През 1961 г. президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди обявява, че неговата нация ще бъде първата, която ще изпрати човек на Луната. Тази амбициозна цел по-късно ще бъде изпълнена, когато двама астронавти на НАСА предприемат колебливи крачки по лунната повърхност на 20 юли 1969 г.
Повече от 60 години по-късно започна нова космическа надпревара за Луната, макар и с много по-високи залози и чисто нови играчи, готови да извършат пътуването от 382 168 км. Този път състезанието до Луната е много повече от просто поставяне на знаме върху прашната й повърхност. Стигането първо до Луната може също да означава да се доберете до ограничените й ресурси и да контролирате постоянен портал, който да отведе хора до Марс и по-далече.
Независимо дали става дума за доминация на НАСА, Китай, Русия или консорциум от частни компании, предявяването на претенции към лунната повърхност така или иначе всъщност не е свързано с Луната – става въпрос за това кой получава по-лесен достъп до останалата част от Слънчевата система.
Всеки има дневен ред
Джеймс Райс, старши учен в Щатския университет в Аризона, си спомня, че е израснал с програмата Аполо и е гледал кацането на Луната през 1969 г. по телевизията. „Като дете видях това да се случва и исках да бъда част от него“, казва Райс пред The Daily Beast. „По принцип затова съм в тази област днес.“
Докато Райс размишлява върху настоящата космическа надпревара, той разпознава някои ключови разлики. „Нещата наистина се промениха драстично по отношение на технологията и играчите, които са там“, каза той. „Това не е Луната, за която си мислехме по време на дните на Аполо.“ Учените са научили много повече за Луната чрез по-подробен анализ на лунни проби, както и няколко мисии, които са изследвали какво точно може да се намира на повърхността на Луната и какво може да остане скрито дълбоко под повърхността.
Въпреки че знаем от повече от десетилетие, че луната вероятно гъмжи от запаси от воден лед, НАСА обяви едва миналата година, че е открила най-доброто доказателство досега, че водата, уловена в ледени джобове, е много по-разпръсната по лунната повърхност, отколкото преди сме вярвали. Откритието допълнително подхрани идеята за изграждане на постоянна база на Луната, която астронавтите да използват, за да достигнат до Марс и други небесни дестинации.
Защо това е толкова важно? Водата е ценен ресурс за космическите пътници – не само за пиене, но и за превръщане в ракетно гориво. Както знаете, водата е направена от водород и кислород. Известно е, че водородът е най-ефективното ракетно гориво, докато кислородът може да се комбинира с гориво за предизвикване на горене. Способността да достигнете до целия този воден лед на Луната означава, че имате достъп до двата съставни елемента – огромен запас от ракетно гориво. (И като допълнителен бонус можете да използвате всеки излишен кислород като въздух за дишане за астронавтите.)
Намирането на тези ресурси на Луната е много по-добре от транспортирането им от Земята. Транспортирането на ресурси в космоса става на огромна цена – струва около 10 000 долара само за изстрелване на полезен товар с тегло половин кг. в орбита на Земята, според НАСА. Би могло да бъде много по-евтино да се използва това, което Луната може да предложи, за да се изгради лунна спирка към космически дестинации.
„Мисля, че Луната е поставена като междинна точка или първа стъпка към Марс“, казва Кейси Драйер, старши съветник по космическата политика в The Planetary Society, пред The Daily Beast. „Това не е крайна дестинация.“
С други думи, връщането на Луната всъщност не е свързано със самата Луната, поне не изцяло. Това е врата към наистина по-големи космически амбиции. Ето защо Артемида – новата програма на НАСА за изследване на Луната – постоянно се рекламира не като просто повтаряне на мисията Аполо, а по-скоро като първоначална основа за постоянно присъствие на Луната.
Марта Хес, директорът за изследване на хора и космически полети в Aerospace Corporation, организация с нестопанска цел за технически насоки за космически мисии, повтори тези настроения. „Този път Луната е тренировъчна площадка, а Марс е дестинацията“, казва тя пред The Daily Beast.
Днешната космическа надпревара също не е само между конкуриращи се нации и политически идеологии. Тя също така включва частни компании, които се опитват да преследват печалби. „Намираме се в уникален момент от време, в който нашата икономика и технологии са съгласувани, което позволява частни и търговски инвестиции в космически възможности“, каза Хес. „Тази инвестиция премахва натиска върху правителствените агенции да поддържат индустрията.
