Карантината в резултат на Covid-19 ще остане известна като момента, в който светът окончателно изостави аналоговата ера. Нямам предвид това в технологичен смисъл. Става въпрос за това как събираме и използваме информацията, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.
Мобилният телефон и други дигитални устройства съществуват от известно време, но сега мобилният телефон се превърна в основен източник на информация за обществени данни. Учените използват данни от мобилни телефони, за да проследят разпространението на коронавируса. Друго ново приложение на големите данни е в икономическия анализ. Ако данните за местоположението на телефона могат да бъдат използвани за проследяване на заразата, използването им в плащанията на дребно означава, че те могат да бъдат използвани и за проследяване на потреблението.
И тъй като това се случва, ние откриваме, че качеството на тази информация в реално време е определено по-добро от допотопните източници на данни - като проучвания за измерване на доверието - на които преди това сме разчитали за икономическо разузнаване в реално време. Някои от тези анкети използват фиксирани панели от респонденти, които попълват въпросник всеки месец.
В Германия преди много години медиен анализатор твърдеше, че може да предскаже проучванията за доверието на института Ifo чрез изучаване връзката между положителните и отрицателните икономически новини в дните преди изпращането на въпросниците. Неговата презумпция беше, че служителите на компанията, които попълват въпросника, са повлияни от прочетеното във вестниците. Никога не можах да докажа това твърдение, но ми се стори правдоподобно.
Индикаторите за доверие или потвърждават това, което вече знаем, или вероятно са грешни. Те представляват предимно статистически шум от данни с ниско качество. И въпреки това хората разчитат на тях, защото реално няма на какво друго. Това няма да е така завинаги.
Дигиталната революция настъпва на етапи. В първия се появиха цифровият хардуер и интернет; после интернет базираните услуги; и след това големите данни, комбинирани с изкуствен интелект. Тези постижения се съчетаха, за да позволят на мобилните телефони да правят снимки с невъобразимо качество само допреди няколко години.
Големите данни не означават просто много данни, а и свързването им с алгоритми. Точно както е възможно да се превърнат некачествените визуални данни в чиста картина, същото може един ден да бъде възможно и в икономическия анализ.
Tехнологичните компании сега са основните доставчици на фотографско оборудване и скоро биха могли да станат доставчици на икономически проучвания. Ако това стане, няма да ви трябват икономически анализатори, които да осмислят несигурни данни. Подозирам, че алгоритмите на големите данни лесно ще победят икономическите прогностици - макар това да не е особено трудно.
Начинът, по който измерваме инфлацията, е друг пример за остаряла статистическа практика. Индексите на инфлацията обикновено се базират на кошници със стоки, които датират от времето, когато индустриалните работници са имали сравними възнаграждения и модели на потребление. Защо обаче хората да не могат да определят личния си процент на инфлация въз основа на стоките, които използват? Това би подкопало независимостта и силата на съвременните централни банки, които почиват върху паричния монопол на държавата и аналогови показатели като прогнозите за инфлацията.
Обществото все още ще се нуждае от централни банкери, които да предприемат действия в криза, както направиха тази година. Но ежедневието ще е различно: може би повечето служители на централните банки ще бъдат анализатори на данни, а не икономисти.
Tази екстремна визия няма да се осъществи много скоро. Но това не е отвлечено предсказание. Политиката и правителствените институции не се нагаждат към техническите промени толкова бързо, колкото потребителите. Но и те в крайна сметека също ще се адаптират.
Отмирането на аналоговия свят също така ще промени властта. Дроновете биха могли да окажат по-голямо въздействие върху военния персонал от предишните технически иновации. Големите данни ще доведат до различни работни места в управлението и здравеопазването. Популистите също прегърнаха цифровата епоха, някои с лоши намерения. Но дигиталната революция ще ги надживее.
Копнежът, който някои от нас изпитват към старите времена на доминирания от Запада многостранен капитализъм, отразява форма на аналогова носталгия - когато лидерите на Г-7 седяха около огнищa или самоназначени елити се срещаха в швейцарските планини. Ще има голямо пренареждане при прехода извън аналоговия свят. Много победители и губещи вече могат да бъдат посочени в резултат на относителните промени в цените на акциите на компаниите от старата и новата икономика. Подозирам, че тази промяна, а не съвкупното макроикономическо въздействие, ще бъде трайното наследство на пандемията.
Петър Нейков, редактор Божидарка Чобалигова
