ПЕТКО БОНЕВ: „НЕ ЗАКРИВАЙТЕ КАМЕРНА ОПЕРА БЛАГОЕВГРАД, А Я МЕНАЖИРАЙТЕ ПРОФЕСИОНАЛНО!”

ПЕТКО БОНЕВ: „НЕ ЗАКРИВАЙТЕ КАМЕРНА ОПЕРА БЛАГОЕВГРАД, А Я МЕНАЖИРАЙТЕ ПРОФЕСИОНАЛНО!”
  • Автор: 
  • Дата:  
    23.12.2018
  • Сподели:

Петко Бонев е ярко име, което остави следа в дейността и развитието на Камерна опера Благоевград - създадена и основана през 70-те години от акад. Пламен Карталов, в годините на подем и разцвет на културния институт. Творец с огромен принос – и с постановките си, и с вокалното си присъствие като солист, и като мениджър на Първия камерен оперен театър в България. Неговото послание е категорично и ясно: КАМЕРНА ОПЕРА В БЛАГОЕВГРАД ТРЯБВА ДА ИМА. Нужен е точен и прецизен подход – обсъждане със специалисти и професионалисти от гилдията за начина на менажиране. Единственият у нас камерен оперен театър и без аналог в региона, с над 40-годишна история, трябва да пребъде!

 

- Маестро Бонев, как посрещнахте новината за уволнението на тримата певци-солисти от състава на Камерна опера Благоевград?

- Аз съм изключително силно свързан с Първия камерен оперен театър, защото съм бил не само на сцената, но имам и над 10 постановки като режисьор. Бях три сезона директор на института – от 2008 до 2011 година, като на тази позиция постъпих след конкурс. За тези три години направихме доста стойностни неща, едно от които, че взехме наградата „Кристална лира" за постановката на „Джани Скики" и то в състезание със Софийската опера и Музикалния театър. Това е постижение, с което страхотно се гордея. Камерна опера Благоевград има и няколко номинации за най-високото отличие на СБМТД. Това е един оперен театър с традиции, с над 40-годишна история, с толкова много продукция. Изумен съм от това, че се подготвя Операта да бъде трансформирана в нещо друго. Потресен съм, че може да се загуби една такава национална културна ценност на България. Нужно е да се помисли добре какво може да се направи, как да се преструктурира. Но, да се загуби основната дейност, за която е създадена тази институция - за мен това е абсолютно недопустимо. Би трябвало да се направи едно по-широко обсъждане в Община Благоевград, защото, ако на общинското ръководство не му е ясно какво представлява този институт – да попитат професионалистите с опит и знания. Важно е да бъде изяснено на всички какво представлява КАМЕРНА ОПЕРА БЛАГОЕВГРАД като културен институт.

 

- Каква беше ситуацията по времето на Вашия мандат като директор на Камерна опера Благоевград?

- По мое време имаше подобни проблеми. Тогава общинското ръководство също поставяше пред мен темата да се съкращават хора. Идваха абсолютно всеки ден на проверки, за да установяват дали се работи всеки ден. Те не си дават сметка за спецификата на творческите професии, за работното време в един оперен институт, натоварването и т.н. Когато бях директор местната власт бе в ръцете на друга политическа сила. Самият аз не съм обвързан политически с никого и не мога да изпълнявам партийни разпореждания за някакви действия. Издържах едва три години. Бях принуден два месеца преди края на мандата си да се оттегля, защото се уморих да се боря и да обяснявам как трябва да се ръководи един такъв институт. Трябва да се разбере ясно, че Операта в Благоевград се ръководи от общината, а не от директора. В структурата той е нещо като началник – отдел, изпълнител на решенията на кметството. Когато хората от Общината не разбират достатъчно добре и ясно как трябва да се управлява такъв вид институт, достигаме до ситуация като сегашната. Тогава аз решително се противопоставих на спуснатото искане да съкращавам хора и запазихме всички служители.

 

- Има ли компетентност и експертиза в Община Благоевград по отношение на действията към Камерна опера Благоевград? Ако няма – защо не се търси съдействие от подготвени в тази област експерти и специалисти или не се допитат до доказали се успешни мениджъри на музикални институции? Академик Карталов сам признава, че от години не е търсен за съвет, а той можел да помогне в мениджмънта и търсенето на работещи решения. Има ли воля за решение на проблемите и как така Операта няма репертоарен план? Защо Камерната опера е докарана до там, че да има приходи от 1, 350 лв. за цялата година? Кой носи отговорност за това?

