Защо таксиджиите не вземат пари от Стоянка Мутафова
„Стоянка Мутафова госпожа Стихийно бедствие“, новата книга, посветена на великата актриса, излезе на пазара с логото на изд. „Знаци“. Авторката на прелюбопитното четиво е най-близкият човек на голямата актриса - дъщеря й Мария Грубешлиева. „Тъй като съм нейна дъщеря и живеем заедно от много години, ще ми бъде колкото лесно, толкова и трудно да говоря за нея. Искам да опиша не само ролите, които тя изигра - толкова много, че трудно могат да се изпишат. Искам да говоря за хората, които срещнахме с нея по пътя си. Най-накрая искам да опиша сложния й характер и нашето съвместно съществуване“, пише Грубешлиева.
„Стоянка Мутафова госпожа Стихийно бедствие“ е втората книга на авторката, първата й “ Клоун на Бога, изпратен на земята“е посветена на доведения й баща, незабравимия актьор Нейчо Попов.
Мария завършва „Актьорско майсторство“ във ВИТИЗ през 1974 година и играе 12 години в Младежкия театър до 1989 година. Преди това работи в Пернишкия и Димитровградския театър.
Имам още един спомен. Преди много години, това е било малко след смъртта на чичо Нейчо, тук до нас живееше художникът Генко Генков. Спомням си, че Генко идваше всеки ден у дома, звънеше и искаше да рисува Стояна. Беше много влюбен в нея. Винаги носеше в себе си някакви моливчета и за нула време ставаха портрети на картон. Тя ги пази, но къде са, не знам. Те са толкова ценни тези неща! След като Генко я нарисува, казваше, че иска да се жени за нея. Независимо че си имаше любовница – Герда, Гертруда. До нас на улицата правеха канализацията и имаше ров. Герда вечно падаше в рова, защото и двамата с Генко пиеха наравно и се налагаше да я вадят от там.
Генко беше млад тогава, те са почти връстници с майка ми – все пак това беше преди около тридесет години! Показваше ни как се играе степ. След това отваряше пианото и започваше да удря по него невъзможно, като си въобразяваше, че свири.
Не съм го виждала този човек от много години, но знам, че подари картините си просто на безценица! Какво нещо е геният, който не знае цената си, а е просто гений! Той живя някакъв чергарски живот, характерен и за много други големи художници, разбира се.
Колко скромен беше този човек! Колко артистичен, ритмичен, как танцуваше и как рисуваше! И как не знаеше стойността си! Била съм млада, но съм се докоснала до неговата гениалност, за което благодаря.
Преди да се разведат, майка ми и баща ми бяха много близки с певицата Катя Георгиева, която имаше голяма любов с писателя Теню Стоянов. Катя ме хващаше, прегръщаше ме, започваше да ме целува и казваше на Стояна:
– Стояно ма, защо не ми я дадеш да я осиновя!
Тя остана без деца. Стояна й викаше:
– Ама, как ще ти дам детето си бе, Катя!
На една Нова година се бяха събрали майка ми, баща ми, Теню Стоянов и Катя Георгиева. Спомням си, че имаше елха. Те на масата ядат и пият, а аз без надзор под масата – наливам от дамаджаната в една чаша и пия. Така съм се напила и заспала.
Впоследствие връзката на Катя Георгиева с Теню Стоянов приключи и тя се ожени за певеца Димитър Узунов, с когото пътува по цял свят.
След години Стояна често ми казваше:
– Защо не те дадох на Катя? Катя пътува по цял свят, щеше да се наживееш.
Тази книга стана наистина „Госпожа Стихийно бедствие и дъщеря й”, но няма начин да не бъде така, защото нашият живот като че ли е общ. Взаимоотношенията ни са твърде сложни. В самата пиеса „Госпожа Стихийно бедствие” като че ли ние сме описани.
Много пъти съм съжалявала, че не продължих актьорската си професия и не можах да изиграя тази роля. Имам чувството, че тя е писана за мен, но… късмет! Много съжалявам понякога, че тази моя чувствителност не беше използвана в театъра.
Често със Стояна сме като две деца – не знаеш кое е детето, коя е майката в цялата игра. И това е било през целия ни живот!
Лесно или не, с майка ми се живее интересно. Тя притежава едно голямо благородство. А колко често е била обект на злоба и завист. Ето един случай. Точно на рождения ден се обажда някой по телефона и казва: „Дъщеря ти катастрофира и почина”. Необяснимо е просто! Толкова се притеснила, че забравила номера на джиесема ми. Добре че не била сама в този момент. Обади ми се Радосвета Бояджиева. Попита ме:
– Къде си?
– На улицата съм.
– Жива ли си?
– Жива съм.
