Димитър Бербатов, който премина от „Тотнъм“ в „Манчестър Юнайтед“ за космическата сума от 31 млн. паунда, даде пресконференция вчера в София заедно с личния си мениджър Емил Данчев. На нея стана ясно, че 4-годишният договор на Бербо с „червените дяволи“ е бил подписан буквално минути преди затварянето на трансферния прозорец и е бил резултат на тежки и продължителни преговори, които са били най-мъчителното преживяване в кариерата на талантливия български нападател. - Митко, как се чувстваш като играч на „Манчестър Юнайтед“ - клуб, в който са играли плеада славни футболисти? - Радостен съм и съм щастлив, че най-накрая мечтата ми да играя на най-високо ниво се сбъдна. Не виждам като клуб да има нещо по-нагоре, което да мога да изкача. Надявам се сега, когато съм в разцвета на силите си, да покажа това, което правя през последните години. Искам да кажа и още нещо – когато аз се представям добре в „Манчестър Юнайтед“, това ще означава, че и вие всички се представяте добре, защото аз играя за България. - Как се чувстваше, преди договорът ти с „Манчестър „Юнайтед“ да стане факт? - Никога не съм минавал през такова нещо. Доста тежко беше. В последните часове преди трансфера бях между отчаянието и еуфорията. Но съм благодарен на хората от „Тотнъм“. Никога няма да чуете лоша дума от мен за „Тотнъм“. Благодарен съм на този клуб – на хората, които разрешиха трансфера ми, на футболистите и феновете, които ми позволиха да стигна дотук. Най-много обаче съм благодарен на моя мениджър Емил Данчев. - В последния момент се появи умопомрачителна оферта от „Манчестър Сити“? - Да, истина е. Но за мен имаше само една цел, въпреки че офертата на „Сити“ бе наистина умопомрачителна. За мен парите никога не са играли основна роля. Мога да живея и с 1 млн., и с половин, и с 10 милиона. Преминал съм през много неща. Знам, както се казва, 2 и 200. Мога да живея и на палатка пред „Олд Трафорд“. - Очакваше ли сър Алекс Фъргюсън да те посрещне лично на летището в Манчестър? - Не, останах втрещен. Поласкан съм от вниманието, което ми показа човек и треньор като сър Алекс Фъргюсън. Останах много учуден и от факта, че помнеше мачовете между „Манчестър Юнайтед“ и „Леверкузен“, когато аз играех за германския клуб. Даже помнеше гола, който им вкарах. - Каква е следващата ти цел? - Вече съм в най-големия отбор в света. В него има феноменални футболисти, много по-добри от мен. Радвам се, че най-накрая ще мога да играя рамо до рамо с тях. Искам да успея да се интегрирам в този отбор, да покажа това, което мога, и да радвам феновете. - Ти струваш по-скъпо от целия ни национален отбор и си най-скъпият трансфер на играч на „Юнайтед“, как ще успееш да останеш на земята? - Не съм на 19 години. Знам кой съм и какво искам. Вярно е и че съм изпадал и в състояния на самозабравяне. Но аз съм такъв, какъвто съм, и ако хората до мен ме търпят, значи всичко е наред. - Какво би посъветвал младите момчета в България, които тренират при мизерни условия? - Не обичам да давам съвети, защото не съм на възраст, на която мога да поучавам. Аз по-скоро приемам съвети. Аз стигнах дотук с труд, късмет и с таланта, който ми е дал Господ. И нито за миг не съм преставал да вярвам, че мога да постигна нещо голямо. Това бих посъветвал малките – да не спират да вярват. - Преди да заминеш за Англия, мечтата ти беше да играеш в Испания, не е ли валидна вече тази мечта? - „Леверкузен“ ми даде много. Но дойде момент, в който разбрах, че трябва да направя нещо повече. Защото иначе няма да съм щастлив. Истина е, че тогава исках да заиграя в Испания – харесвах държавата и заради техничния футбол, който се играе там. Мислех, че този стил ще ми пасне. Но отидох в Англия и нещата се развиха по начин, който изненада и мен. - А каква е мечтата ти с българския национален отбор? - Трябва да бъдем реалисти. Групата, в която сме, е доста тежка. Италия е по-добър отбор от нас. Ейре също са доста силни. Не трябва да се заблуждаваме, че няма да имаме проблеми срещу другите отбори. Отдавна вече няма слаби отбори. Всичко е възможно да се случи в нашата група. А моята и на съотборниците ми мечта е да се класираме на голямо първенство и да се представим добре там. Тази амбиция остава, въпреки че в последните години нещата не се получават. Интервюто взе Тодор Янакиев