Досега това сме го виждали само в научно фантастичните филми като Звездни войни или Стар Трек: холограмите издават звуци. Персонажите са 3D-фигури и това, което казват се пренася директно. В холодека в „Стар Трек“ можете да се биете, а лекарят на борда на „USS Voyager“ е холограма.
В реалността досега това не беше възможно. С нова техника сега изследователите се приближават изненадващо много до технологията от научната фантастика.
Група учени, водени от Рюджи Хираяма от Университета на Съсекс в Брайтън, вече могат да произведат 3D-изображения със звук, както и хаптичен сигнал. Това означава, че човек чува холограмата и я усеща, когато я докосне.
Ето как става това: В кубоид изследователите са прикрепили 256 ултразвукови говорители на разстояние 20 сантиметра отгоре и отдолу. Елементите, наричани също преобразуватели, произвеждат звуково налягане, достатъчно за левитация на малка топка от полистирол.
При промяна на звуковото налягане топчето се движи с екстремно висока скорост по предварително зададена траектория из пространството. Темпото е толкова високо, че човешкото око не възприема движението.
Конкретно системата работи на 40 килохерца. Човешкото око не може да разделя образи с честота от 18 херца, така че възприема изображението като движеща се картина.
Учените са свързали системата с LED-светлина в различни цветове. Така топчето се оцветява в различни цветове в зависимост от мястото му по траекторията. Така пред човешкото око се визуализира цветна триизмерна картина. Системата се управлява електронно.
„Технологията е инспирирана от старите телевизори,“ обяснява Хираяма. Техните кадри мигат също толкова бързо, че човешкото око не го възприема.
Особеност на новата холограма е, че човек не просто я вижда, но може да я чува и да я почувства. Инфрачервен сензор регистрира, когато нечий пръст се доближи. Тогава звуковото налягане на ултразвуковите високоговорители де насочва към върха на пръста и предизвиква леко изтръпване, сякаш докосвате холограмата.
Звукът на холограмата се генерира като ултразвуковите вълни стимулират топчето да се колебае в чуваем звуков честотен диапазон. Ако човек подаде аудиоданни, те се пресъздават от колебанието на топчето. В прототипа на учените засега това са само прости тонове.
Системата все още има слабости. Необходимо е много дълго време за пресъздаване на по-комплицирани картини. Комплексните изображения се нуждаят от повече време.
Учените сега са фокусирали усилията си да повишат честотата на системата. Ако успеят да накарат топчето да се движи още по-бързо, ще се получи още по-ясна картина. Засега рудиментарният звук също би се подобрил по този начин. Освен това Хираяма и колегите му искат да вкарат в употреба повече топчета едновременно, което би позволило добавянето на повече детайли.
