Св. мчци Евлампий и Евлампия. Преп. Теофил Изповедник. Св. 26 прпмчци Зографски

Св. мчци Евлампий и Евлампия. Преп. Теофил Изповедник. Св. 26 прпмчци Зографски
  • Автор:  classa.bg**
  • Дата:  
    10.10.2017
  • Сподели:

През време на жестокото Максимианово гонение на християните живял в град Никодимия знатен момък на име Евлампий. Бил пламенен християнин.

 

Заедно с други християни той се скрил в една пещера край града. Групата го изпратила един ден в града за хляб. Като влизал в града, той видял залепен на градските порти царски указ. Заповядвало се да бъдат предавани християните на смърт. Евлампий гласно изразил учудването си, че сам императорът опустошава държавата си, като избива най-верните си поданици. Християните смятали за свой дълг да се молят за царя, безпрекословно да изпълняват всички негови повели, когато те не са противни на Христовия закон. Изобщо за своята кротост и честност те заслужавали напълно названието добри и почтени граждани.

 

Резултат с изображение за Св. мчци Евлампий и Евлампий

 

Някои езичници фанатици чули тия думи на Евлампий, хванали го и веднага го завели при съдията.

 

Отначало съдията се опитал ласкаво да увещае Евлампий да се поклони на боговете.

 

- Не погубвай младостта си - казал му той. - Не нанасяй безчестие на целия свой славен род. Ако послушаш царската повеля и се поклониш на боговете, ще получиш богати дарове и почетен сан. Ще бъдеш уважаван от всички в града. Храмовете са отворени. Да отидем заедно и да се поклоним на боговете!

 

- С лъжливи думи и коварни обещания ти няма да ме отвърнеш от моя Христос - заявил момъкът.

 

Съдията много се разгневил, Евлампий продължил:

 

- По-добре е да послушаш моите думи: последвай добрия съвет и познай истинския Бог! Той ще ти даде не временна и суетна слава, а слава вечна и истинска. Неговите дарове превишават всички богатства. На Тоя Бог аз се покланям. Към Него отправям молитвите си.

 

Гневът на съдията се уталожил. И пак започнал да прави опити да убеди Евлампий да принесе жертва на боговете. След това го заплашил с мъчения и най-после, наново разгневен, заповядал на своите хора да го бият жестоко.

Евлампий спокойно понесъл ударите. Твърдостта му усилила яростта на съдията. Той замислял все по-страшни изтезания. Заповядал да го сложат на нагорещена до зачервяване решетка.

 

Мъченикът вече очаквал смъртта, когато изведнъж почувствал нови сили в себе си. Той се изправил здрав и невредим. Всички присъстващи изпаднали в изумление. Чувствайки в себе си благодатна, свръхестествена мощ, Евлампий изказал желание да отиде в езическия храм. Съдията се зарадвал. Той помислил, че мъченикът се е съгласил най-после да извърши жертвоприношение.

 

Придружен от голямо множество народ, Евлампий бил заведен в езическото капище. Там имало голям идол. Евлампий се обърнал към него с думите:

 

- В името на Господа Иисуса Христа, идоле неми и глухи, падни на земята и се обърни на прах!

Веднага идолът паднал и се разсипал.

 

Присъстващите извикали:

 

- Велик и силен е християнския Бог!

 

Озлобен, съдията не искал да повярва. Заповядал да предадат Евлампий на нови мъчения.

 

Мъченикът имал сестра, девойка, която се наричала Евлампия.

 

Като чула, че брат й търпи мъчения за Христа и Неговото спасително дело, бързо се затекла към съдилището. Промъкнала се през тълпата. Приближила се до брат си и извикала:

 

- Нали една майка ни е раждала? Нали в Единия Бог тя ни е научила да вярваме? Защо ти да страдаш за Христа, пък аз да съм лишена от тая чест? Защо не си ми обадил за това по-рано, та заедно да приемем страданията за нашия Бог? И аз искам да умра за Бога, и аз съм християнка!

 

След това Евлампия се обърнала към съдията и му казала:

 

- И аз съм служителка Христова! Христос е мой живот, радост на душата ми. И аз за Него съм готова да изтърпя същите страдания, които понася моят брат Евлампий!

 

Съдията заповядал да бият девойката по лицето. После по негова заповед братът и сестрата трябвало да бъдат хвърлени в котел с кипящо масло. Евлампий пръв влязъл в котела. И оттам увещавал сестра си да не се бои, защото Божията помощ няма да ги остави. Като се прекръстила, Евлампия влязла също в котела. Господ изстудил врялото масло. Мъчениците радостно пеели хвалебни песни на Бога.

 

Разгневеният съдия измислил нови мъчения. Избодени били очите на Евлампий. Братът и сестрата били хвърлени в огнена пещ. Но Господ не оставил верните си служители: смекчавал жестокостта на мъченията.