- Всички можем да помогнем! Разбира се, че е така. И по мое време не достигаха парите. Бих казал, че казусът и ситуацията днес са абсолютно идентични. Тогава какво направих аз – участвах в проекти. Защо Община Благоевград сега не участва в проекти на Министерството на културата в сектор „Музика и театър"? Аз написах проекта, кандидатствахме от името на Общината, спечелихме го. Мисля, че кметството може да прави годишно две постановки с външно финансиране именно по проекти. Тъжно е, когато има некомпетентност или липса на отношение към операта от страна на управленци. И ето – плачевните резултати са налице. Структурата по мое време бе почти същата: петима певци – солисти и малко по-голям състав на оркестъра, който имаше голяма духова секция. Сега се учудвам, че виждам, че няма „духачи". Бюджетът ни беше около 300-350 хиляди лева.

 

- Т.е. Вие препоръчвате активна работа по набиране на външно финансиране – европейски проекти и национални програми, така ли?

- Разбира се. Това е действащ реално инструмент. Ето, аз в момента с трупата на Small Opera Theater успявам да реализирам по два оперни проекта годишно.

 

- Какво финално е Вашето виждане по отношение на Камерна опера Благоевград? Как да се запази институтът в този му вид? Какъв съвет бихте дал на местния парламент в града? Защо трябва да я има Операта?

- Няма такъв друг камерен оперен театър в България и наоколо в региона. Камерната опера е престиж. Всеки ден трябва да работим за промяна за манталитета, възпитанието, утвърждаване на ценностите на подрастващите и нацията ни. Институтът е създаден като Камерна опера и така трябва да остане! Ако трябваше сега да се създава, би могло да се каже: Добре, няма да създаваме от нулата опера, ще създадем оркестър. Театър с такава история и с такива успехи защо трябва да бъде разрушаван? Има написана цяла книга от Румяна Каракостова, която описва всички постановки и историята на Операта в Благоевград. Ако от ръководството усещат, че имат нужда от компетентно мнение – нека ни поканят да помогнем! Независимо кой е – акад. Карталов, Румен Нейков, мен ... но, трябва да са хора, които са професионалисти и разбират от тази работа. Трябва да е доказан човек от гилдията. За да се запази статутът на Камерна опера Благоевград, то тя трябва да произвежда Опера. Как ще произвежда оперна продукция? Има начини - участвайте в проекти! Запазването на театъра е въпрос на морал, чест и кауза за града.

 

- Особено на фона на задаващата се инвестиция за ремонт на сградата – според изявления в медиите на общинското ръководство, на стойност от над 1, 750 000 лв. ...

- Това, ако стане, то това е идеално! Тогава би могло дейността на Камерна опера Благоевград да е целогодишна. С копродукции – също един работещ инструмент. Ние имахме такива съвместни реализации с Югозападния университет – секция „Музикален театър" и Бистра Атанасова, с които подписахме договор и те идваха при нас, за да правят своите продукции. За младите и по-малките имаше публика винаги. Постоянно правихме детски спектакли. Ако хората от мениджмънта не знаят как се правят нещата – ние може да им обясним.

 

- Но, доколкото разбрахме, и.д. директорката г-жа Мила Йорданова е назначена без конкурс на този пост?! Журналистите се питаме: След като се направи тази огромна инвестиция, какви дейности и какво ще се случва в и със сградата? За какво ще бъде използвана тя – надяваме се, че няма да бъде превърната в казино или поредния МОЛ, след като няма да има спектакли и опeрни продукции?

- Джобовете (помещенията, встрани на сцената – бел.ред.) са пълни с декори. Складът е пълен с декори. Какво ще е тяхното бъдеще? Ще ги изгорят ли? А знаете ли, че когато ние трябваше да поставим „Хубавата Елена" на Офенбах, получихме декори от Пазарджик, костюми, всичко. И те не се съгласиха, поради подобни съмнителни причини. Имаше една прекалена предпазливост от страна на общината. И тези – от тази власт, и другите – от другата власт преди. Искам дебело да подчертая: всичко има: декори, костюми, реквизити. Всичко, всичко! Това нещо трябва и може да се използва. Те (хората от общината – бел.ред.) трябва да го разберат! Трябва да има постоянен репертоар в театъра!

