Я да мрем по-добре!

Я да мрем по-добре!
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    14.11.2019
  • Сподели:

Може да ви звучи абсурдно, но най-големият тарикат в тази държава е... самата държава. Тя винаги ще намери начин да прецака съвестните и честни данъкоплатци. С аргумента, че всъщност защитава техните права. Понякога даже прилага един и същи номер по няколко пъти – като с пенсиите например.

Всъщност в най-новата българска история няма настоящ или бъдещ пенсионер, който да не е бил или да не му предстои да бъде прецакан. Независимо колко съвестно се е осигурявал, независимо колко внимателно си е правил сметката как да има достатъчно пари за спокойни старини. Държавата винаги ще измисли как да го ощети, като промени закона набързо, на тъмно и некадърно.

Последните прецакани „щастливци“ са от тази година. По признанието на НОИ пенсиите на 37% от хората, които ще се пенсионират, ще бъдат по-ниски от очакваното. Това се случва, благодарение на “лека” промяна в закона, приета от депутатите незабелязано в края на миналата година.

За какво става въпрос?

До 2000 година пенсията се определяше на основата на средната заплата от три последователни години, избрани от осигурения измежду последните 15 години трудов стаж. Нямаше никакво значение колко си внасял в НОИ през всичките години, когато си работил. Може цял живот да си се осигурявал на минимума и в последните три години да си минал на космически суми, законът повеляваше пенсията, която НОИ ти дължи доживот, да се определя от точно тези три „златни“ години, ако ги избереш. За всеки е очевидно, че това е крещяща несправедливост. Но тя бе закрепена в закон. И мнозина се възползваха от нея.

В един момент политиците се усетиха и промениха закона така, че от 2000 г. насам вече всеки лев, внесен във НОИ, има тежест при определяне на пенсиите. Внасяш ли високи осигуровки, ще получаваш по-висока пенсия. Скатаваш ли се – ще имаш ниска пенсия. А, НОИ ще признава стажа до и след 2000 г., макар и по различна формула на изчисляване на пенсията за двата периода. Министри и депутати тогава се надпреварваха да ни убеждават, че новата система е възможно най-справедливата и повече няма да се правят промени. Така всеки ще може да си направи сметката в дългосрочен план.

Да, ама не!

През 2015 г. бе направена поредната промяна в закона – според нея от 2019 г. ще се елиминира изборът на трите най-благоприятни години преди 1997 г. и вече ще се брои целият стаж. Макар да беше сравнително справедлива тази промяна ощети още една група пенсионери.

Но и това не е всичко. В края на миналата година, със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и без никакъв дебат, бяха зачеркнати и годините между 1997 и 2000 г. От първи януари на настоящата година вече се брои само осигурителният доход след 2000 г. Кой какво е плащал като осигуровки преди това, няма никакво значение.

Така се стигна до парадокса на пенсиониралите се след 1 януари 2019 г. да им се признават 40 години трудов стаж, но за определяне на размера на пенсията им да се взема заплатата им само за последните 20. Аргументът – в НОИ нямало точни данни за осигуровките отпреди 2000 г.?!? Интересно как тогава са определени пенсиите на сегашните пенсионери?

Управляващите представят най-новата промяна като сериозно улеснение за хората, на които предстои пенсиониране, тъй като не им се налага да тичат по бившите си местоработи да търсят удостоверения за стажа си. Както се казва, пази, Боже, държавата да се загрижи за теб! Със сигурност мнозина биха предпочели да си причинят това главоболие, но да получават малко по-висока пенсия, нали?

Цинизмът на НОИ стигна дотам „да успокоява“, че „само“ 37% от пенсионерите щели да бъдат ощетени. 62% всъщност щели да са с по-високи пенсии. Що за перверзна логика е това?! Кое дава право на държавата да се разпорежда така безпардонно с личните пари за пенсия на хората? Във всяка друга област на това му се вика кражба! Даже грабеж, като се има предвид, че се ощетяват хиляди граждани за години напред!

Много по-справедливо би било да се даде правото на избор – пенсиите да изчислят и по едната, и по другата формула и осигуреният сам да посочи по кои правила иска да се пенсионира – по новите, или по старите. Интересното е, че дори за престъпниците важи правилото, че при определяне на присъдата им ще се прилага най-благоприятният за тях режим, ако докато тече делото, законът бъде променен. Но не и за пенсионерите!

А и кога държавата ни е давала право на избор?

Помните ли как искаше да национализира всички пари от личните осигурителни партиди в частните пенсионни фондове и да ги налее в НОИ? Пак с аргумента, че ще се погрижи по-добре за тях. Пак без дебат и изчисления. Пак през допълнителните и заключителните разпоредби на закона за бюджета. Изобщо, всеки път, когато на държавата й потрябват пари, тя посяга към спестявания, които не са нейни. И всеки път, когато трябва да изпълни своя ангажимент към поверилите й парите си за старини, тя абдикира.

