Пред тридесет и три годишния български гросмайстор Веселен Топалов престои един от най-важните двубои в кариерата му и при това в собствената му страна. Полуфиналната среща, която ще се играе от утре до 28 февруари в НДК, ще определи претендента, който до края на годината ще оспорва шахматната корона на настоящия световен шампион Вишванатан Ананд (Индия). Няма любител на най-древната игра, който да не знае името на Веселин Топалов след невероятното му представяне през последните няколко години. Днес всички сравняват играта му с тази на великите шампиони Алехин и Фишер! Бившият световен шампион е агресивен, играе с невиждана енергия, има донякъде мистериозен вид, излъчва честност и искреност и е считан за последния романтик в модерния шахмат. За превъзходството му пред останалите съдим от написаното в шеговит тон от „Российская газета“, че за да се изравнят шансовете на съперниците, ФИДЕ може да помисли за промени в правилника - например Топалов да започва партията без някоя фигура или да няма право да гледа дъската. За да бъде по-интересно. „Топалов - запомнете това име". Преди 18 години този текст е изписан под снимката на едно 12-годишно момче от Русе, поместена в съветското шахматно списание "64". Поводът е спечелването на голямата награда от българския ученически отбор на международните отборни състезания в памет на световния шампион Тигран Петросян в Москва. Прогнозата се сбъдват на 100 процента и две години по-късно нашето момче печели шахматния мондиал за юноши до 14 години в Пуерто Рико, покривайки нормата за международен майстор. Веселин Александров Топалов е роден на 15 март 1975 г. (под знака на Риби). Това е зодията на един от най-великите световни шампиони Роберт Фишер и на много от претендентите за титлата - Шлехтер, Гелер, Ларсен. Неговият роден град Русе, както други дунавски градове - Виена, Будапеща, Белград, е с шахматни традиции. В тях са родени или са прекарали значителна част от живота си много от претендентите за световната титла. Бащата на Топалов, шахматист любител, го въвежда в тайните на древната игра. Малкият Веско от 7-годишен тренира в русенския шахматен клуб при треньора Димитър Синабов, а по-късно – при един от най-силните шахматисти на България и Русе за своето време – международния майстор Петко Атанасов. Резултатите не закъсняват. През 1990 г. в Сингапур Топалов спечелва световната вицешампионска титла за юноши до 16-годишна възраст. През 1992 г. получава от ФИДЕ гросмайсторска титла. Звездният му миг настъпват през 1994 г., когато на шахматната олимпиада в Москва побеждава Гари Каспаров и извежда българите до 4-то място. През 2002-ра достига до финал на претендентските мачове за световната титла, но губи от Петер Леко с 1,5–2,5 точки. На световното първенство в Триполи през 2004 г. печели бронзов медал. Записва победи над всички супергросмайстори в света. Топалов започва своя втори голям възход през 2005 г. Тогава той разделя с Гари Каспаров първото място на големия турнир в Линарес и го побеждава в последната за великия шампион официална партия. Топалов печели и първия супертурнир, проведен в България - „Мтел мастърс 2005“. На базата на тези успехи и високото си ЕЛО, Веско е поканен да участва в световното първенство в Сан Луис, което вече се провежда по кръгова система (всеки срещу всеки). Всички очакват оспорвана борба между Топалов, Ананд и другите супериграчи в турнира..., но борба не се получава, защото Топалов в първата половина от турнира постига невероятните 6,5 точки от 7 възможни и отказва конкурентите. До края турнирът се доиграва и така Топалов става Световен шампион по шах! През 2006 г. българинът отново печели „Мтел Мастърс“ в София, а на турнира във Вайн ан Зее разделя първото място с Вишванатан Ананд. Детронация от „тоалетния“ шампион През април 2006, ФИДЕ обявява мач Владимир Крамник - Веселин Топалов за ФИДЕ Световен шампионат 2006. Това е така дългоочакваното обединение на шахматния свят. За съжаление големите очаквания подвеждат, защото се получава изключително скандален мач с много отправени взаимни обвинения от двамата противници. След първите 4 кръга Крамник повежда с 3-1 точки след доста пропуски на Топалов, издаващи слабата му форма. След четвъртата партия Топалов протестира, че Крамник използва тоалетната съмнително често, предполагайки, че получава по някакъв начин външна помощ. Топалов отказва да подава ръка на Крамник за оставащите партии. Турнирният комитет решава тоалетните на играчите да бъдат заключени и да използват обща тоалетна, придружавани от асистент арбитър. Крамник отказва да играе петата партия, при условие че предварително уговорените правила не са спазвани. В резултат на това точка получава Топалов, намалявайки резултата на 3-2. Оставащите партии се провеждат по оригиналните (по договор) условия, които позволяват на Крамник да продължи да използва