Той е носител на 3 награди „Златна топка“ и веднъж на „Златна обувка“. Европейски шампион със страната си и двукратен носител на Купата на европейските шампиони. В четвъртък нидерландецът Марко ван Бастен навърши 60 години и е Човек на деня на Свободна Европа.

Всяко футболно поколение има своите „големи“ играчи. За феновете днес те са Лионел Меси и Кристиано Роналдо, които обраха почти всички големи награди в последните две десетилетия.

През 80-те години битката е между трима, които впоследствие влизат на челни места в почти всяка класация в историята на футбола. Това са годините на надмощие на италианското калчо и тримата играят по терените на Апенините. Единият е Мишел Платини, който вкарва голове и печели титли за „Ювентус“. В „Наполи“ във втората половина на десетилетието пък е Диего Армандо Марадона.

Третият е в Милано, където пристига през 1987 г. в „Милан“, а заедно със сънародниците си от Нидерландия издига клуба до върховете на европейския и световния футбол. Самият той се утвърждава като най-добрият централен нападател, а често е определян за най-добрия на поста за всички времена.

В четвъртък нидерландецът Марко ван Бастен навръши 60 години. Той е един от най-великите футболисти за всички времена. Носител е на 3 награди „Златна топка“ и веднъж на „Златна обувка“. Европейски шампион със страната си и двукратен носител на Купата на европейските шампиони.

„Когато играехме в Милан го питах как да му подавам топката, а той ми отговори „Просто подай и почвай да бягаш, за да ме поздравиш [за гола бел.ред.]. Той винаги мислеше, че ще вкара и обикновено беше прав“, казва години по-късно за него Карло Анчелоти, настоящият треньор на "Реал" Мадрид.

Ван Бастен е роден в Утрехт – четвъртият по големина град в Нидерландия. Заниманието му със спорт до известна степен е предначертано и от родителите му. Баща му Йоп играе футбол, но на по-ниско ниво, а майка му се занимава с гимнастика, а по-големият му брат също тича след топката.

Още на 6 години той започва да тренира в местния EDO, а по-късно се мести в школата на местния „Утрехт“. Там тренира и се изгражда като един от най-големите таланти в страната. Има кратък престой и в друг местен отбор „Елинвийк“.

Брат му Станли, който също е футболист, е три години по-голям от него. През 1981 г. той почти попада в гранда „Аякс“, но в крайна сметка клубът от Амстердам се спира на 16-годишния Марко. Изборът е добър.

По-малко от година след преминаването му в „Аякс“ ван Бастен прави дебюта си. Това се случва в мач срещу „Нек“ Ниймеген. Грандът води на почивката и решава да даде почивка на застаряващата си звезда. Това не е кой да е, а идолът на всички местни момчета, а и на почти цяла Европа и на самия Марко – Йохан Кройф. По-късно тази смяна се смята за символична – предаването на факлата между поколенията и между двамата най-големи играчи в историята на страната.

16-годишният Марко не се бави, за да покаже какво ще прави до края на кариерата си. В средата на полувремето на дебюта си той се записва сред голмайсторите.

„Беше прекрасно усещане, особено, когато си на 16 години. Още бях в училище, но изведнъж започнах да придобивам популярност в цялата страна. Тогава всичко се промени“, спомня си ван Бастен.

Следващите години показват, че и този избор на „Аякс“ е отличен. Ван Бастен става голмайстор в местното първенство четири поредни сезона и печели „Златната обувка“ за най-добър реализатор на Европа. С гол на финала срещу „Локомотив“ Лайпциг носи на клуба и победата в Купата на носителите на национални купи (КНК днес „Лига Европа“).

Между 1981 и 1987 играе 132 мача за „Аякс“, в които вкарва 127 гола – резултатност, която в цялата история на футбола имат само шепа играчи.

Всичко това е забелязано от италианския „Милан“, който е амбициран да се върне в славните си години. Наскоро клубът е станал собственост на тогавашният медиен магнат и бъдещ премиер на Италия Силвио Берлускони. Заедно с ван Бастен в клуба пристига и друга нидерландска звезда, но от конкурентния ПСВ – Рууд Гулит.

