Сякаш доскоро със затаен дъх гледахме научнофантастични филми, в които технологиите изглеждаха като недостижима мечта. Но ето че днес реалността ни вече и изпълнена с умни джаджи и роботи.
Особено впечатляващи са човекоподобните роботи — хуманоидите.
Техните умения и възможности се развиват толкова стремително, че всеки път се удивляваме на постиженията им.
Какво могат хуманоидите през 2025 г. и на какво ще се научат в бъдеще, разказва Артур Зархи, генерален директор на „Корпорация на роботите“.
Физическите умения са все по-близки до човешките
Съвременните хуманоидни роботи вече не приличат на тромави механични манекени.
Те са се превърнали в истински помощници, способни да ходят и да тичат като хора. Някои модели могат да се движат по различни повърхности, да се изкачват по стълби, да пазят равновесие на неравен терен и да проявяват гъвкавост.
Роботите също така могат да повдигат предмети със средно тегло и да работят с инструменти.
Например, суперроботът GR-1 за медицинска рехабилитация е способен да пренася товари до 50 кг, а Walker S1 — да завинтва винтове с отвертка, да сглобява детайли и да сортира предмети.
Роботите „виждат“ и „чуват“ заобикалящия ги свят
Визуалните сензори дават на роботите възможност да виждат света. Те разпознават обекти по форма и цвят, което им позволява да сортират предмети в складове и предприятия.
Например човекоподобният робот Optimus от Tesla може да сортира партида блокчета по цвят.
Дори ако човек се намеси и разбърка блокчетата в контейнера, роботът бързо ще поправи грешката и ще върне кубчетата в правилните контейнери и в нужния ред.
Също така, благодарение на визуалните сензори, роботите могат да разпознават лица на хора и да следят движенията им.
А микрофоните и аудиочетците им помагат да разбират реч и да анализират емоциите в гласа, което им позволява да избират оптимален стил на общуване.
В същото време системите, обработващи данни в реално време, дават на роботите възможност да реагират на жестове и мимики.
Например, ако човек протегне ръка за ръкостискане, роботът може да отговори по същия начин, което прави взаимодействието по-естествено.
Роботите не просто изпълняват команди, те се адаптират към ситуацията.
Някои модели могат да улавят жестове и изражения на лицето, което подобрява комуникацията. Жестовете, мимиките и тонът на гласа се превръщат в допълнителни начини за общуване, които изкуственият интелект използва за точно разбиране на намеренията на човека.
Контекстът играе важна роля: ако човек махне с ръка, роботът може да възприеме това като сигнал за спиране или като посока.
Управляват се от мощни AI модели
Хуманоидните роботи се управляват от невронни мрежи, обучени върху големи обеми от данни.
Обучението протича на няколко етапа: първо се разработват базови траекторни и моторни модели, след което роботите се учат да взаимодействат с хората и околната среда.
Благодарение на такова обучение роботите могат да предвиждат резултатите от своите действия, да избират оптимални стратегии за движение, да коригират поведението си в реално време и да извличат поуки от грешките.
В крайна сметка роботите се превръщат в „ученици“ на своите сценарии, като постепенно придобиват все по-голяма автономност и се адаптират към конкретни условия.
Ограниченията все още са забележими
Хуманоидните роботи все още се сблъскват с редица ограничения. Тяхното поведение се определя от качеството и обема на данните, върху които са били обучавани.
Ако ситуацията излезе извън рамките на тези сценарии, роботите могат да дават грешни отговори.
Някои модели не притежават достатъчна прецизност в задачи, изискващи фина моторика. Това ограничава използването им в сфери, където точността е важна, например при работа с малки детайли или манипулиране на дребни предмети.
На сложни или хлъзгави повърхности роботите могат да загубят равновесие, да паднат или да загубят сцепление.
Тези проблеми стимулират производителите да разработват нови сензорни системи, да подобряват управлението и да усъвършенстват алгоритмите за вземане на решения.
Стават все по-добри
С всяка изминала година все по-често ще срещаме хуманоидни роботи в ежедневието и в производството.
Те ще започнат да изпълняват задачи, които преди са изглеждали невъзможни, излизайки извън пределите на лабораториите и демонстрациите.
Роботите ще станат по-автономни и надеждни. Те ще могат да вземат решения без постоянен човешки контрол, макар и да не бъдат напълно независими.
Ще оценяват по-точно ситуацията, ще планират действия и ще работят автономно, като при необходимост ще изискват уточнения или помощ.
Надеждността на роботите ще се проявява в тяхната устойчивост на сривове, способността да работят в условия на ограничена връзка, да пестят енергия и ефективно да управляват изчислителните си ресурси.
Вероятно сравнително скоро хуманоидните роботи ще се превърнат в неразделна част от работните процеси, сферата на услугите и ежедневието. Ще се превърнат в обичаен инструмент в ръцете на хората.
