Защо американското министерство на правосъдието (МП) се опитва да блокира сливането между телекомуникационния гигант AT&T и медийния конгломерат Time Warner? Някои биха били склонни да опростят нещата: президентът Доналд Тръмп си го изкарва заради CNN, която е собственост на Time Warner. Правосъдното министерство може и да се е ръководило от настроенията на Тръмп, но то се оказва право, когато казва, че сделката „не е добра за страната". Истинският проблем не е поведението на МП, а в противоречивата политика на администрацията в областта на конкуренцията.
Ден след подаването на жалбата от страна на правосъдното министерство на САЩ, Федералната комисия по съобщенията (FCC) обяви плановете си да отмени правилата, които защитават „неутралността на мрежата" и принципа, че доставчиците на интернет услуги трябва да третират по еднакъв начин всички видове цифров трафик. Това би позволило на AT&T и другите доставчици да начисляват повече за определени видове съдържание, стига то да е отворено за всички. Двете мерки едновременно да спират разрастването на AT&T и да дават възможност на компанията да повишава цените, при това и двете в името на конкуренцията, са взаимно противоречиви.
Не докато са на смяна
Сватбата между AT&T и Time Warner ще бъде „вертикално" сливане, което означава, че две фирми от различни брънки на веригата за доставки се съчетават. Сделката ще събере собственик на инфраструктурата, която разпространява съдържание (фиксирани, сателитни и мобилни връзки), и фирма, която го създава. Антимонополните органи обикновено не се вглеждат много внимателно във вертикалните сделки, а американските съдилища са толерантни към тях.
Time Warner притежава спортни права и много канали, някои от които достигат до почти всички 100 милиона американски домакинства, които се абонират за платена телевизия. Правосъдното министерство се безпокои, че комбинираната фирма може да злоупотреби, за да спечели нови потребители. МП смята, че новата компания може да повиши таксите, които получава от други видеодистрибутори, като кабелни и безжични доставчици, и ако те се дърпат, абонатите им могат да ги напуснат. Такъв сценарий е възможен. Има и още една тревога, особено във време, когато все повече хора имат достъп до съдържание върху мобилни устройства, телевизори и компютри: AT&T е силна да накара клиентите си да купуват повече съдържание от Time Warner. Вертикалното сливане е опасно, когато една от страните е толкова мощна. Един от двамата американци е клиент на някакви услуги на AT&T, от което тя извлича тлъстата възвръщаемост на капитала в размер на 17%. Комбинираната фирма ще бъде осмата по големина в САЩ по приходи, което означава и огромна лобистка мощ.
Връзката AT&T-Time Warner би била още по-тревожна в светлината на плановете на FCC. Новият шеф на комисията Ажит Пай смята, че не са необходими строги правила за налагане на неутралност на мрежата. Вместо това той иска интернет доставчиците да определят свои собствени политики и да прехвърли отговорности на друга агенция – Федералната търговска комисия, която да разглежда всеки отделен случай. Това би могло да сработи в страни с ожесточена конкуренция между доставчиците на фиксирани широколентови услуги, но в Америка, където милиони домакинства имат само един избор на високоскоростен доставчик, то със сигурност ще се провали. Големите провайдъри могат да начисляват по-големи такси, да си позволят да забавят иновациите и да оставят потребителите без голям избор.
Америка се нуждае от правилна политика по отношение на конкуренцията. През последните две десетилетия концентрацията се увеличи в повечето индустрии. Гиганти като Facebook и Google повдигат сериозни въпроси към антимонополните органи. Миналата седмица сигналите от администрацията на Тръмп не можеха да бъдат по-смесени, но енергичният подход на Министерството на правосъдието е правилният път, по който да се върви.