Първият сезон на Марко не е от най-добрите, защото има сериозен проблем с контузия в глезена. Тази травма, която го изкарва за толкова дълго време извън терена, по-късно се превръща и в неговата прокоба. Все пак „Милан“ печели титлата след близо 10 години пауза.

Още през следващата 1988 г. Марко е здрав и се връща с пълна сила. В „Милан“ пристига и още един нидерландец – Франк Рийкард, а триото става едно от най-емблематичните в света.

На края на сезона ван Бастен вкарва 32 гола във всички състезания и печели КЕШ. Върховата му година е придружена и с най-големия триумф в историята на Нидерландия – Европейската титла от 1988 г. Марко е в главната роля и вкарва общо 5 гола, включително по един на полуфинала и фианала, съответно срещу ФРГ и СССР.

До 92-ра година той събира общо 3 трофея „Златна топка“, два пъти е голмайстор на Италия и два пъти прибира златните медали от КЕШ.

Заради стила си получава прякора „Лебеда от Утрехт“. Той е елегантен и въпреки габаритите и позицията си, се отличава с прекрасна техника. Много футболисти и анализатори го наричат „най-завършения футболист за всички времена“.

С големите успехи обаче го преследва и проблемът с вечната контузия. В края на победната серия през 93-та година той получава нова контузия в глезена, която го изкарва за терените за повече от 6 месеца. Връща се в края на сезона и е част от отбора, който губи във финала за най-престижното отличие от „Марсилия“, а за капак Марко получава нова контузия в глезена и пак се оперира.

Болите са непоносими, а по-късно той разказва как е лазел, за да стигне до тоалетната.

„Праговете на вратите бяха най-голямото предизвикателство, защото кракът ми трябваше да ги прехвърли, без да ги докосва. Дори най-слабият допир ме караше да прехапвам устни, за да не крещя.“

Той пропуска целия следващ сезон, както и Световното първенство в САЩ през 1994 г. Болките стават толкова нетърпими, че през 1995 г. обявява края на състезателната си кариера. Тогава е едва на 28 години, но вече не издържа на постоянната борба с болката.

„Беше особено трудно, защото от най-високото ниво на футбола стигнах до най-ниското ниво на личното нещастие. Беше голямо падение и много мрачен период“, припомня си Ван Бастен и описва себе си в онзи период като „инвалид“, на който докторите не могат да помогнат.

Няколко години, след като приключва с активната си кариера, решава да предприеме операция за сливане на глезена, което за времето си е рядка операция и е смъртна присъда за всяка спортна кариера. Ван Бастен се решава на този ход само „за да спре болката“.

Години по-късно води няколко отбора, включително „Аякс“ и Нидерландия, но не успява да постигне големи успехи.

През 2016 г. той беше обявен за технически директор на ФИФА. Докато беше на поста той стана известен с призивите си към Иран да вдигне забраната за жени да посещаващ спортни събития.

Той работи още и като анализатор за редица големи спортни канали.

Първото му голямо препятствие е борбата за титулярното място в отбора. Той е много талантлив, но още е просто юноша, а основният играч на поста му е националът на Нидерландия Вим Кифт, носител на „Златната обувка“ за сезон ’81-82. Той също е млад, едва на 20, но вече е утвърден. „Аякс“ обаче избира да продаде Кифт и в Италия и да заложи на 18-годишния Марко. Голът срещу Съветския съюз на финала е смятан за един от най-красивите и най-трудни за изпълнение в историята на футбола изобщо. Ван Бастен е играч на турнира, а годината завършва с първата „Златна топка“ в колекцията му. „Всичката болка, която претърпявах, не си заслужаваше. Глезенът ми създаваше толкова много проблеми, влияеше на всяка минута от живота ми. Но тогава футболът беше всичко. Сега съм по-възрастен, имам живот и извън футбола. Можеш да имаш добър живот-има и други неща извън футбола“.