тоалетната си. След дванайсете партии, мачът завършва 6-6, въпреки че до края Крамник продължава да спори за резултата от неиграната пета партия. На 13 октомври 2006-а се провежда един много нервен тайбрек по бърз шах, където Крамник печели с 2,5-1,5. Така Топалов губи титлата си и абсолютен световен шампион по шах става Владимир Крамник. Трудно преживял загубата си от „тоалетния шампион“ Топалов направи няколко силни игри през 2007 г. Въпреки че противниците започват да намират противодействие на свръхагресивната му игра той отново разделя първото място във Вайк ан Зее, този път с Левон Аронян и Теймур Раджабов и печели „Мтел Мастърс“ в София. В края на годината той триумфира и на Шампионската лига в Билбао, която се явява най-силният турнир в историята на шаха - 22-ра категория. Топалов завърши с 4 точки преднина, което му донесе освен призовото място и награда от ?150 000. На първенството на планетата в Аржентина през 2008 г. българският шахматист е безапелационен и триумфира с титлата. Печели с игра на границата на риска Шахматният коментатор Никита Ким определя атакуващия му стил на игра по следния начин: „Необуздан нападател, който прави играта по-интересна със стремежа си да нанесе удар, и същевременно достатъчно твърд прагматик, умеещ да взема верни решения както зад дъската, така и извън играта. Опасен както с белите, така и с черните фигури“, пише Ким. Самият Топалов твърди, че една от любимите му поговорки е: „Който не рискува, той не пие шампанско“. Случвало се е обаче да изпуска първото място в турнири именно заради този си принцип. В много от чудесните комбинации на Топалов се виждат интерпретации на идеи, осъществени преди десетилетия. Нали знаменитият Давид Бронщайн беше казал: „В шахмата всичко е известно отдавна. Само трябва да се знае и помни!“ Александър Халифман, първият шампион на ФИДЕ по системата с директни елиминации, твърди за Веско: „Фантастичната концентрация и самоотверженост на българина ми напомнят за звездните часове на Боби Фишер и Гари Каспаров.“ Топалов има късмета да играе на най-високо равнище в много интересно време. Завари Анатолий Карпов и Гари Каспаров, както и влизащото ново поколение - Владимир Крамник, Вишванатан Ананд, Петер Леко, Василий Иванчук. Безспорната роля на Силвио Данаилов Негов личен мениджър и треньор е международният майстор Силвио Данаилов. Дон Силвио, както го наричат шеговито в бранша, е на практика една от големите акули в шахматния свят и работи заедно с Топалов от 1991 г. Данаилов свидетелства, че в началото на кариерата му двамата са плащали предимно на експерти от Русия и че с Топалов ги обединява взаимното желание да постигат успех след успех. От март 2005 г. в екипа влиза и 18-годишният секундант Иван Чепаринов - млад и амбициозен гросмайстор. Именитият ни шахматист е получавал редица награди и признания. През 2000 г. Топалов е обявен за почетен гражданин на Русе. През януари 2004 г. е награден със статуетка "Феникс" от Министерството на спорта, а през май 2005 г. получава значката „Златна България“, както и почетния плакет на град Варна. През септември 2004 г. е избран за капитан на отбора в Първия световен шампионат по шахмат между хора и компютри в Испания. Печели и приза спортист на годината на България през 2005 г. Гросмайсторът живее в Саламанка От 1991 г. Веселин Топалов живее в Саламанка, Испания. Иберийските медии пишат с удоволствие за Топалов като за българския цар от Саламанка. Той е избрал да живее в този старинен испански град, където е и жилището на Силвио Данаилов. Има собствена къща, чистачка, но казва, че си готви сам. Храни се разнообразно, като не сяда без зеленчуци на масата. Пази алкохолен режим месеци преди турнири, ако не се смята чашата вино, което обикновено си позволява. Част от свободното си време разделя с приятели, негови връстници испанци, с които заедно слушат испанска музика и латино. Харесва и класиката, но признава, че не я разбира. Ходи елегантно облечен. Няма постоянна приятелка и според него това не се отразява на играта му. Въпреки че живее в Испания, Топалов не е прекъсвал връзките с близки и приятели в България. „Когато родителите ми бяха живи, често прескачах до Русе. Обичах да се разхождам по центъра, да седна и да изпия по едно кафе с познати. Сега вече там нямаме нищо. Продадохме всичко, а и брат ми живее и работи в София“, разказва за себе си шахматният феномен. Страстта му към футбола е пословична „В страна като Испания човек не може да не се интересува от футбол, казва Топалов. - Гледам мачовете предимно по телевизията, за да имам по-добър поглед върху играта.“ Дори по турнири, когато Данаилов му забранява да се доближава до шахматната дъска, гросмайсторът прекарва времето си в гледане на футбол. Привърженик е на родния гранд „Левски“, както и симпатизира на великия „Реал“ (Мадрид). Обича също тениса и киното.