Наблюдения от Независимият доклад за напредъка на България по Партньорство за отворено управление
Правителството си бе поставило за цел да подобри прозрачността, отчетността и гражданското участие в множество области – от достъпа до информация по интернет и електронното управление през обществените консултации и подобряването на средата на гражданските организации до мерките за борба срещу корупцията. Изглежда обаче „в България стратегиите по принцип не се спазват", както отбеляза Ивайло Хлебаров от Екологично сдружение „За Земята". В първата година на Третия план за действие по международната инициатива Партньорство за отворено управление (ПОУ) бяха изпълнени изцяло или съществено само около 1/3 от правителствените ангажименти.
В скоро започващия Четвърти план за действие по ПОУ правителството трябва да продължи да се отворя към гражданите като: 1. създаде редовен форум за обсъждане на ангажиментите с гражданското общество; 2. да елиминира (или поне намали) „забравените" ангажименти като подобри институционалната си памет; 3. да работи с Народното събрание за публикуването в интернет на пълните (консолидираните) текстове на законодателството с правна сила; 4. да въведе валидни граждански е-петиции и инициативи по интернет и с Народното събрание да подобри Закона за прякото участие на гражданите; 5. да помогне на големите общини да преведат бюджетите си на човешки език, достъпен за всички граждани.
Голяма част от ангажиментите от Третия план за действие на България по международната инициатива ПОУ се съсредоточиха върху подобряването на информационните технологии и е-услуги. Често обаче бе пренебрегван факта, че е-управление не означава по-открито за гражданите управление. Преминаването на една услуга от хартиена в електронна форма носи улеснение за ползвателите, но не прави задължително институциите по-прозрачни или отчетни за гражданите. Изключение от този принцип е пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел, която макар и да среща някои трудности, върви успешно и би трябвало да представи добра картина на активния граждански сектор след приключването си (ангажимент 1.1.6.).
Друг проблем на изпълнението на плана за действие е, че покрай смяната на правителства в периода 2016-2017 г. следите, а понякога и идеите, на някои ангажименти бяха загубени. Например, не е ясно кой е трябвало да задвижи изработването на промени в Закона за обществените поръчки с цел разкриване на крайния собственик на кандидатите за големи договори с държавата (ангажимент 5.1.5.). Не е ясно как трябваше да се приложи от администрацията и какво въобще е колаборативният метод design thinking (ангажимент 4а.1.4.).
За сметка на трудностите и липсата на редовен форум за обществено обсъждане на ангажиментите и тяхното прилагане, правителството постигна известно сътрудничество гражданското общество във фазата на планирането – от 37-те ангажимента, включени в Плана за действие, седем бяха предложени от граждански организации. Правителството оповести предварително консултациите и популяризира отчасти инициативата чрез конференции и чрез публикации във Facebook.
Усилията на администрацията за централизиране и координиране на процеса в Министерския съвет трябва да бъдат подкрепени. Наред с продължаващото развитие на политиката за отворени данни в бъдеще правителството е добре да насочи вниманието си към по-целенасочени и амбициозни ангажименти пряко подобряващи достъпа до информация, отчетността на институциите и гражданското участие във вземането на решения.
Независимият доклад за напредъка на България по Третия план за ПОУ бе представен от изследователя Стефан Ангелов на 10.07.2018 г. пред Обществения съвет към Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в Народното събрание.
Докладът може да бъде намерен и на адрес https://bit.ly/2u79OOs
Партньорство за отворено управление събира реформаторите в правителствата и лидерите на гражданското общество с цел да създадат планове за действие, които правят правителствата по-приобщаващи, по-отговорни и по-отчетни.
Независимият механизъм за оценка на ПОУ следи всички планове за действие с цел да се гарантира, че правителствата следват ангажиментите си. Лидерите от гражданското общество и правителствата използват оценките за отразяване на техния собствен напредък и за да определят дали действията им са имали въздействие върху живота на хората.
Стефан Ангелов
Независим изследовател за България към
Независим механизъм за оценка
Партньорство за открито управление