 

След като се убедил, че не може да постигне целта си, съдията осъдил мъчениците на смърт.

 

Главата на Евлампий била отсечена с меч.

 

Евлампия предала душата си на Бога, преди още палачът да е дигнал меча си и над нея.

 

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий Бончев

 

Страдание на светите мъченици Евлампия и Евлампий

 

През царуването на Максимиан започнало страшно гонение срещу християните. Мнозина от вярващите, боейки се от преследванията на мъчителите, оставяли домовете си и се криели в планините, по пещери и пустини. В това време живеел един юноша на име Евлампий, който произхождал от благороден род от Никомидия.

 

Той бил християнин - по вяра и по дела. Евлампий се криел заедно с други християни. Веднъж те го изпратили в града, за да купи хляб, и незабелязано от никого, да го донесе в пустинята. Когато пристигнал в Никомидия, той видял закован върху градските врати царски указ, написан върху пергамент, който повелявал да се избиват християните. Юношата прочел указа и се надсмял над това безумно разпореждане на царя, който, вместо да воюва с враговете на държавата, се надигнал срещу невинни хора и сам опустошавал страната си, като убивал безбройно множество християни. Но веднага бил заловен, вързан и заведен пред неправедния съд. Беззаконният съдия, като видял младия и красив юноша, отначало с лукави думи започнал да го съблазнява да се поклони на идолите. Той му казал:

 

Лицето ти показва, че ти не си от прост, а от благороден и честен род. Не погубвай напразно, прекрасни младежо, своята красота и благородството си не заменяй с безчестие. Напротив - постарай се да придобиеш още повече слава за себе си и за целия си род. Ако се подчиниш на заповедта на царя и се поклониш с нас на боговете, тогава от всички нас ще получиш почести и слава, а от царя - награда и голям сан, и така ще прекараш дните си в благополучие. Послушай добрия ми съвет и стани наш единомишленик. Ето, всички храмове са отворени за тебе, в тях стоят различни богове, жертвениците са препълнени с жертви и всички се веселят за своите богове и им се кланят. Влез и ти, поклони се! И тогава и за себе си ще придобиеш големи блага, и на нас ще доставиш радост, а и боговете винаги ще бъдат милостиви към тебе.

 

Свети Евлампий, изпълнен с благодатта на Светия Дух, отговорил на съдията:

 

- Твоето сърце е изпълнено с коварство и думите в устата ти са лукави, напразни и лъжливи са всички твои обещания. С нищо не ще ме прелъстиш и не ще ме отвърнеш от моя Христос. О, ако би желал да чуеш моите истинни слова и моя искрен съвет; и ако би познал Истинския Бог, Когото аз почитам и Комуто се кланям! Аз бих ти обещал от Него не временна и суетна, а вечна и истинска чест и слава, и такива награди и богатства, каквито нито ти, нито твоят цар притежавате, и нито някъде в света има. Но тъй като ти си глух като аспида и няма да чуеш мен, който ти говоря само полезното, затова ще споделиш участта на твоите богове в огнената геена, а заради принасянето на скверните жертви на боговете сам ще бъдеш жертва на незаспиващия червей. А аз не на бесовете, а на Бога ще принеса в жертва хвала и ще отдам на Всевишния своите молитви.

Щом чул думите му, съдията започнал да заплашва светият с различни мъчения.

 

Но той без всякакъв страх се показал готов да се предаде на всякакви мъчения заради Христа, своя Господ. Тогава съдията заповядал да го съблекат, да го проснат на земята и да го бият с жили. Били светия дълго и безпощадно, но той мъжествено понасял мъченията. Усещайки силна болка от нанасяните му рани, той не показал с нищо страданието си - такова величие на духа проявил! А мъчителят, като видял неговото дълготърпение, се изпълнил с още по-голяма ярост и наредил да го повесят на дърво, а после да стържат тялото му с железни остриета. От тях мъченикът бил така жестоко наранен, че през раните се виждали дори костите му. След като продължително го измъчвали така, го оставили да лежи проснат на земята - целия окървавен и разпокъсан. Цялото му тяло представлявало една рана.

 

Но с това не свършили страданията му. Съдията измислил ново мъчение. Той заповядал да свържат с тънки ремъци пръстите на ръцете и краката му и здраво да ги стегнат, което причинявало на страдалеца страшна болка, тъй като членовете му били насила отделяни от ставите. Но и с това не се наситила яростта на мъчителя. Към предишните страдания той прибавил ново мъчение: заповядал да нагорещят един железен одър и да сложат върху него светия мъченик, за да изгори тялото му върху одъра и да се стопи като восък от силния пламък. Когато одърът бил силно нагорещен, свети Евлампий изобразил върху себе си кръстния знак, качил се върху него и легнал отгоре му като на мека постеля. Тялото на светия мъченик, опалвано от огъня, започнало да се топи и да се разрушава. По всичко изглеждало, че търпейки такива страшни мъчения, той би трябвало да умре.