Частни компании като SpaceX и Blue Origin също гледат отвъд Луната. Главният изпълнителен директор на SpaceX, Илон Мъск, има натрапчива визия за полет до Марс и за тераформиране планетата, за да я направи подходяща за човешка колонизация. Джеф Безос от Blue Origin се стреми да бъде доминиращ играч в областта на търговските космически пътувания, превозвайки (вероятно много богати) граждани до Луната или по-далеч от нея.
„Частните компании имат свои собствени дългосрочни цели, които съществуват извън националната космическа програма“, казва Драйер. „Те ще направят каквото НАСА поиска от тях, не ги интересува дали НАСА отива на Луната или на Марс.
Нещо, което ще определи предстоящата лунна надпревара е фактът, че не всеки регион на Луната е с еднаква стойност. „Има ограничен интерес към някои места и всичко е свързано с местоположението“, каза Райс.
Точно както златната треска в Калифорния през 19-ти век се определя от това къде е открито златото, така и водната треска към луната ще се определя от мястото, където се намира водата. САЩ се стремят да изградят своята лунна база на южния полюс на Луната, където се смята, че има богати запаси от воден лед.
Освен това, южният полюс е извор за задоволяване на енергийните нужди: той е изложен на повече слънчева светлина, отколкото навсякъде другаде на Луната, което би захранвало слънчевите панели и ще подсигурява енергия за базата.
Без ясни космически закони, които да регулират собствеността върху обекти в космоса, лунните ресурси може да попаднат при този, който пръв се добере до тях.
Кой друг иска да построи база на южния полюс на Луната? За начало е Китай, който наскоро обяви дългосрочни планове за изграждане на база на Луната. По-далечната му цел, разбира се, е да изпрати мисия с екипаж до Марс до 2033 г.
Китайската програма за изследване на Луната или проектът Chang’e е сравнително нова на сцената, но вече е постигнала големи крачки. През януари 2019 г. лунната сонда Chang’e-4 на страната беше първият космически кораб в историята, който безопасно кацна от другата страна на Луната. През декември 2020 г. мисията Chang’e-5 върна проби от лунната повърхност, които вече се отплащат с нови научни откровения. Китайската космическа агенция наскоро одобри още три мисии до Луната, насочени, както се досещате, към южния полюс на Луната. Космическата програма на нацията се надява да изпрати астронавти на Луната до 2030 г. Може да се случи да видим китайски и американски астронавти на Луната по едно и също време.
Финалната линия
Въпреки това Китай и Русия не представляват голяма конкуренция на САЩ, стига НАСА да не се бави по пътя си обратно към Луната. „Китай абсолютно работи върху изграждането на своя капацитет“, каза Драйер. „Но бих казал, че те изостават поне с десетилетие, ако не и повече, в сравнение със способностите на САЩ.
На първо място в дневния ред на НАСА е Artemis I, тестов полет без екипаж до Луната, който има за цел да дебютира чисто новата система за изстрелване в космоса (най-голямата ракетна система, създавана някога) и капсулата на екипажа на Орион, която в крайна сметка ще отведе астронавтите обратно на Луната. Стартирайки условно през април, Артемида I просто ще обикаля Луната и ще се върне на Земята. Едва при Artemis III, който трябва да стартира през 2025 г. (оптимистична прогноза), най-накрая ще видим човешки крак да стъпи на лунната повърхност.
Хес обаче вярва, че Китай има едно предимство пред САЩ, което би могъл да използва, за да постигне бърз напредък. „Китай има предимството, че е в състояние да създаде дългосрочен план и финансиране, което им позволява да определят своята визия за 30-50-100 години“, казва Хес. „Нямаме този лукс; нашите планове са добри за президентски мандат, а бюджетите ни се отделят ежегодно, така че програмите ни започват, спират и чакат.“ Дългосрочното изследване на Слънчевата система всъщност не е нещо, което е кристализирано в бюджетите на САЩ за десетилетия напред.
НАСА изчислява, че програмата Artemis ще струва 86 милиарда долара до 2025 г. Сегашната администрация на САЩ е направила искане за бюджет за 24,8 милиарда долара за 2022 г. за НАСА, за да покрие завръщането на Луната.
По време на първото космическо състезание агенцията похарчи 28 милиарда долара, за да изпрати първите хора на Луната, което е около 280 милиарда долара, когато се коригира спрямо инфлацията до днес, според The Planetary Society.
Тъй като космическата програма за всеки от участниците в космическото състезание започва да се оформя, политиците осъзнават, че трябва да актуализират съществуващите закони, за да управляват по-добре новата ера на изследване на космоса, която предстои да започне.
