По повърхността на Световния океан се носи изумително огромно количество пластмаса. Само пластмасовата супа в средата на Тихия океан, наречена Голямото тихоокеанско сметище, покрива територия два пъти колкото континенталната част на Съединените щати. При движението си из моретата и океаните пластмасата се натрошава на по-малки парченца, които лесно могат да бъдат погълнати от животни. Учените откриват все повече и повече отлагания от пластмаса по дъното, такива има дори и в десеткилометровата бездна на Марианската падина.
А щетите, които нанасят отпадъците върху морските екосистеми (това включва и финансови загуби за развъдниците на риба, загуби за туризма и време за почистване на плажовете), се изчисляват на 13 млрд. долара годишно.
Голяма част от ефекта на пластмасата върху екосистемите в океаните, морските създания, а оттам и върху нас, тепърва ще се проявява. В момента учени и предприемачи работят върху начини да спрат потока от пластмаса към океаните и да се отърват от вече попадналата там, преди проблемът да се задълбочи.
Вероятно най-естествената реакция към проблема с пластмасата е да се опитаме да почистим морето и да я отстраним. Такъв е подходът на проекта The Ocean Cleanup, идея на 18-годишния по това време холандски предприемач Боян Слат. Той предвижда използването на дълги бариери, които да се закотвят в дълбоки, бавноподвижни води и така отпадъците ще се натрупат по тях. Според екипа на проекта по този начин 50% от Голямото тихоокеанско сметище може да се почисти за 5 години. The Ocean Cleanup е получил 31,5 млн. дарения от началото си през 2013 г., като първата система трябва да бъде пусната на вода по-късно през тази година.
Едно от основните възражения срещу проекта е, че отвлича вниманието от ключовия проблем, който всъщност е количеството боклук, попадащо в океана. „Ако бях богат филантроп, щях да влагам 99% от парите си в спирането на потока боклуци и 1% за почистване", казва проф. Ричард Томпсън, ръководител на международния екип по изследване на замърсяването на океаните към университета на Плимут.
Д-р Матю Савока от Югозападния научен център на развъдниците на риба към Националната агенция на океанските и атмосферните изследвания е по-позитивен, но смята, че подобни проекти ще са най-ефективни в близост до големите търговски пристанища и в устията на реките, тъй като повечето от пластмасата се озовава в океана именно оттам. В тази посока е проектът на двама австралийци, които са конструирали далеч по-малко устройство – морска кофа за боклук – за почистване на отпадъците тъкмо в тези ключови зони. Тези „кофи" използват помпи, захранвани от слънчева енергия, стоят на повърхността и всмукват боклуците, които се трупат около пристанищата и други крайбрежни съоръжения.
Друго предложение е за използване на подводни дронове, които да се движат из най-замърсените части на океана и да поглъщат отпадъците с кръглите си „челюсти", като в същото време отпъждат рибата чрез звуков предавател
