Мишел Платини е една от най-авторитетните личности в световния футбол. Гениалният футболист премина като на шега през треньорската професия, за да стане първи ръководител на европейската футболна федерация. Французинът бе избран за президент на УЕФА в началото на 2007 година на мястото на считания за непоклатим на своя пост швед Ленарт Йохансон. Лично бившият френски президент Франсоа Митеран му връчи Кръста на почетния легион, а в парижкия музей „Гревен” е увековечен чрез восъчната си фигура. Обявен е за футболист номер едно на Франция за века. Платини е внук на италиански емигранти – дядо му Франческо напуска Ботуша по време на Първата световна война и се заселва във френската провинция Лотарингия. Там сключва брак с жена, чиято моминска фамилия е Вендел. Франческо Платини започва работа в мините в градчето Жьоф, което тогава има 11 000 жители. Малко по-късно Франческо купува едно кафене и го нарича “Льо кафе де спортиф”(Кафенето на спортистите). Синът им Алдо (бащата на Мишел) започва да играе в местния „Жьоф”. Именно в това градче, близо до Мец, се ражда на 21 юни 1955 г. голямата легенда на френския футбол. Баща му Алдо освен учител по математика е и треньор на местния отбор и пристрастява сина си към футбола още от най-ранна възраст. Когато малкият Мишел е на 3 г., баща му го кара да произнася имената на бразилските богове и световни шампиони от 1958 година - Пеле, Диди, Вава, Загало. Семейството на Мишел не е бедно - държат кафене, в което малчуганът изкарва голяма част от детството си, като помага на родителите. В свободното си време играе футбол с приятели в задния двор на семейната къща на улица „Сент Екзюпери“. Въпреки че Платини се учи добре, основното нещо за него е футболът. Топката почти не докосва земята при пробивите му, головете следват един след друг, а пасовете са точни като на професионалист. Мишел е прекалено добър за уличния футбол. Бащата, виждайки таланта на сина си, решава да му помогне и го праща на проби в „Мец”. „Татко бе най-добрият треньор в кариерата ми”, твърди и сега Платини. В елитния тим той получава първия си удар, не е одобрен от треньорите. От клуба му казват, че е хилав и не виждат футболно бъдеще в него. Мнозина 17-годишни младежи на негово място биха се отказали. Но не и Мишел. Няколко месеца по-късно той отива в „Нанси” и клубът го привлича. Така часовникът, отчиташ кариерата на Платини, започва да тиктака. На 2 май 1973 г. Мишел за първи път излиза с фланелката на „Нанси” в дублиращия отбор. В тези срещи с тимове от съседни градчета той разбира какво е футболно съперничество. Научава се да печели, след като е губил болезнено. Става приятел с вратаря Мутие, който е наречен „Мумут“, а прякорът на Платини е „Платош“. Къдрокосият футболист отбелязва първите си два гола за мъжкия тим на “Нанси” срещу “Лион” в мач, завършил 4:1. „Франс Футбол“ му дава четири звезди (максимумът е 5) и младият Платини е луд от радост. „Нанси” по това време играе във втора дивизия, но след идването на дребния и техничен нападател за един сезон се изкачва в елита. Френските медии започват да говорят за талантливия играч и предвиждат, че ще стане този, за когото ще говори целият свят. Със скромния тим Платини постига първия си голям клубен успех - печели Купата на Франция. На 13 май 1978 г. на „Парк де Пренс“ пред 45 998 зрители неговият „Нанси” побеждава „Ница” с 1:0 и печели купата на Франция. Голът в 57-ата минута е отбелязан от ... самия Платини и същата година е избран за най-добър футболист на страната. Преминаването на Платини през 1979 г. в „Сент Етиен” е истинска драма. Преди това той е отказал на грандовете „Пари СЖ”, „Марсилия”, „Лион” и „Нант”. Навярно харизмата на „Сент Етиен” от загубения финал за КЕШ от 1976-а в Глазгоу се е оказала решаваща. Платини отхвърля дори оферти на „Байерн”, „Милан”, „Интер” и „Валенсия”. Когато през лятото на 1979 г. Платини пристига на "Жофроа Гишар", култовият треньор Робер Ербен заявява: "Очаквам от Платини да рисува и фантазира на терена". И това става наистина факт и неговия тим е шампион на Франция през 1981 г. След това идва ново предизвикателство - френският национал преминава в най-популярния италиански тим „Ювентус“. В началото на 80-те Платини е невероятен. Не случайно той досега е единственият  футболист, който печели три пъти поред "Златната топка". При това и трите пъти със страхотна преднина пред конкурентите си. С фланелката на „Старата госпожа“ той блести по италианските терени. Благодарение на неговата игра тимът от Торино триумфира и с две шампионски титли на Италия през 1984 и 1986 г. В Италия вестниците го наричат с какви ли не суперлативи - „Извънземният”, „Магьосникът” „Кралят на Италия“, „Футболния Наполеон“. Все пак според собственото му признание най-много