 

Но Всемогъщият Бог поддържал живота на Своя раб и по надвишаващ естеството начин задържал душата му в неговото тяло, та чрез това да се яви пред всички и силата Божия, която се проявява в немощ, а и търпението на мъченика. Когато всички вече предполагали, че той ще умре върху нагорещения одър, светият почувствал в себе си нова сила и се изправил напълно здрав, сякаш не бил претърпял никакви мъчения. Твърдо вярвайки в сърцето си в Господа, своя Бог, той си дал вид, че се отказва от своето изповедание и че се съгласява с безбожието на нечестивите езичници. Затова го завели тържествено в идолския храм и всички заедно със съдията се радвали, като мислели, че светият се е отрекъл от Христа и иска да се поклони на техните богове. След него към храма вървяло множество народ. А светият по пътя към капището горещо се молил на Господ Иисус Христос, умолявайки Го да яви силата Си, да просвети ослепелите човеци и да прослави Своето свято Име. Когато влязъл в храма, той видял идола на Марс, който бил най-големият и най-разкошният от идолите в тоя храм. Като се приближил до него, той казал:

 

- В името на моя Господ Иисус Христос, ти заповядвам, идоле ням и бездушен, да паднеш на земята и да се превърнеш на прах!

 

Щом само светият изрекъл това, начаса паднал идолът и се разбил на съвсем дребни частици. Като видял това, народът започнал да вика:

 

- Само християнският Бог е велик и силен!

 

И мнозина повярвали в Христа. А съдията изпаднал в още по-голяма ярост и заповядал отново да заловят светия, за да го предаде на нови мъчения.

 

Неговата сестра - девойка на име Евлампия - щом чула, че брат й страда за Христа, побързала да дойде на мястото на мъчението и като застанала по средата, силно извикала към брат си:

 

- Не ни ли е родила една майка, не сме ли сукали от едни гърди и не в един Бог ли сме научени да вярваме? А защо ти, като страдаш за Христа, ме лишаваш от същата участ? Защо не ме извести за това, та и аз заедно с теб от самото начало да понеса всички мъки? Аз също като тебе искам да умра за моя Господ! Нека знаят всички мъчители, че аз съм християнка и че съм готова да умра за Христа!

 

А на съдията тя казала:

 

- Чуй, съдия, и познай коя съм аз! Аз съм Христова рабиня. Христос е моят живот и радостта на моята душа! Него съм възлюбила и на Него искам да се принеса в жертва! Приготви огън, доведи зверове, постави колела за мъчения, наостри мечовете си, изобрети различни мъчения и както искаш ме измъчвай заради моя Христос. Аз съм готова да претърпя всичко, както и моят възлюбен брат Евлампий!

 

Мъчителят, като чул думите й, се удивил на нейната смелост и заповядал да я бият по лицето. Дълго били светата, докато лицето й не било съвсем обезобразено, а от носа и устата й се леела кръв. А свети Евлампий укрепявал сестра си, говорейки:

- Не се бой, сестро, „от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият".

 

След това по заповед на мъчителя бил приготвен котел с кипящо масло, за да хвърлят в него и двамата. Свети Евлампий побързал сам да влезе в котела, а Евлампия, бидейки млада девица, се побояла и започнала да се колебае. Брат и, като видял, че тя се колебае, започнал да я вика при себе си в кипящия котел като в някое прохладно място:

 

- Не бой се, сестро, бъди смела и ела тук. Ето, виж - аз съм невредим и никаква болка не усещам. И ти, щом се докоснеш до врящия котел, веднага ще почувстваш Божията помощ и ще останеш невредима.

 

Като чула думите на брат си, светата побързала да влезе в котела. Силата на огъня веднага отслабнала, котелът изстинал, а светиите останали цели и невредими, възпявали и славели Бога. Хората се изумили, като видели това чудо, и тогава повярвали двеста мъже. Те изповядали Христа и затова били посечени с меч от нечестивите идолопоклонници. Беззаконният съдия заповядал да извадят очите на Евлампий, а неговата сестра заповядал да повесят за косите й и да я бият безпощадно. А тя сред мъченията зовяла към Господа:

 

- Благодаря Ти, Боже и Създателю мой, че си ме удостоил мен, Твоята рабиня, да пострадам за Твоето свято Име!

 

След това мъчителят наредил да разпалят силно пещта, за да хвърли в нея мъчениците. Когато тя била нагорещена, повели за ръка вече слепия свети Евлампий и го хвърлили в нея. А света Евлампия, без да чака, сама тръгнала с радост и сякаш отивала в прекрасен палат, побързала да влезе в огнената пещ. Но и тук светиите останали цели и невредими: Огънят се превърнал в прохлада. Светите мъченици пеели в пещта песента на тримата отроци и благославяли Бога. Мъчителят, не знаейки вече какво да прави с тях, ги осъдил на посичане с меч.