 

 

Таванът на пенсиите например, който трябваше да е паднал преди много години, все още си стои. И периодично се обещава, че той ще бъде премахнат. Някога, но не сега! Последно това трябваше да стане от 2019 г., но не би! Аргументът тук също е сърцераздирателен – някои пенсионери щели несправедливо да получават по-високи пенсии от полагаемите им се. Затова нека всички да получават по-ниски пенсии от полагаемите им се! Държавата не може да хване тарикатите, затова наказва коректните граждани.

Всички тези промени не засягат онези, които са започнали работа след 1 януари 2000 г. Засега! Техните пенсии би трябвало да се определят по новия ред и на база на събираната в НОИ електронна информация за реално внесените пари за пенсия. Но и те не могат да бъдат спокойни. Кой знае какво ще им скимне на депутатите и НОИ, докато дойде техният ред за пенсия. Мога да се обзаложа, че и те ще бъдат прецакани. Просто още не знаем как.

 

Я да мрем по-добре – II

 

Когато преди няколко месеца обърнах внимание, че част от бъдещите пенсионери ще са ощетени от направената набързо и тайно поредна промяна в така наречената пенсионна реформа, едва ли не бях разпнат на кръст от така наречените отговорни институции.

Те се опитаха да ми обяснят, че не съм експерт, за да се обаждам, и че фактът, че 37% от бъдещите пенсионери ще бъдат ощетени, е изключение, което е пренебрежимо на фона на това, че останалите щели да са облагодетелствани. За щастие, след надигналото се обществено недоволство, дори чиновниците, за които всички ние сме просто цифри и проценти, бяха принудени да капитулират и да променят закона така, че ощетени да няма.

 

 

Сега се оказа, че не 37%, а всички, които се осигуряваме съвестно за пенсия, сме прецакани – втората пенсия, която 30 години наред ни рекламираха като сигурен пристан за нашите старини, се оказа фикция. За някои тя ще е толкова минимална, че в крайна сметка две (пенсия от НОИ и от частен фонд) ще се окаже по-малко от едно (пенсия само от НОИ). И всичко това отново се случва заради политически шмекерии и чиновнически еквилибристики.

Понеже материята е сложна, а аз не съм специалист, ще сведа нещата до няколко съвсем простички факта, които никой не отрича.

Когато преди 20 години стартира пенсионната реформа, тя имаше три „стълба“, два от които задължителни. Идеята беше, работещите да се осигуряват не само в НОИ, а и в частен фонд, където парите, които спестят, няма да влизат в общ фонд, за да покриват разходите на всички пенсионери, а ще бъдат в отделна сметка, с която единствено те ще могат да разполагат. Понеже парите ще се инвестират, а няма веднага да се харчат, както в НОИ, ще се натрупва доходност, която като минимум ще пребори инфлацията и така ще ни осигури прилична пенсия, а не подаяние от държавата. За да няма ощетени, когато му дойде времето, пенсията от НОИ ще бъде намалена с около 20% - минимумът от осигуровките, който се предполага, че ще сме пренасочили към частните фондове през годините. Но, както е казано „Пътят към ада е постлан с добри намерения!“

За да се случи този оптимистичен сценарий, държавата обеща да направи няколко неща. Първо: вноската към частните фондове постепенно да се увеличи до 7%; Второ: дефицитът в НОИ да изчезне; и Трето: да бъдат осигурени условия парите ни да се инвестират разумно, т.е. с нисък риск и доходност надвишаваща инфлацията.
Нищо от това не се случи. Главно по популистки причини – нито един политик след 2001 година няма нито желанието нито волята да вземе непопулярни решения. Затова вноската си стои „закована“ на 5% от години, а не стана 7%. „Дупката“ в НОИ си расте лавинообразно, а не намалява. Вместо да се инвестират, парите за втора пенсия си стоят на минимална лихва в някоя банка, за да ги изяжда инфлацията, срещу което частните пенсионни фондове си начисляват щедри такси и комисионни.

Отделен проблем е, че държавата не си прави труда да преследва и наказва неизрядните работодатели, които не внасят дължимите осигурителни вноски. А по закон пенсията в НОИ зависи от начислените, а не от реално платените вноски. От което дупката, която се покрива от нашите данъци чрез трансферите от държавния бюджет, става още по-голяма. Накратко - държавата не е изпълнила нито едно от своите обещания, но продължава упорито да настоява всички ние да понесем последиците на нейната безотговорност: да се намали и без това мижавата ни втора пенсия с 20%. Освен това, щом не ни харесва размера на допълнителната пенсия, можело да се прехвърлим в НОИ, където всички ще бъдем хем равни, хем бедни. Като в „добрия стар социализъм“.

Най-наглото в цялата ситуация е, че държавата категорично не желае да ни даде право на избор какво да правим с парите си за пенсия. Дори да имаме достатъчно спестявания, ние не можем да разполагаме с тях свободно, нищо че са в отделна сметка и уж само наши. Ние можем да получаваме малка част от тях месечно при крайно неблагоприятни за нас условия. Т.е. пак ще кретаме, но с две пенсии.

Така че, откъдето и да го погледнеш, всички сме прецакани. Независимо кога и как ще се пенсионираме.

.

 

Прочетена 229 пъти

Станете почитател на Класа