го развълнувало един скромен транспарант преди мача с полския „Видзев”: Бог съществува. Той създаде Платини! Французинът бележи победния гол на финала за КЕШ между „Ювентус” и „Ливърпул” през 1985 г. на „Хейзел”. Този успех остава в сянката на трагедията, където след изстъпления на феновете преди мача умират 39 тифози и 400 са ранени. През същата година отборът печели и Междуконтиненталната купа, след като се налага над „Архентинос Хуниорс”. Освен това е носител на КНК и Суперкупата на Европа през 1984-а и финалист за КЕШ през 1983 г.. Малко странно едва на 32 г., Платини се отказа от футбола. „Нямах повече сили!, обясни той. - Бях професионалист в продължение на 15 сезона, в един от тях бях контузен. Обичах да вкарвам голове. Но започнах да разбирам, че няма да мога да издържа на по-голямото натоварване и срещу играчи, които са много по-млади от мен. Затова исках да се откажа, докато съм все още на върха". На 17 май 1987 г., когато “Ювентус” играе срещу “Бреша”, отбор който е на път да изпадне в серия Б. Това е последният шампионатен мач на Мишел Платини. Над 30 000 души са дошли на ст. "Комунале" и пеят “Марсилезата”. Небето е ниско. Дъждът не спира да вали. По трибуните са разпънати плакати: "Каква тъга без теб", "Обичахме те, Мишел". С националния отбор той е европейски шампион през 1984 г. и 3-то място на Световното първенство през 1986 г. За финала Франция - Испания 2:0 в спомените на хората ще остане голът на Платини, когато от фаул прокара топката под плонжа на Арконада. На Евро '84 Мишел е безпощаден, като отбелязва 9 гола в 5 мача. Това става срещу Дания (1), Белгия (3), Югославия (3), Португалия (1) и Испания (1). На митичния мач Франция - Бразилия на Мондиал '86, където "петлите" печелят след дузпи, Платини вкарва гола в редовното време и изпуска дузпа. След загубения полуфинал срещу Германия (0:2) е обвинен, че вече не си дава много зор със синия екип. Наставникът на Франция Мишел Идлго твърдеше за него: „На нас никога не са ни липсвали индивидуални изпълнители. Но Платини е играчът, който е способен да обедени усилията на всички и да им предаде завършен вид. И при това той е най-ярката индивидуалност в отбора”. Платини изпълнява функциите на диспечер в тима на „петлите“. Маневрен и ловък в дрибъла, физически устойчив и смел в сблъсъците. Силен в стрелбата и специалист при изпълнението на фаулове. След края на кариерата си Платини пробва различни неща. Между 1988 и 1992 г. опитва какво е да си треньор на "петлите". Тръгва с гръм и трясък без загуба в квалификациите и претърпява фиаско на Евро '92 в Швеция. Като треньор води петлите в 29 мача, постига 16 победи, 8 мача завършват наравно и 5 пъти търпи поражение. Платини разбира, че от него няма да стане треньор. Характерът му не е подходящ за тази работа - прекалено флегматичен и интелигентен. Впоследствие се насочва към бизнеса и се оказва толкова добър, колкото с топка в краката. Търговската агенция „Номер 10“ преуспява. Тя рекламира слънчеви очила, часовници, козметични препарати, бонбони, текстил. Дейността й е наистина широка - от плажни балони с лика на Платини до компютри последен модел. Доходите от реклама далеч надхвърлят тези от футболните терени. Освен това футболната легенда има голям спортен комплекс на бега на Средиземно море, от където прибира солидни пачки. Платини бе съпредседател на организационния комитет на световното във Франция през 1998 г. След това стана съветник на президента на ФИФА Сеп Блатер. Мнозина предричат, че някой ден Платини ще го наследи на президентския пост във ФИФА. Това ще бъде прецедент, защото нито един бивш футболист не е ръководил световната федерация. Първо обаче трябва да се докаже като ръководител в УЕФА. Той е богат човек и щастлив със семейството си. "Много обичам да пътувам, понякога съпругата ми се сърди, но ме разбира", обяснява той. Футболът все още заема голяма част от ежедневието му, защото продължава да му носи удоволствие. "Футболът, това е просто една игра." Платини стана президент на УЕФА, след като спечели изборите в германския град Дюселдорф с 27 гласа срещу 23 за досегашния шеф на европейската футболна централа Ленарт Йохансон. След изборите французинът сподели, че е развълнуван и щастлив от началото на едно ново приключение. „Когато бях футболист, когато спечелехме някоя голяма победа и получавахме купа, ние правехме почетна обиколка на терена, заяви Платини. Днешният избор е голяма победа за мен, но аз няма да правя почетна обиколка на терена: „Това е началото на едно ново приключение. Въпреки че бях избран с 27 гласа за мен и 23 против, в моето сърце има 52 кралици на Европа", заяви тогава новият президент на УЕФА Мишел Платини и с работата си като шеф на европейската федерация вече си спечели много поддръжници.