ЕК смъкна прогнозата си за растежа през 2013 г. на източноевропейските членки, които все още използват националните си валути и засега поддържат по-висок растеж от еврозоната, докато тежката икономическа ситуация на по-уязвимите страни в ЕС постепенно се разпростира към останалите в региона. Брюксел посочва в есенния си доклад, че от седемте бивши комунистически държави, които са се присъединили към ЕС, но още не са въвели единната валута, шест ще отчетат по-слаб ръст на БВП през 2013 г. от предвиденото в пролетната прогноза на ЕК.

Полша, най-голямата икономика в групата, ще отбележи растеж от 1,8% през 2013 г., което е близо до сравнително слабото представяне през 2009 г., когато страната бе единствената в ЕС, останала незасегната от рецесията, заляла света след срива на Lehman Brothers през предходната година. Полската икономика вероятно ще се сблъска с негативни външни фактори като допълнение към бавното вътрешно търсене, докато потребителите усещат натиск от пазара на труда, а правителството ограничава разходите, за да контролира публичния дефицит, казва ЕК. Централната банка във Варшава смъкна собствените си изчисления за темпа на БВП, както и основната си лихва, слагайки начало на облекчаването на паричната политика, което вероятно ще подпомогне националната икономика, заяви управителят на институцията Марек Белка. Икономиката на страната вероятно ще се забави до диапазона 0,5-2,5% през 2013 г., при 4,3% миналата година, а рискът от свиване е много нисък, казва Белка.

По-чувствителни към случващото се в пазарите на еврозоната заради търговските си връзки, Чехия и Унгария ще постигнат ръст от съответно 0,8% и 0,3%, след като тази година се измъкнаха от рецесия, предвижда комисията. Ниското потребление тегне върху чешката икономика, докато дефицитите изглеждат упорити, отбелязва изпълнителният орган на ЕС. Унгария също ще изпита затруднения с овладяването на фискалния си недостиг. Страната вероятно ще успее да свие дупката в публичните финанси до 2,9% през следващата година след прокараните строги мерки за икономии на обща стойност 1,5% от БВП. През 2014 г. обаче дефицитът вероятно отново ще се покачи до 3,5% на фона на неяснотите около държавната политика и данъците, наложени върху избрани сектори на икономиката, които според ЕК имат все по-изкривяващо действие.

Прогнозата за България е за растеж от 1,4%, като вътрешното търсене ще е основната движеща сила, а фискалната позиция ще остане силна. Румъния, с положителен темп на БВП от 2,2%, ще се възстанови благодарение на резултатите от извършените структурни реформи, посочва ЕК. Трите малки прибалтийски икономики ще са с най-висок растеж в ЕС. Литва и Естония, която е член на еврозоната, се очаква да постигнат ръст от по 3,1%, докато съседна Латвия вероятно ще запише 3,6%.

 

По в. „Уолстрийт джърнъл“