една сносна лаборатория, където на първо време ще може да се промива заснетият материал. Благодарение на лични връзки чрез Министерството на просветата на Стойчев се отпуска на разположение малката лаборатория на Ученическото кино, където по изработен план от Новак стават големи преобразувания, като се изработват постоянни дървени вани, големи рамки, сушилня с мотор и други още нововъведения и приспособления“.
Във филмите на Новак взема участие цветът на тогавашната актьорска гилдия, а и редица млади изпълнители, които впоследствие се превръщат в популярни протагонисти. Творбите му са рецензирани от най-маститите за времето си кинокритици. Зрителите му се доверяват и пълнят салоните – за по-малко от година „Отново в живота“ донася приходи от над 13 млн. лева! „Песента на Балкана“ обикаля „всички екрани на страната“ (Васил Гендов), „Страхил войвода“ и „Те победиха“ биват прожектирани в Европа, хайдушкият епос дори прескача отвъд океана!
Така Йосип Новак се нарежда сред малкото на брой чуждестранни кинематографисти, оставили в историята на българското кино ярка художествена диря. Част от нея са и документалните му филми, един от които се оказва посветен на Априлското въстание.
Така (без излишен шум) Новак и Мишкович полагат основите на звуковия филм в Царство България. Макар хърватинът да е бил ангажиран „с договор за три месеца“, той остава в България… цели двадесет години, участвайки в сътворяването на пет игрални филма – режисьор е на два, оператор на четири и монтажист на два. Освен „Песента на Балкана“ (1934) – първият „истински“ звуков български филм, сред тях са още историческата драма „Страхил войвода“ (1938) – екранизация по романа „Хайдутин майка не храни“ на писателя Орлин Василев, военно-патриотичната мелодрама „Те победиха“ (1940), следвоенните „Ще дойдат нови дни“ (1945) и „Отново в живота“ (1947), за осъществяването на чиито „вътрешни снимки и художествено осветление“ Йосип Новак е награден от Камарата на народната култура с „отличие“ и „парична премия от 80,000 лв.“.
„Прослава на българския Картаген“ (1936)
Макар филмът да притежава и титулни, и междукадрови надписи (изработени с много вкус), в тях имената на създателите му не са отбелязани. Въпреки това в каталога на БНФ за оператор е посочен Йосип Новак.В Перущица (според оцелялата до наши дни картина и подробните междукадрови надписи) камерата му (че тъкмо Новак е бил зад нея, съдя както по високото качеството на заснетия материала, така и по някои стилистични особености, характерни за оператора) запечатва общ изглед на селището, след което проследява шествието, поело след молебена в местната църква „Св. Атанас“ към лобното място на Петър Бонев (1837–1876) – организатора и ръководителя на въстанието, което в Перущица избухва на 23 април (5 май). Оттам официалните лица, духовенството и гражданството се отправят към историческата църква „Св. Архангел Михаил“, съхраняваща костите на избитите и изгорени живи в нея на 1.V.1876 г. близо 200 мъже, жени и деца. На площада държат речи в прослава на мъчениците ректорът на Софийския университет проф. Михаил Арнаудов (1878–1978) и Константин Хаджикалчев (1856–1940) – „най-богатият българин преди Втората световна война“. Следва парад, в който участват войскови части, подофицерското дружество „Петър Бонев“, родолюбиви организации и учащата се младеж, приет от командира на Втора пехотна тракийска дивизия ген. Светослав Попов. Показан е и дядо Стоян Патев, един от живите участници в бунта.
Брацигово
Кадрите от Брацигово са по-скромни като количество. Там въстанието е обявено от Васил Петлешков (1845–1876) на 21 април (3 май), а на 30-и градчето е обкръжено от 2700 души башибозук. Сражението с нередовната турска войска е едно от най-кръвопролитните, но също завършва с поражение. Точно след 60 години, на 12 май (30 април по „стар стил“), Новак заснема Брацигово (панорамирайки от височина край него), местния „въстанически пункт“, множеството, първенците, свещениците и войниците пред паметника на Петлешков, издъхнал в ръцете на мъчителите си с думите: „Сам съм, други няма!“.
