Борис Георгиев: След Пекин ще мисля дали да стана професионалист
Боре, това ли е най-голямата купа, която си взимал?
- Може и да е най-голямата, но това не е от особено значение. Важното е, че е много ценно да я имаш в биографията си, а това, че ми е трета, още повече тежи.
Георги Иванов
Българинът Борис Георгиев стана първи в категория до 64 килограма на международния турнир по бокс "Странджа" в Пловдив в неделя и с този си успех заслужи да вземе за трети път най-престижния трофей в българския бокс. На финала той надигра убедително с 26:8 точки кубинеца Ронел Иглесиас Сотолондо.
Борето е печелил трофея и през 2001 и 2006 година. По този показател той се изравни с един от най-талантливите ни боксьори за всички времена Серафим Тодоров, който също е бил три пъти носител на отличието. Четири пъти купата са вдигали само Цачо Андрейковски и Даниел Петров. Борис Георгиев е роден на 5 декември 1982 година в София. Започва да се занимава с бокс в "Славия" под ръководството на треньора Йордан Стоянов - Старото. В момента е състезател на ЦСКА "Литекс" с треньор Михаил Таков. Боксьорът в категория до 64 килограма Борис Георгиев е европейски шампион по бокс от Пловдив 2006 и носител на бронзов олимпийски медал от Атина 2004. Георгиев е и двукратен европейски вицешампион през 2000 година в категория до 57 килограма от Тампере (Финландия) и през 2002 година в категория до 60 килограма в Перм (Русия). През 2000 година е световен вицешампион за младежи в категория до 57 килограма от Будапеща (Унгария).
Борето, който е роден в столичния ромски квартал „Факултето“, бе и лице на кампания на местното кметство, целяща да привлече към училището местните хлапета.
Боре, това ли е най-голямата купа, която си взимал?
- Може и да е най-голямата, но това не е от особено значение. Важното е, че е много ценно да я имаш в биографията си, а това, че ми е трета, още повече тежи. А и не бива да се забравят европейската ми титла и медалът от олимпиадата, които също са ценни.
Би кубинец на финала, а те се славят като една от най-сериозните школи в аматьорския бокс, той ли ти бе най-труден съперник?
- Не, не ми беше толкова труден съперник. Знаех как да играя срещу него. Най-мъчно ми беше срещу гърка Галастиян в първия мач. Не че е много силен боксьор, но ми бе много неудобен, ние му викаме на боксов език „крив“.
Как според теб се представиха другите българи?
- Аз не мога да давам оценки, защото си има треньори и те трябва да кажат. Но мисля, че новите в отбора се представиха добре. Пък и, честно казано, аз не обичам да гледам бокс. Целия ми живот е бокс, по цял ден бъхтам, правя спаринги, абе, отвътре на нещата съм. Да гледам чужди мачове, ме натоварва допълнително.
Ти засега единствен имаш квота за олимпиадата, на тебе най-много се разчита...
- Все това ми повтарят: „Айде, Борко! Само на теб разчитаме, няма на кого другиго. Ти трябва да вземеш медал.“ Зададе ли се турнир, само това ми опяват. Не че и тук, на „Странджа“, нямаше да спечеля, но тези приказки ме натоварват психически. Тежи да знаеш, че върху теб се хвърлят цялата отговорност и всички очаквания.
Предвид на олимпийската ти квота минаваш на индивидуална програма, това няма ли да те извади от форма?
- Не, няма да ме извади. Дори мисля, че така е по-добре. Няма и да участвам на всички турнири до олимпиадата. Например отказвам да ходя в Турция, Румъния и Сърбия, защото там съдиите много подкрепят местните боксьори. Да ида, да набия някого и после да му дадат победа по точки ли? Няма да стане, аз вече не съм сульо-пульо в бокса, имам изградено име, защо да се унижавам. Но това, че съм на специална програма, не значи, че ще скатавам, напротив – чака ме много работа, даже повече от другите.
Доста години си в аматьорския бокс, мислил ли си за професионалния ринг?
- Да мине олимпиадата и ще видим. Мислил съм да стана професионалист, но засега не съм готов. Няма да се хвърля ей така, презглава. Да видим как ще се представя в Пекин, дали ще ми направят добра оферта от сериозен мениджър, който ще се погрижи за бъдеще ми, пък тогава ще решавам.
Боксът ти отнема много време, лагери, състезания, жена ти не се ли сърди, имаш и дъщеричка на година и половина?
- Вярно, че повечето време не съм вкъщи. Не съм се прибирал от месец и половина, само за по ден-два. А жената какво да се сърди, нали отдавна се знаем и е наясно, че такава ми е работата. Пък и кой носи пари в къщата, аз съм това. Истината е, че семейството ми липсва, но няма как. Ето, сега се прибрах в София и след няколко дни пак заминавам. Като свърша с бокса, все у дома ще си стоя.