 

Войниците им свързали ръцете отзад и ги повели към мястото на наказанието. Когато пристигнали там, свети Евлампий сам положил под меча своята честна глава и бил посечен. А света Евлампия предала душата си в Божиите ръце, още преди присъдата да бъде изпълнена. Като видели, че тя е вече мъртва, войниците не отсекли главата й. Така свети Евлампий заедно със своята сестра - света Евлампия, като завършили подвига на мъченичеството, заедно отишли при Съдията на мъченическите подвизи - Христа, за да приемат от Него венци на правдата.

 

По техните молитви да удостои и нас със Своето царство Христос Бог, Комуто, заедно с Отца и Светия Дух, е честта и славата во веки. Амин.

 

 

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

Преподобният Теофан се родил в Палестина от благочестиви родители. Те били хора богобоязливи и особено усърдни в страннолюбието. Свети Теофан имал брат, впоследствие заради понесените от иконоборците страдания наречен Начертани.

 

Родителите се погрижили Теофан и Теодор да бъдат обучени на книжната мъдрост и братята станали изкусни философи. (Философ - на гръцки "любител на мъдростта", т.е. учен, посветил себе си на изследването на висшите въпроси на битието: на Бога, на началата и законите на света и човека, на предназначението на човека, и крайната цел на съществуването на света и подобни).

 

Разбрали суетата и непостоянството на света, "защото е преходен образът на този свят" (1Кор.7:31),, те оставили всичко, отишли в Лаврата на свети Сава (има се предвид Лаврата на св. Сава Освещени) и се посветили на монашеския живот, в който се подвизавали ревностно, преуспявайки в молитвите и всички добродетели. За своя добродетелен живот Теофан бил удостоен с презвитерски сан.

 

По това време започнало безбожното гонение на светите икони*, което развълнувало цялата Божия Църква. Заради почитането на светите икони много християни били подложени на мъчения и гонения. Тогава Иерусалимският патриарх** изпратил тези премъдри учители и защитници на православието като агнета сред вълци при император Лъв Арменец (византийски император - иконоборец, царувал от 813 до 820 година), за да изобличат нечестието му. Когато пристигнали в Константинопол и застанали пред богопротивника, те дръзновено го изобличили в злочестие.

 

* Иконоборческата ерес и гоненията на иконопочитателите възникнала във Византия в първата половина на VIII век и продължила почти до средата на IX век, от царуването на Лъв Исаврянин (714-741) до Михаил III и неговата майка Теодора.

 

** Патриарх бил св. Никифор, изпратен по-късно на заточение заради това, че защитил православното иконопочитание. Паметта му се чества на 13 март.


(Св. Димитрий Ростовски има несъмнено предвид Константинополския патриарх Никифор)

 

Братята философи много пострадали заради това и не само от императора Лъв Арменец, но и от приемниците му - императорите Михаил Валвос (Михаил II Балба, или Косноязычный, царувал 820-829) и Теофил (царувал 829 - 842 г). Те понесли много различни мъчения, рани и окови, глад и жажда, заточение, жигосване на лицата и други безчислени страдания. Повече от две десетилетия, от 817 до 842 година, те били мъчени и преследвани от иконоборците. Сред тези бедствия свети Теодор се представил на Господа (около 840 г.), а Теофан дочакал настъпването на мира в Църквата.

 

Михаил*, синът на византийския император Теофил, който приел заедно с майка си Теодора скиптъра на византийските императори, възстановил почитането на светите икони, внесъл ги в Божиите църкви и с големи почести върнал от заточение всички свети мъже, пострадали за иконопочитанието. Тогава се завърнал и свети Теофан и след като бил ръкоположен от патриарх Методий (Константинополски патриарх от 842 до 846 година), който унищожил иконоборческата ерес, бил назначен на митрополитската катедра на Никейската църква*.

 

* В първите години след възкачването на Михаил III на царския престол (през 842 г.), до 855 г. управлявала неговата майка св. Теодора. След нея Михаил царувал до 867 година. Възстановяването на иконопочитанието се състояло на Константинополския събор в 842 г., и в негова памет в Църквата бил установен особен "Чин на Православието", извършван и днес в първия неделен ден на светата Четиридесетница.

 

** Никея (днес Изник) - древен град в Мала Азия, в средните векове богат и цветущ, а днес беден и малконаселен. Никея се ползвала с особено внимание от римските, а по-късно и от византийските императори. Никейската митрополитска катедра била считана за една от най-видните. В Никея били проведени Първия и Седмия вселенски събор.