 

- Това е един пълнокръвен оперен театър, който функционира и трябва да продължи дейността си - така ли да Ви разбирам?

- Разбира се! От осветление до всичко необходимо. Като се отопли тази сграда това е едно прекрасно място. Не бива то да бъде затрито от безхаберие! Това би било проява на липса на отношение към българската култура и традиции! В Германия не би могло да се случи подобно нещо – да се закрие един такъв театър. Аз над 20 години обикалях и гостувах на най-различни сцени във Федералната република, но даже в по-малките населени места има трупа, театри, за да има живот и да се създава култура. Трябва да се обгрижва театърът! Но, трябва да отчетем, че тук, може би, се намесва и политическия фактор: „Ако си от нашите – ще се грижим за теб, ако ли не – ще те махнем и ще сложим друг, с който ще си правим каквото си искаме!".

 

- Възможно ли е да сме го докарали до този абсурд, че всяка власт да иска да премахне мениджмънта от времето на предишната? И така, с това политическо късогледство и реваншизъм, да мултиплицираме разрушителни действия към всичко, а в частност и към Камерната опера в Благоевград? От което губи институцията – както е в нашия случай, градът, а от такава порочна практика загубите и щетите са в национални мащаби. Не може ли да опазваме създаденото, без да търсим политически дивиденти и въпреки тях? Никой ли в Благоевград не проумява, че този оперен театър трябва да остане да съществува, независимо от това кой е на власт днес или утре?!

- Напълно съм съгласен! Изцяло подкрепям казаното във въпроса Ви. Бих отговорил като дам пример с успехите на менажирания от мен Малък оперен театър – Small Opera Theater.

 

- Добре, нека направим паралел с темата на интервюто. Кажете, моля, как Вие с тази малка оперна трупа управлявате целия процес – от създаването на продукцията до продажбите и реализацията на приходите, за да бъде това начинание успешно?

- Small Opera Theater бе създаден от мен през 2000-та година. Реализирали сме към момента около 15 проекта със Столична Община, със Софийска опера. Отделно имам около 10 спечелени проекта, обявени като програма за финансиране от Министерство на културата и съвместни копродукции с театри в страната: в София играем в културния дом „Средец", били сме на една сцена със Софийската филхармония за 3-4 постановки, а така също и с Музикалната академия. Ето това са реални, работещи пътища и механизми за успешното създаване на оперни постановки.

 

- Значи Вие на практика показвате, че в бедна България, ако си добър мениджър, с отношение към операта и усет за управление на творческото производство – от създаването до продажбите, е възможно да се пласира на пазара успешно оперна продукция?

- Разбира се. Последното нещо, което правим е Детски музикален театър. Репетираме всеки ден и накрая излизаме с представление. Защо в Благоевград не се направи нещо подобно? Когато реализирахме представленията на „Мечо пух", „Том Сойер" и на „Пинокио" си спомням, че на прослушванията се явиха десетки деца за ролите. Имаше огромен интерес. Важно е в репертоара на театрите да има такива детски заглавия. Всичко е възможно - стига да го искаш, да помислиш и да знаеш как да го постигнеш! Последната ми постановка в Благоевград бе „Метамофрози" – две опери, от Монтеверди и от Чимароза, януари 2017 г. Заглавието съвпада с това, което става в Благоевград – преобразования. И в сценичната продукция има битки, има и капелмайстор. Това прекрасно заглавие се изигра само два пъти, а то може да бъде показано десетки пъти, да гостува в градовете. Всичко е мениджмънт! Институцията в Благоевград трябва да се запази! Категоричен съм за това! Начини има. Нека се проведат консултации със специалисти от гилдията, да се обсъди подробно всичко и да се подходи отговорно!

 

11913505 857953964288195 104332394479826185 n

 

14291850 1096473137102942 6933936922801848528 n

 

11825237 848393661910892 1666759920798527223 n

 

Прочетена 791 пъти

Станете почитател на Класа