Как да си го обясня това желание да се направи зло? С чиста съвест мога да кажа, че на никого нищо не взех в този живот, нито пък попречих някому. Но и никой в този живот не е обещавал, че ще ти даде една пълна кошница с череши, които няма да свършат, нали?
От друга страна пък, вярвам в това, че има и много добри хора. И мисля, че чудесата в живота се случват тогава, когато вярваш в тях.
Смятам, че в повечето случаи Стояна Мутафова се води от интуицията. И че не се блазни от популярността кой знае колко много. Самият й характер не й позволява да бъде неестествена и да кокетира с нормалното за нея хорско любопитство, което я съпътства. Гледат я, спират я, задават й въпроси. Тя винаги се усмихва, отговаря. Никога не се измаря от вниманието.
Когато пътувам в такси, шофьорите винаги са начумерени! В момента, в който тя се появи, те грейват, разтапят се и стават толкова добронамерени и различни! В повечето случаи, когато тя трябва да слезе от таксито, казват: „Госпожа Мутафова, ние на Вас няма да Ви вземем пари, защото толкова много сте дали за нас. Ние сме израснали с Вас”.
Тя притежава някаква сила да привлича вниманието на хората, да ги завладява.
Театърът не я промени – щом слезе от сцената, тя се завръща към себе си. Когато сутрин Стояна Мутафова излиза да пазарува или да си купи вестник, все още среща хора, които има какво да й кажат. С нея израсна цяло едно поколение. Хората я обичат, но те виждат само един много весел човек, който гледа леко на нещата. В същото време това съвсем не е така.
Едно друго качество на Стояна Мутафова. Понеже е голям имитатор, на нея не й стигат многото й роли и тя продължава и в живота да имитира хората, с които говори. Въобще, при нея всичко е една игра, театър. Така излиза.
Иначе щуравото й поведение е пощурило и мен. Мога да кажа, че изживяхме заедно един бурен и интересен живот. Мога да кажа: „Благодаря ти, Живот! Не познах скуката. Може всичко друго, но скука – не!”
Мое мнение е, че Стояна би могла да бъде и много интересна драматична актриса – показала го е няколко пъти на сцената. Но да бъдеш комедийна актриса, според мен, наистина се изисква изключителен талант. Неслучайно я наричат Чарли Чаплин в рокля.
Да можеш да се надсмееш и на себе си – по-голямо качество от това за мен няма. Това по своему означава, че ти виждаш и своите недостатъци, не само тези на околните. А това никак не е лесно и не е приятно. Това качество го притежава Стояна Мутафова. И тя го проявява с голям замах. Дори да прозвучи нескромно, казвам го, защото така мисля – познавайки Стояна Мутафова, като че ли виждам наистина Чарли Чаплин в рокля.
Колкото пъти съм гледала негови филми, по някакъв начин съм намирала нещо общо в пластичността, начина на изява, дори израза на лицето, очите. Нещо много общо намирам и като характер. Така я виждам аз.
Стояна е кроена нашироко. Рядко можеш да срещнеш такъв човек, който от нищо да не те лиши и да е готов да ти помогне. В нея няма завист, но има много радост. Тя се радва на хубавите неща. Винаги много обективно оценява качествата на другите. Умее да прощава и да продължи напред. Смятам, че талантът е много важен, но в никакъв случай той не стои на първо място. Според мен на първо място стои трудолюбието и след това е характерът. Ако тези две неща ги няма, талантът може да отиде на вятъра.
За Стояна мога да кажа, и съм абсолютно обективна към нея – че нейният талант е невероятно мощен, а трудолюбието – олимпийско. За характера е ясно, няма какво да говорим. Стояна е от всичко по много.
На тази възраст тя се намира в изключително добра форма – и физическа, и на сцената. Аз обаче като човек, който я познава изключително добре, виждам колко е трудно да се раздели с театъра. Това е като да се разделиш с една много голяма любов.
Въпреки че тя го отрича. Казва, че не театърът е голямата любов. Това не е вярно. Голямата любов на Стояна Мутафова, на която тя никога не изневери, това е сцената. Дай Боже, още дълго време да бъде на нея, независимо от възрастта.
Тя, разбира се, ще каже, че най-голямата любов съм аз. Детето си е дете. Тук говорим за професия и професионалното отношение към театъра, на които тя беше и продължава да бъде изключително вярна. Тя им принадлежи.
Наричат я с какви ли не имена – Госпожа Стихийно бедствие, Жрица на Мелпомена, Ниагарския водопад, Кралица на смеха, Шефката на отдела за начумерено настроение, Хулиганката на българския театър. На един юбилей бе наречена Осмото чудо на света.
На мен тя ми разреши в тази книга да я наричам Стояна. Но има една дума, с която мога само аз да я назова – това е моята единствена и неповторима МАЙКА.