 

Свети Теофан съставил тържествен канон за почитането на светите икони и оставил на Христовата църква много други полезни писания. От този земен живот той се преселил при Господа (около 850 г.) и след много страдалчески подвизи сега блаженства в небесните обители.

 

Теофан оставил много съчинения в защита на православието и бил особено известен като писател на канони, до 148 на брой. Сред най-добрите му канони са канонът в неделя на православието, всички канони на апостолите и за починалите. Освен това, св. Теофан написал и стихири на някои дни.

 

След освобождаването на Византийската империя от властта на латинците, на византийския престол застанал Михаил VIII Палеолог (1260-1282).

 

През април 1204 г. рицарите от четвъртия "кръстоносен" поход превзели Константинопол и създали Латинска империя. Византия била под властта на латинците до 1261 г. През лятото на 1261 г. на Михаил VIII Палеолог се удало да отвоюва Константинопол и да възстанови Византийската империя.

 

По това време империята била заплашвана от арабите откъм Мала Азия, а също и от завоевателните намерения на папския Запад. Тогава Михаил, вместо да възложи на Господа своето упование, намислил да прибегне към съмнителното "застъпничество" на папата, с цената на отстъпление от Бога и от светото Православие. Той решил да угодничи на римския първосвещеник и да приеме неговата ерес. С ласкателства и заплахи склонил част от константинополското духовенство да поддържа неговата линия и в края на юни 1274 г. в Лион пристигнала византийска делегация. На 6 юли тя подписала позорната Лионска уния, с която императорът и неговите съмишленици сред клира признавали върховенство на папата и се съгласявали с ереста му.

 

Но православният народ не приел унията и осъдил императора. Тогава той се опитал да я въведе насилствено и подлагал на смърт всички в столицата, които я осъждали. През 1278 г. издал и указ унията да се въвежда чрез всякакви насилствени мерки. Въпреки това нито заплахите му, нито насилията му имали успех. Православният народ твърдо държал за светата Вяра, а още повече се възпротивили на императора светогорските монаси. Те изпратили послание до него, в което доказвали, че нито претенциите на папата за "главенство", нито поменаването му в църквите, нито извършването на светата Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към Символа на вярата "и от Сина" могат да бъдат допуснати. Молели го да пребъдва в онова учение, което е приел от светите Отци на Църквата.

 

Във връзка с тези събития във Византия дошли папски пратеници, за да проверят дали унията се прилага, а междувременно отишли и на Атон. Ето какво се разказва за това.

 

"Причината за станалите злодейски убийства на Атон беше законопрестъпният и нечестив Палеолог, този нов Навуходоносор".

По волята на императора скитници кръстоносци, изгонени от Палестина и наели се да служат като придворни войници във Византия, се нахвърлили с всичката си злоба върху зографските монаси.

 

На път за Цариград папските пратеници се нахвърлиха върху светата Атонска Гора и започнаха да преследват всички, които обитаваха там. Най-напред нападнаха Лаврата на св. Атанасий и предложиха на монасите да се съединят с тяхната латинска вяра и да влязат в общение с тях. Монасите се изплашиха. Те криво разбираха апостолските думи: "Дайте място на гнева" и чрез един свой отлъчен свещеноинок се съгласиха, съединиха се с тях и по такъв начин спасиха временния си живот, но погубиха душите си. По-късно тези монаси бяха изобличени и наказани от Бога.

 

Светите двадесет и шест Зографски мъченици, Стенопис в манастира Зограф

 

След това латинците отидоха в Иверската (Грузинската) лавра и поискаха от тамошните иноци и те да се съединят с тях. Иноците от този монастир не само не склониха на това, но изобличиха нечестивците и според думите на апостола (Гал.1:8) ги проклеха за тяхното нововъведение. Беззаконниците, щом чуха това, силно се разяриха: извлякоха всички братя навън от монастира, натовариха старейшините на кораб и заедно с него ги потопиха в морето.

 

Така блажените иноци приеха от Спасителя Христа венеца на мъченичеството и изповедничеството. А по-младите от тях, родом от Иверия (Грузия), бяха откарани в плен в Италия - там след като им съблекли иноческите дрехи, ги продали на евреите.

 

От Иверската лавра латинците отидоха във Ватопедския монастир. Тук те намериха само болни и престарели иноци и ги попитаха къде са останалите. Отговориха им:

 

- Крият се в долините, из гъсталака, за да запазят вярата си и да не се осквернят с нечестивците.

 

Тогава латинците избиха тези свети изповедници и веднага се спуснаха в околността на монастира. Там намериха настоятеля и други монаси. Отначало започнаха "любезно" да ги увещават да станат техни единомисленици, но един от монасите им каза:

- Трябва на Христа да угодим, а не на антихриста!

 

- Нима - отговориха им те - ние не сме на Христа, а сме на антихриста?

