В Румъния се води дебат за ново териториално деление на страната. Основният въпрос е как тя да бъде децентрализирана по икономически критерии на фона на силно изразените и исторически обусловени регионални идентичности.
Румъния представлява съвкупност от райони с различни културно-исторически корени в много по-голяма степен от всяка друга държава в Югоизточна Европа. В миналото територията на страната е била кръстопът на различни култури и влияния на големите европейски мултиетнически империи: полско-литовската, австро-унгарската, османската и руската. Паралелно на територията на днешна Румъния са съществували и няколко политически автономни княжества - Трансилвания, Молдова и Влашко, припомня "Нойе Цюрхер цайтунг".
Едва през 19 век започва да се формира национално движение, което през 1861-1862 успява да обедини Молдова и Влашко и да постави началото на румънската държава. За тогавашния румънски елит образец с централизма си е Франция - не на последно място и заради близостта на двата езика. Именно благодарение на великодържавническата политика на Наполеон III двете княжества, които до Кримската война са протекторат на руския цар, успяват да се откъснат от зависимостта си от Русия.
По онова време моделът на централизма е успешен в почти цяла Европа и точно затова младата румънска държава също решава да го възприеме. Решението в полза на централизма впоследствие изобщо не е сериозно преосмисляно, а през 45-те години на комунистическа диктатура в Румъния този модел само се затвърждава още повече.
С възникването на румънската държава дотогавашното самостоятелно княжество Молдова става провинция. И веднага след това започва прехвърлянето на правомощия - най-напред политически и административни, а по-късно и икономически - от молдовската столица Яш към отдалечения на около 400 километра от нея Букурещ.
Молдовският елит понася много тежко загубата на своята независимост и без да поставя под съмнение единната държава, започва да развива много силно регионално самосъзнание. То се подхранва от чувството за пренебрежителното отношение на столицата към провинциите - усещане, което е живо и до днес.
И наистина - южната област Влашко с административен център Букурещ се развива по-динамично от разположената на изток Молдова, не на последно място благодарение на износа на земеделска продукция, добива на нефт и ранната индустриализация в края на 19 и началото на 20 век. С изключение на столицата, която изживява истински бум, както и на някои по-големи индустриални градове като Плоещ и Питещ, обширни райони в южната част на страната се развиват икономически точно толкова зле, колкото и тези в Молдова.
Освен на централизацията, това неравномерно развитие се дължи и на притегателната сила на Букурещ, който в началото на 19-ти век е сред най-големите градове в Югоизточна Европа. В течение на годините румънската столица извлича допълнителни предимства от направените инвестиции в инфраструктурата: от Букурещ тръгват аутобани в три посоки на света, докато в Молдова, която по територия е колкото Швейцария, не е построен нито един километър магистрален път. В Румъния, подобно на Полша, Унгария и Словакия, се оформят два различно развити в икономическо отношение региона - проспериращ Запад и изостанал Изток.
Силно развито регионално самосъзнание се формира и в области като Банат и Трансилвания, които до Първата световна война са част от Хабсбургската монархия. Последвалата индустриализация по време на комунистическото управление на страната пък е причината за засилената вътрешна миграция от Молдова и части от Влашко към по-развитите промишлени центрове в Трансилвания и Банат. И до днес в трансилванския град Брашов, например, думата "молдованин" носи силен негативен отенък.
(Дойче веле)