През по-голямата част от последните две години на криза търговията с дълга на големите членки на еврозоната се концентрираше върху влагане в облигациите на по-силните европейски страни и освобождаване от тези на затруднените им южни съседки.

Изчерпа ли се обаче тази тенденция? Някои инвеститори вече правят обратния залог и предпочитат инструментите на Италия пред тези на Франция. Доходността по 10-годишните италиански облигации към момента е 4,9% - 2,7 процентни пункта над тази по френския им еквивалент. Това донякъде се дължи на далеч по-високото равнище на публичния дълг в Италия – 126,1% от БВП през второто тримесечие на 2012 г, сравнено с 91% във Франция. В допълнение Рим е изправен пред политическа несигурност заради изборите през идната година. По други показатели обаче Италия е в по-добри позиции – има по-нисък бюджетен дефицит, по-добро салдо по текущата сметка, а безработицата не направи главозамайващ скок като в други южноевропейски държави. Емитирането на облигации от Италия ще падне драстично през 2013 г., докато във Франция ще остане активно. Освен това Рим има дългогодишен опит в управлението на висок държавен дълг. Предизвикателството пред Италия е растежът. Премиерът Марио Монти обаче постигна напредък по редица структурни реформи, включително в трудовия пазар, които би трябвало да подпомогнат дългосрочния растеж. Рецесията в страната бе движена от болезнено затягане на кредитните условия, което вече отслабва, отбелязва Deutsche Bank.

От друга страна, френският президент Франсоа Оланд едва сега започва със структурните реформи. Правителството му обяви във вторник пакет, насочен към понижаването на разходите за труд чрез данъчни кредити. Бизнесът обаче остана разочарован от мащаба на мерките. Междувременно френските потребители се сблъскват с растящи данъци и безработица. Досега първокласният кредитен рейтинг предпазваше страната от по-сериозна проверка – изгубилите апетита си за риск инвеститори купуваха френски правителствени облигации като по-високодоходна алтернатива на германските ценни книжа. Вероятността лихвата по френските инструменти да се приближи още повече до тази по германските обаче е малка. Френският статус ААА изглежда по-рискован от италианския ВВВ. Разбира се, ако страховете от разпад на еврозоната се върнат с пълна сила, Италия ще бъде по-силно засегната от Франция. Но ако кризата продължи да отслабва, можете да сте уверени, че доходността по облигациите на правителството в Рим ще се приближи до тази на Париж.

 

 

По в. „Уолстрийт джърнъл“