 

- Да - каза им преподобният отец, - защото всеки, който се противи на Христовото Евангелие, е антихрист и той именно сега ви помага. Какво общение може да има светлината с тъмнината? Ние никога няма да се присъединим към вас!

 

Щом чуха това, папистите запушиха ушите си. Ослепени от своята злоба, те отдавна бяха затворили сърцата си за истината. След това простряха беззаконните си ръце върху преподобните иноци и ги избесиха всички на мястото, където ги намериха. Оттогава и досега това място се нарича Фурковуни, т.е. "гората на бесилките".

 

После латинците преминаха на другата страна на света Гора и се доближиха до монастира "Св. великомъченик Георги", наричан Зограф. Още отпреди няколко дни игуменът на този монастир, преподобни Тома, знаеше, че нечестивите еретици са нападнали св. Гора, и бе известен за бедствията, които ще понесат неговите братя и сподвижници.

 

Междувременно се бе явило дивно Божие откровение. Един добродетелен старец - монах живееше на монастирското лозе, което се намира на половин час път югозападно от монастира. Този старец имаше в килията си икона на Пресвета Богородица, пред която всеки ден кадеше тамян и четеше акатист. Когато богомерзките римляни нападнаха света Гора със злодейски намерения и бяха вече излезли от корабите си, този богоугоден старец стоял пред иконата на Божията Майка и четял, според обичая си, акатист. Но когато произнесъл славословието: "Радвай се", чул от светата икона следните думи:

 

- Радвай се и ти, старче, но бягай по-скоро оттук, за да не те сполети нещастие! Иди и кажи на братята в монастира да се затворят, защото богопротивните римляни нападнаха това благословено от Мен място и вече са наблизо.

 

Той паднал пред иконата и казал:

 

- Как мога, Владичице, да оставя Теб, моята Застъпница?

 

А гласът от иконата му отговорил:

 

- Не се грижи за Мен, но иди по-скоро!

 

Когато старецът тръгнал към монастира за да каже какво му е заповядала Покровителката на Атон, иконата по неизповедима Божия сила го изпреварила, дошла в монастира и застанала над монастирските порти. Дошъл до тях, той погледна нагоре и с удивление гледаше светата икона. След това разказа на всички за необикновеното Божие откровение. А иноците, щом видяха иконата на св. Богородица и чуха за това дивно чудо, прославиха Бога и пречистата Му Майка. Игуменът разбра, че в скоро време монастирските братя ще бъдат поставени на сериозно изпитание - съветваше ги да бъдат бодри и да не се страхуват.

 

- Отци и братя! - казваше им. - "Всички, водени от Духа Божий, са синове Божии, защото вие не приехте духа на робство, та да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение" (Рим.8:14-15). Ние се наричаме и сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, то сме сънаследници на Христа; и ако с Него страдаме, с Него ще се прославим (ст.16-17). "Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се яви в нас" (ст.18). Затова, казвам ви заедно с апостола: които сте готови духом и не се боите от мъченията, останете заедно с мен в светата обител, а които се страхувате - скрийте се с църковните съсъди за малко време, докато премине яростта на еретиците, за да не би от малодушие да изпаднете в богоотстъпничество.

 

Тогава онези, които се страхуваха от мъчения, се скриха в долините, пещерите и храсталаците, а светият игумен с останалите иноци се затвори в кулата. Те постъпиха така не от страх, а за да използват останалото им макар и малко време за да изобличат беззаконната ерес.

 

Мъчителите заобиколиха монастира от всички страни и започнаха да викат към монасите, които бяха в кулата:

- Отворете ни, господа, отворете!

 

Преподобният игумен им отвърна:

 

- Не ви знаем откъде сте!

 

- Ние сме Христови раби - продължиха мъчителите - и идваме да обърнем и вас, заблудените, в правия път.

Тогава светецът им отвърна:

 

- Отдалечете се от нас вие, които вършите беззаконие, защото апостолът говори: "Ако дори и Ангел от небето започне да ви благовести не това, което сме ви благовестили, да бъде проклет!" (Гал.1:8) Какъв друг учител търсите вие? Друг учител търсят само онези, които явно безумстват. Кажете ни вашето учение, и ако то е от Бога, ние ще се присъединим към вас и ще ви приемем като братя; ако ли пък не е от Бога, тогава махнете се от нас!

 

На това еретиците отговориха:

 

- Ние сме от Бога, вярваме в Господа Иисуса Христа и проповядваме светото Евангелие. Изпратени сме от блаженейшия римски папа, който е глава на Църквата, да кажем и на вас, безумните, това, което вие не разбирате, за да се вразумите, да разберете църковните устави и правилно да четете в светия Символ на вярата: "Вярвам в Единия Бог Отец Вседържител...", че Пресветият Дух изхожда от Отца и Сина, а на Проскомидията да принасяте пресен, а не квасен хляб. Също вашите свещеници да си бръснат брадите и с това да не съгрешават в Божията служба, понеже те са жениси на Църквата. Ако изпълните всичко това, ще получите очищение от Вседържителя, и ние от радост за вашето покаяние ще се умилостивим. Ако ли пък не, то ще ви погубим безмилостно, за да не заемате място на земята напразно!

