Стоян Стоянов: Местен феодализъм , свързан с властта, обезкуражава инвеститорите

Стоян Стоянов: Местен феодализъм , свързан с властта, обезкуражава инвеститорите
  • Автор:  classa.bg**
  • Дата:  
    08.08.2015
  • Сподели:

Българските инвеститори трябва да се уважават, защото те са, според мен, истинските инвеститори. Това са хората, които в мнозинството си не инвестират в лъскави коли и високи порти, а в собствения си бизнес. И то по начин, който да им позволява да се разрастват ефективно.

Няколко са факторите, които определят бизнес средата. На първо място- данъците. За плоския данък или 10% печалба нямаме възражения ,защото това е наистина много ценно предимство за бизнеса. Друг е въпросът тези данъци ще бъдат в услуга на бизнеса. Но така или иначе престъпление е при 10% да не плащаш данъци, защото общината трябва да изгражда тротоари, пътища и др.

Бих препоръчал училищата и университетите да се грижат повече и да изграждат професионални качества в своите възпитаници- учениците и завършилите образованието си студенти. Ще ви дам пример - преди 30 г. започнах работа в дъщерното дружество Комет в град Фуртим Валд, Германия на единствения тогава спедитор в България Деспред. Немските ни колеги по това време учеха до 9-ти клас, след което посещаваха веднъж в сряда и веднъж в събота училище в продължение на 2 г., а иначе си работеха по специалността, на която ги обучаваха и имаха квалификационна степен. По този начин един млад човек на 17 г. е вече майстор в професията. Нещо, което липсва у нас.

Забележете как се развиват младежите в Германия във висшите учебни заведения. Там само тези от тях, които разполагат с много пари си позволяват да учат общи дисциплини. Другите, обаче, се обучават в академии по професии- пак получават степен бакалавър, но ето каква е схемата там. Този млад човек три месеца ходи от сутрин до вечер на лекции, три месеца след това отива да практикува, т.е. поет е от т.нар. дуална система, за която у нас едва сега започва да се говори. Да, в нашата държава има амбиция тя да бъде въведена, но не искат, като че ли, да я направят истинска.

Моят син завърши в Германия точно такова дуално висше учебно заведение. Би трябвало да се попрепишат у нас някои техни правила, които са успешни, а не да се измислят нови, които няма да работят.

На нашия бизнес му трябват качествено подготвени кадри- няма две мнения по въпроса. Като е техник- да е истински техник, като е спедитор- да е истински спедитор- това е смисълът. Защото всеки един инвеститор се оглежда и търси подходящите хора. И като не може да ги намери- за какво му е тази страна?

Третият показател, който интересува един инвеститор е бързината и скоростта при проектирането, узаконяването на външни мрежи, и на самото строителство. Ясно е ,че всеки един инвестиционен процес е свързан със строителство. А тези материални бази, които родните олигарси изкупиха без пари не работят, защото те не са създадени за модерно производство. И докато не ги продадат на тези , които могат да ги използват, страната няма да дръпне напред. Този процес върви и се надявам да приключи скоро. Ние като компания сме купували терени точно от такива олигарси, защото , всъщност, те са и най-качествените, които някога са били приватизирани "под масата".

Убеден съм, че Законът за устройство на територията трябва да се промени така, че инвеститорите да имат отношение при формулирането на отделните текстове. Например, в Русе купихме урегулиран парцел. Той бе част от Оргахим, закупен от испанска фирма, която се отказа от България незнайно по какви причини. След това го продаде на нас. Ние придобихме урегулиран терен, което означава, че вече е указано на каква височина трябва да се строи, на какво отстояние от съседи, колко е процентът на плътност и т.н. Да, обаче, би трябвало да отида да направя нов застроителен план, да формулирам къде ще бъдат новите складове. А това не мога да го направя предварително, защото представлява сложен мисловен процес, който заедно с проектирането може да смени концепцията, без да преувеличавам, 50 пъти. Или ако бяхме започнали в началото да правим нещо определено, то след няколко месеца нямаше да ни интересува. Редно е, след като са спазени правилата за отстояние, плътност и височина, да не се пилеят шест месеца до година на инвеститора, за да се прави ново застрояване, което едва ли ще получи някаква конкрентна реализация.

Имам и друг въпрос- защо енергийните , електроразпределителните дружества, както и другите за вода, карат инвеститорите да проектират, да търсят фирми, които да осъществят тези проекти? Не е професионален такъв подход. Самите дружества , според мен, трябва да изпълняват такива проекти и да накарат инвеститора да си плати за това, че е присъединен към техните мрежи. Като направиш трафопоста, те действително ти приспадат разходите, както и присъединителната такса, съобразно мощността, която искаш да получиш, но са те принудили преди това да организираш целия инвестиционен процес, т.е. да правиш нещо, което не е свързано с твоята професия.

В началото ти се обръщаш към фирми, които не са, може би, най-добрите. Според мен, най-добрите са самите енергоразпределителни дружества- те би трябвало да направят най-добрия проект, при най-доброто изпълнение. Но в България не е така. В Европа практиката е този процес да се поверява на енергоразпределителните дружества, а не да се прави от инвеститорите. Инвеститорът само си плаща, че е получил киловатите ток и толкоз. Всичко това у нас се простира твърде дълго във времето, месеци минават, винаги намират някакъв повод да ти откажат разрешенията за строеж, появяват се забележки...Ако някой си мисли, че може да реализира нещо за по-малко от година, година и половина, просто бих го поздравил. Да, има и такива избрани между нас, на които им е дадена възможност да постигнат тази цел. Но масово инвеститорите нямат такъв шанс и...отиват на опашката. А на нея всичко се получава бавно, твърде бавно.

Пак ще се върна на примера с инвестицията ни в Русе. Сега получихме мълчалив отказ от кмета- възможно ли е един инвеститор, който е купил 40 000 кв.м. земя и иска да създаде 30 работни места, да построи 12 000 кв.м. складова база, в която да складира стоки включително и за румънския пазар, които ще се дистрибутират от български камиони натам, в един момент да получи мълчалив отказ ? А след като си се обърнал с жалба към областната управа тя да отговори: съжаляваме, но не можем да ви помогнем. Не искам да напомням, че Русе е с най-големият корупционен индекс за община. Това е малък пример, но е навсякъде в България.

Докато инвеститорите имат подобни пречки, просто нищо няма да се промени в страната в бъдеще. Защото, представете си един германец, ако се наложи местните власти да го мачкат по този начин дали ще стои у нас и седмица?

Когато българските предприемачи искаме да се развиваме, но нямаме ментори във властта, винаги срещаме пречки от администрацията. Аз никога не плащам на чиновници подкупи. Тези практики са абсурдни за мен. И ето резултатът- чакаме и нищо не се случва. Дори на един от съседите ми по терен в Русе са му казали, че посмъртно няма да види ток, а неговата фирма е доста качествена и продава трактори. В момента се захранват с генератори. Сами си произвеждат и ток.

На местно ниво има разгърнат такъв феодализъм у нас,че не се допускат външни хора, които имат намерение да развиват бизнес. Най-лошото е, че тези негативни сигнали идват от кръгове, които са близки до познати имена от властта. /БГНЕС

............................................

Стоян Стоянов, основател и собственик на една от най-големите спедиторски фирми в България.

Прочетена 371 пъти

Станете почитател на Класа