Операторската работа с една дума може да се охарактеризира като брилянтна (особено в сравнение с тази на други оцелели документални филми от периода), монтажът (който навярно също е бил осъществен от Новак) е традиционен за жанра, логичен, систематичен до педантизъм. Дори самата изработка на междукадровите надписи (елемент, често пренебрегван по това време у нас) говори както за сериозно отношение към професията, така и за тънък естетически усет (дължащ се в случая, без съмнение, на хърватина).
1936: „Априлското въстание” в кино-театър „Славянска беседа”
На 14 юни 1936 в салона на дружество „Славянска беседа“ в София се провежда „първото възпоменателно кино-утро“ по случай „60 годишнината от Априлското възстание и Ботевите тържества”, организирано от Софийското македоно-одринско опълченско дружество. На него присъстват тогавашният министър-председател Георги Кьосеиванов, началникът на столичния гарнизон ген. Константин Златанов, споменатият вече ген. Иван Дипчев, неназован „представител от столичната община“, всички свободни от наряд офицери…
След като Кр. Стоянов, председателят на столичното дружество, открива тържеството, о.з. полк. Петър Дървингов, почетният председател на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България, говори на тема „Българинът – войн и борец за свободата си от старо време до наши дни“ (Как дойдохме до Априлското въстание и Освобождението на България)“, изтъквайки „възхода на българския национален дух в миналото и сега“.
Макар че изданието предоставя повече от пестелива информация и за „въстаническия филм“, и за неговото съдържание, тя най-вероятно се отнася за „Априлското въстание“ (1936), включващ както кинокадри, заснети от оператора Минко Балкански през 1926, така и такива, осъществени от Кирил Петров десет години по-късно. Достоверността на хипотезата се потвърждава от свидетелствата на продуцента в неговите „Биографични бележки“, написани доста по-късно, а и от сценария на филма, реализиран „по случай 60-годишнината 1876–1936 г.“.
Единственото сигурно в случая е, че заснетото от Йосип Новак в началото на месец май 1936 в Перущица и Брацигово няма нищо общо с нито една от трите „версии“ на „Априлското въстание“ (и с тази от 1926 г., и с тази от 1936 г., и с тяхната „комбинация“). Навярно поради това в каталога на БНФ хърватинът е посочен не само като оператор на хроникално-документалния филм „Прослава на българския Картаген“, но и за негов режисьор.
прожектиран филма „Априлското въстание“ – огласява на 20 юни в. „Воля“, – в който е описана дейността на апостолите за българската свобода: Бенковски, Левски, Раковски, Ботев, Волов, Каблешков, Петлешков и др. Освен този филм беше представен и филма „Ботевата епопея“ – от тръгването на Ботевата чета от ромънските дунавски пристанища, завладяването на парахода „Радецки“ и слизането на четите на родната земя при с. Козлодуй. Представени бяха и последните Ботеви тържества в Козлодуй, Враца и на „Вола“, които станаха в началото на този месец, с пренасянето на свещения огън до лобното място на поета-революционер Хр. Ботев“.Вестникът заключава, че мероприятието е било „отлично посетено“ от „много отбрана публика“, която „излизаше доволна от общата програма, за която бяха поздравени г. полк. Дървингов, на неговата отлична сказка, и г. К. Петров, под чието ръководство са снимани филмите“.
1940: Поредното възпоменателно киноутро
Единствената вестникарска информация, потвърждаваща показа му пред публика, е чак от 15 юни 1940 г., когато в. „Юг“ известява, че на другия ден (неделя) в кинотеатър „Екзелсиор“ ще се състои „възпоминателно кино-утро“, организирано от „македоно-одринското опълченско дружество по случай годишнината от Априлското въстание и Ботевата епопея“ (навярно е случайно съвпадение, но на 16.VI.1940 г. се навършват 3 години от рождението на престолонаследника Симеон). „На утрото ще се прожектират филмите: „Прослава на българския Картаген“ – тържествата в Перущица и Брацигово, както и патриотичният филм на българското киноизкуство „Страхил войвода“, чийто режисьор, оператор и монтажист е Йосип Новак (програмирането на двата филма заедно едва ли е плод на случайността).С тези плахи и невсякога убедителни в художествено отношение първи опити в практиката на българското кино бива положена традицията, продължаваща и до наши дни, да се правят филми за Априлската епопея, да се отразяват тържествата по случай нейните кръгли годишнини, да се величае подвига на героите ѝ – от екран върху екран, от кино в кино и от век на век!