 

Щом изрекоха тези и други подобни хули, еретиците очакваха отговор от преподобните отци. Те им възразиха:

 

- Ние искаме да намерим истината и не обръщаме внимание на вашите съблазни и безумия, защото не се страхуваме от заплахите ви. Писано е, че трябва да се боим само от Бога, а от хората няма защо да се плашим. Затова твърдо ви казваме: никой не може да въстане срещу нас, ако с нас е Бог, Който "е праведен и е възлюбил правдата" (Пс.10:7). Сам нашият Господ Иисус Христос в светото Евангелие казва: "Когато дойде Утешителят, Когото ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене" (Иоан.15:26). И пак: "Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас во веки - Духът на истината" (14:16-17). И още: "Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (ст.25-26).

 

Преподобните отци няколко пъти повториха тези думи - за доказателство на истината и за да затворят устата на онези, които казват, че Дух Светий изхожда и от Сина. После добавиха:

 

- Ако и това не вярвате, духоборци, научете се от Господния Предтеча и Кръстител Иоан, който видя Светия Дух да слиза като гълъб от небето и да пребъдва върху Сина. От това вижте, че Светият Дух изхожда само от Отца. Това учение поддържа нашата Майка, светата Вселенска и Апостолска Църква, и напоява всички свои чеда с благодатта, която изтича от Божествените думи на Христа. А Той казва: "Проповядвайте Евангелието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк.16:15-16) .

 

И още: "Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа Светий няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Светия Дух, няма да му се прости нито на този, нито на онзи свят" (Мат.12:31-32) . Защото всички пророци, апостоли и учители, научени от Светия Дух, са кръщавали, преподавали и учили хората от разните краища на света да признават четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Иоан; а който прибавя пети евангелист, той да бъде проклет! "Който съблазни едного от малките" Мои братя - казва Спасителят, - е достоен за мъка, а вие, които съблазнявате целия свят, как ще се оправдаете и как ще избегнете заслуженото наказание? Кой от седемте богоизбрани събори казва, че Светият Дух изхожда от Отца и Сина, или кой от тях е постановил, че трябва да принасяме пресен хляб и да стрижем косите и брадите си, както вие искате? Ти, духоборецо, изпълнен с други седем лукави духове, в кой Христос ни учиш да вярваме? Не Евангелие проповядваш ти, а антихристово учение! И тъй, пети евангелист ние не намираме.

 

- А що се отнася до вашите преснохлебни мъртви жертви, това е юдейски обичай. Но вие ще кажете: "Нима Христос, препасан и с тояга в ръка, според Писанието, не яде пасха?" Да - ще ви отговорим, - Той яде пасха, но я отмени, както направи с обрязването и с други неща. След нея Той седна с дванадесетте Си ученици в Сионската горница и установи Своята Пасха. През време на вечерята Той взе хляб, благослови го, раздаде го на учениците Си и каза: "Вземете, яжте: това е Моето тяло" (Мат.26:26) - ето истинското Тайнство. Казано е: взе хляб, т.е. квасен, а не пресен, както вие противоканонично правите и служите, и така поддържате Аполинариевата ерес.

 

В евангелските текстове (Мат.26:26, Марк.14:22, Лук.22:19, както и в посланието на св. апостол Павел (1Кор.11:23), при установяването от Спасителя на Тайнството Евхаристия изрично е употребена думата "артос", която на гръцки означава квасен хляб. За безквасен хляб (опреснок) в Св. Писание се употребява думата "азимон" (Лук.22:1). "Тъй като Тайната вечеря била извършена през нощта срещу 14 нисан, в който ден до залез слънце, според равинската литература, не било позволено да се употребява пресен хляб, на нея е бил употребен квасен хляб. И в сегашно време, както и в миналото, Тайнството Евхаристия (в Православната Църква) се извършва с квасен хляб".

 

"Първоначално евхаристийният хляб, с който си служили на Запад бил, както на Изток, обикновен хляб, в който имало квас. О. Сирмон, йезуит, признава, че на Запад, както и на Изток, квасният хляб е бил употребяван в продължение на първите девет века и че римската църква е променила древния обичай в периода от края на IX в. до първата половина на XI в." (О. Владимир Гете, "Папството като ерес", Париж, с. 168.). Употребата на безквасен хляб у католиците е резултат от по-късно юдейско влияние. Виж също Лъжеученията на папството - о. Владимир Гете.

 

Тези думи на преподобните отци бяха крайно неприятни за римокатолиците - както са неприятни за вълка камъните, с които пастирът го прогонва от стадото. Те се спуснаха и запалиха от всички страни светата обител.

