Смартфоните присъстват неизменно в живота ни. Наличието на информация „на върха на пръстите ни" е безспорно удобство. Ала информацията, която получаваме чрез тях, е само малка част от данните, които устройствата генерират. Следейки и наблюдавайки поведението и дейностите ни, смартфоните изграждат цифров профил на всеки човек – с шокиращо интимна информация за нашия личен живот.
Тези записи не са само "дневник" на нашите дейности. Дигиталните профили, които смартфоните ни създават, се търгуват между немалко компании. Данните се използват, за да се направят изводи и на тази база да се вземат решения, които засягат възможностите, които се отварят пред нас, и съответно нашия живот. Нещо повече – това обикновено се случва без наше съгласие, без наше знание – да не говорим за наш контрол.
Новите и сложни системи, вградени в смартфоните, улесняват проследяването и наблюдението на поведението на потребителите. Голяма част от информацията може да бъде събрана от устройствата, докато се използват активно, но също и докато функционират във фонов режим. Тази информация може да включва нашето местоположение, история на търсенията ни интернет, комуникациите ни, дейностите ни в социалните медии, финансите ни, дори биометрични данни – например черти на лицето. Тя може да включва и метаданни. Това са "данни за данните" – като например времето и изпращача на дадено текстово съобщение.
Всеки тип данни може да разкрие нещо за нашите интереси и предпочитания, възгледи, хобита и социални взаимоотношения. Например, наскоро проведено проучване на учени от MIT показва как метаданните от електронната поща могат да се използват за очертаване на детайли нашия живот, като показват променящата се динамика на нашите професионални и лични мрежи. Тези данни могат да се използват за извличане на лична информация, включително история на човека, неговите религия или вярвания, политически възгледи, сексуална ориентация и полова идентичност, социални връзки и здраве. Например, възможно лесно е да се добие представа за специфични здравни особености на един човек, ако само се направи връзка между серия от негови телефонни обаждания.
Различните видове данни могат да бъдат консолидирани и свързани, за да се изгради изчерпателен профил на всекиго от нас. Фирмите, които купуват и продават данни – брокерите на данни – вече правят това. Те събират и комбинират милиарди единици данни за хората. По този начин правят изводи за тях. Тези изводи могат да изглеждат безобидни, но могат да разкрият чувствителна информация като етническа принадлежност, нива на доходи, образование, семейно положение.
Неотдавнашно проучване установи, че седем от десет смартфон-приложения споделят данни с компании за проследяване на трети страни, като например Google Analytics. Данните от множество приложения могат да бъдат свързани с конкретен смартфон, за да се изгради тази по-подробна картина за човека. Иначе казано смартфоните могат да играят ролята на устройства за проследяване – и те изпълняват такава роля.
Резултатът е създаването и заздравяването на т. нар. дигитален отпечатък, който осигурява задълбочени познание за живота на човека. Най-очевидната причина за компаниите, събиращи информация за физически лица, е печалбата. Това най-често се изразява в излъчването на таргетирана реклама и предлагането на персонализирани услуги. Някои таргетирани реклами не са непременно проблемни. Но като цяло това изкривява възприятията на хората за околния свят.
Таргетираната (целенасочена) реклама, базирана на данните от нашите смартфони, може да има въздействие върху реалния живот – влияние върху прехраната и благополучието, далеч не само посредством покупателните ни навици. Например, хората във финансово затруднение могат да бъдат насочени към реклами за бързи кредити. Те биха могли да използват тези заеми, за да заплатят неочаквани разходи като например медицински разходи. Могат обаче и да се окажат в ситуации на уязвимост, потъвайки в порочна спирала на натрупване на все по-големи дългове.
Целенасочената реклама може също така да даде възможност на компаниите да дискриминират хората. Това може да ограничи равните възможности за достъп до елементи, които представляват основни човешки права – като дом и заетост. Така например, расата не е изрично включена в основната информация в потребителския профил на Facebook, но „етническата принадлежност" на потребителя може да бъде отгатната по страниците, които той харесва и посещава. Разследващи журналисти от ProPublica са установили, че е възможно при излъчването на реклами за жилища или обяви за работа да бъдат изключени потребителите, които „отговарят на определени етнически атрибути" или дадени възрастови групи.
Това е различно от традиционната реклама в печатните медии и телевизиите, която, макар и насочена, не е изключителна (ексклузивна). Всеки може да си купи вестник, дори и да не е типичният читател. Таргетираната онлайн реклама може напълно да изключи някои хора от информационния поток, без те изобщо да подозират. Това е в пълен разрез с общоприетото схващане, че интернет и в частност социалните медии са общодостъпен източник на информация.
Данните от социалните медии могат да се използват и за изчисляване на кредитоспособността на хората (въпреки съмнителната надеждност на такива калкулации). Показатели като нивото на изтънченост на езика на потребителя в социалните медии и историята на погасяване на кредитите на приятелите му могат да се използват, за да се съди доколко надежден платец е. Това може да има пряко въздействие върху таксите и лихвените проценти, начислявани върху заемите му, възможността за закупуване на къща и дори перспективите за заетост.
Всички тези възможности не са далечни или хипотетични – те съществуват сега. Смартфоните са ефективни устройства за проследяване на самите нас и всеки, който ги използва, е обект на подобни анализи. Невъзможно е да се предвиди и разкрие пълният спектър от начини, по който данните от смартфоните ни се събират и използват. Това, което знаем, е само началото.