- Господин Йовчев, вярвали ли сте, когато започнахте да се занимавате със спортна гимнастика, че на 39 години ще участвате на олимпийски игри?
- Не съм вярвал със сигурност. Даже не съм си мечтаел и на една да участвам. Защото, когато се захванах с гимнастика, даже не знаех, какво означава олимпиада. И така с времето след много къртовски труд и липса на сериозни контузии я докарахме дотук да участвам за рекорден за гимнастик шести път на олимпийски игри.

- Ако трябва да сте реалист, възможно ли е да спечелите медал от най-голямото спортно събитие на планетата?
- В спорта винаги има възможност дори и малък процент да се случи дадено нещо. Вече започнах да тренирам, като основното е да нямам контузии. Все още не съм стартирал реално основната си подготовка, но ако трябва да съм реалист, и познавайки качествата на моите основни конкуренти, знам, че ще ми бъде адски трудно. Всъщност не успея ли да подготвя стабилно ново съчетание в оставащите шест месеца е възможно дори да не стигна на финал. Естествено като всеки спортист искам да покажа най-доброто от себе си в края на кариерата си. Въпросът е дали моята физическа подготовка ще бъде на такова ниво, каквото е желанието ми за победа.

- Вие в момента постоянно водите борба срещу контузиите, но вече категоричен ли сте, че ще участвате само на коронната си дисциплина халките?
- Категоричен съм, че колкото и добре да се чувствам, ще играя само на халки.

- Има ли нещо, за което съжалявате след толкова години в този спорт?
- Може да се каже, че аз съм един щастлив човек. Постигнал съм много повече от това, което съм си мечтаел. Единственото, което не можах да постигна в дългия си спортен живот, е, че не успях да спечеля златен медал от олимпийски игри. Все пак така или иначе имам един последен шанс в Лондон, а пък бил той и минимален. И е нормално за всеки един спортист, постигнал колкото мене - имам световна и европейска титла, сребърен и бронзов медал от олимпийски игри, да ми е малко криво, че нямам най-зачитаното нещо от олимпиада - златото. Бях най-близо до него на Игрите в Атина през 2004 г., когато златото ми бе отнето незаслужено в полза на представителя на домакините – Димостенис Тамбакос.

- Връщайки се назад във времето, кой ви е най-ценният приз, който сте печелили?
- Това са четирите ми световни титли, като ми е най-скъпа и сладка първата. Това е така, защото в един шампионат на планетата има много голяма конкуренция. Сами съдете, за да се достигне сред осемте места на финала, се борят над 400 състезатели.

- Къде е по-лесно - в залата със спортните уреди или на управленското поприще като президент на Българската федерация по гимнастика?
- Няма лесно и двете поприща си имат своите специфики и трудни страни. А да не говорим за това да съчетаваш да носиш под една мишница две дини. На едното място не знае, какво трябва да правиш и се научаваш, както е в управлението на федерацията. Подобно и в спорта, като не умееш да правиш определени упражнения, трябва да вложиш огромен труд и да ги научиш и да ги доусъвършенстваш. Винаги съм се опитвал да давам всичко от себе си като състезател, за да зарадвам моите сънародници, а като шеф на федерацията вече се чувствам все по-силен, защото правя нещо за другите.

- С какво вашето класиране ще помогне за оцеляването на федерацията, както самият вие казахте?
- Малко е преувеличено казаното от мен. Все пак федерацията няма да затвори, ако аз не бях се класирал на олимпиада. Гимнастика в България ще има. Въпросът е, че всяко едно по-добро класиране е финансово обезпечено и спомага за издръжката на федерацията. Друг е въпросът, че едва ли на някоя спортна федерация й стигат парите, но се справяме по някакъв начин. Помагат ни Министерството на спорта, застрахователната компания „Виктория”, Puma и „Спорт Депо“.

- Какво ви е мнението за представянето на талантливата Ралица Милева, която също ще вземе участие на олимпиадата в Лондон?
- Ралица показа, че има качества. А това, което тя стори, беше доста трудно, защото конкуренцията е невероятна. Затова едно такова класиране от женската страна на олимпиада за нас е един огромен принос. Тя премина през няколко квалификации, като само в първата от тях тя беше в битка с още 300 гимнастички, после във втората с още 80, а на третата с още 40. За нея такова класиране между 20-те най-добри на планетата е едно голямо постижение. Реално ние давахме мило и драго тя да мине първата квалификация, а Ралица направо ни изненада, за което можем само да сме й благодарни.

- Какви са причините да липсват ваши заместници у нас, а и водещите тимове да не са в много добро състояние?
- Не мога да кажа, че клубовете работят лошо. Аз познавам детайлно тяхната дейност и знам, че всички те влагат огромен труд и се опитват да подготвят състезатели, но гимнастиката е един много сложен и травматичен спорт. Едно дете трябва да се захване с него на 5-6 години, защото не може да дойде на 15 години и да иска да става гимнастик. От много малки децата започват да се занимават с този спорт, а резултатите идват едва на 20 години. Все пак може да сме оптимисти, защото имаме доста талантливи деца, които спечелиха няколко медала на последния турнир в Сърбия. Особено сполучливо подготвят своите състезатели и тимове като ЦСКА, Варна и Пловдив.

- Как ще коментирате отказа на Едуард Пенев да се състезава за България?
- Не виждам нищо скандално с случая с Еди Пенев. Вярно е, че той вече не желае да се състезава за нашата страна, но това си е негово право. Аз приемам решението му, а и се познавам много добре с баща му Мариан Пенев, който излежава 16-годишна присъда в САЩ. Еди участва за България на европейски и световни първенства, но след като не си осигури олимпийска квота за Лондон, взе решение да не се състезава повече за нашата страна. От мен няма проблем, но Световната федерация по гимнастика (FIG) му наложи едногодишно наказание според правилата си и след като то изтече, момчето вече може да се състезава за която държава пожелае.

- Какви международни прояви предстоят през следващите месеци?
- На първо място предстои участието ни за Световната купа в Катар, където ще вземат участие трима наши състезатели – Александър Батиников, Ярослав Вовк и Велислав Вълчев. После идва Европейско първенство при мъжете, жените, юношите и девойките, както и други международни състезания и, разбира се, Олимпийските игри в Лондон.

- Какво ви е мнението за инициативата на МФВС, в която се включихте, "Никога не е късно за ново начало" ?
- Аз лично отделих един ден и се получи много добре, защото доста хора се включиха към инициативата. Видях една много положителна емоция и усмивки в тях. Пробваха доста упражнения, които не може извън залата да се практикуват. Мисля, че е необходимо малко повече популярност, защото беше към 23 процента чуваемост. Имаше растеж, но все пак 70 процента не знаеха за тази инициатива.

---

Визитка:
Йордан Йовчев е роден на 24 февруари 1973 г. Само преди два месеца той влезе в историята като единствения гимнастик в света с участия на шест олимпиади. Дебютът му е на Игрите в Барселона през далечната 1992 г. В кариерата си има четири световни титли, а също сребро на халки от Игрите в Атина, 2004 г. и два бронзови медала на земя и на халки от Игрите в Сидни, 2000 г. От 2009 г. е президент на Българската федерация по гимнастика.