 

Тогава Христовите мъченици, заобиколени от пламъци в кулата подобно на тримата свети отроци, отправиха последната си молитва към Христа Бога.

 

- Владико Господи Иисусе Христе, Боже наш - казваха, - Единородни Сине и Слово Божие, Ти доброволно си предал Себе Си на заколение и смърт като непорочно агне, за спасението на човешкия род! Ти, Господи, си пролял пречистата Си Кръв за Своята Църква и си казал, че силите на ада няма да я победят. И тъй, запази я от вълците, които я унищожават! Умножи, Господи, верните Си раби по целия свят - от единия край на земята до другия! Запази навеки непреклонен и непреодолим жребия на Твоята Пречиста Майка; освети го, прослави го заедно със Себе Си и го помилвай! Въздигни жилищата на Твоите светии - за Твоя слава и за наш спомен. Приеми тази молитва от нашите уста като благовонно кадило и погледни на нас милостиво, както милостиво си погледнал на Авраамовата жертва и Иефтаевото всесъжение, защото си благ и човеколюбив.

След като свършиха молитвата, от небето се чу глас:

 

- "Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на Небесата" (Мат.5:12).

 

От този неочакван глас мъчителите страшно се изплашиха, но мракът, който покриваше духовните им очи, не им позволи да проумеят станалото - лишени от Божествената светлина на Светия Дух, Когото хулеха, те пребъдваха в своето ожесточение и упорито противене на благодатта.


Така блажените отци предадоха душите си в Божиите ръце.

 

Те завършиха мъченическия си подвиг в огъня през 1276 г., а според един гръцки ръкопис, който се намира в Протата, в Иверския и Ватопедския монастири - на 10 октомври 1280 година.

 

Светите Зографски мъченици са 26: от тях 22-ма монаси и 4 миряни, чиито имена са неизвестни. А имената на монасите са следните: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприан, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Иоасаф, Иоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партенийклисар. Първият от тях - Тома - беше, както се спомена по-горе, игумен и той водеше разговорите с папистите; а последният - клисарят Партений, беше останал в горящата кула и беше свален на земята жив. Той разказа на завърналите се братя всичко, което бе станало в кулата. След това живя още 30 дни, а на 10 ноември предаде душата си на Бога и получи заедно с починалите си събратя мъченически венец.

 

След като извършиха своето злодеяние, беззаконните латинци с голяма ярост се пръснаха по цялата света Гора и нито една обител, нито една кула, нито един скит, нито една монашеска килия не можа да се укрие от тях. Те всичко разориха и изгориха, а монастирските имущества разграбиха.

 

Още много мъченици положиха на Атон живота си за Христа и за Православната вяра. А онези, които предпочетоха да спасят временния си живот и да изгубят вечния, се съединиха и съслужиха с богоненавистните латинци, но Бог ги наказа със страшни знамения и бедствия.

 

Беззаконният цар Михаил Палеолог, който имаше намерение да дойде на св. Гора и да унищожи тук Православието, не успя да осъществи намерението си, защото скоро се лиши от царството и живота си. По време на един поход срещу сръбския княз Иван Душан той се разболя и през декември 1282 г. умря в лагера си близо до град Бер, неприсъединен към римокатолическата общност и отлъчен от Православната Църква".

 

Кулата, където пострадали светите Зографски преподобномъченици и където останала цяла и невредима чудотворната икона на Божията Майка "Предвъзвестителка", се запазила отчасти до 1873 г. Тя, обаче, закривала северното здание на монастира, а освен това поради старост имало опасност да се срути - тогава се наложило да бъде разрушена. Но за да се запази завинаги споменът за мъченическия подвиг на пострадалите, всички братя от Зографската обител единодушно решили да издигнат на нейното място паметник. Това и станало още през същата 1873 г. Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се празнува паметта на мъчениците. В навечерието, след залез слънце, започнало всенощно бдение. Нощта била безлунна и на небето едва блещукали звезди. Наоколо царяла тишина.

 

По време на службата, точно в полунощ, когато след първата катизма започнали да четат "Житието и страданието на св. Зографски мъченици", над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се разпознават и най - дребните предмети. Този дивен стълб, след като постоял над храма около 3-4 минути, се преместил над паметника, отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото, където пострадали светите мъченици.

Това необикновено явление продължило около 15 минути. Очевидци на чудото били монастирските братя и много от монастирските гости - пустинници и жители на околните скитове, дошли в Зограф на празника.

 

Така всемогъщият Бог с дивното небесно знамение над самия паметник на мястото на страдалческата кончина на монасите - изповедници, в самия ден на тяхната памет показал явно пред всички колко е благоугоден пред Него подвигът на тези страдалци за истинската вяра и за предаността към светата Православна Църква.

Прочетена 90 пъти