Данаил Кисов Тереза Маринова е жива българска легенда. Тя е най-успешната ни състезателка в тройния скок при жените. След многобройни контузии и вирусна инфекция, която претърпя наскоро, една от най-харизматичните личности в българския спорт реши да сложи край на впечатляващата си състезателна кариера. На 30 години, броени дни преди началото на Олимпийски игри в Пекин Тереза обяви официално края на своята дейност като активен спортист. Така и надеждите на България за олимпийска титла от игрите в Пекин намаляха още повече. „Взех най-трудното решение в живота си”, призна със сподавен глас звездата. Тереза Маринова е родена на 5 септември 1977 г. в Плевен. Баща ѝ Мончо Маринов е рекордьор на България на 800 м бягане през 1974 г. Има двама братя и една сестра. По-големият ѝ брат Цветомир Маринов е рекордьор на България на 400 м бягане за юноши и втори на Европейското първенство за юноши в Недерхаза (1995 г) на същата дисциплина. Тереза започва състезателната си кариера в спортното училище в родния си град. В него са учили и са се състезавали такива имена в леката атлетика като Георги Дъков, Красимир Божиновски, Светлана Исаева, Цветомир Маринов, Ивелин Николов... Първите треньори на Тереза са Теменужка Бузова и Светослав Топузов. С тях поставя началото на големите си успехи в леката атлетика. “Избрах този път, защото може би има нещо у мен, наследено от баща ми. Минала съм през няколко спорта. Но единственият, който наистина ми взе сърцето, беше леката атлетика. Надскочих семейната традиция. Но най-вече исках да докажа на себе си, че мога да стигна там, където не съм си и помисляла дори. Преди да стана олимпийска шампионка, най-големият ми успех беше световният рекорд за девойки. Той и до ден днешен е мой и не е подобрен - вече 12 години. А най-голямото ми изпитание беше през 1999 г. – една година преди световното, когато направих първата си операция. Успеха си дължа преди всичко на моя треньор Христо Марков. А и на всички, които са били покрай мен през тези години, на всеки един, който ме е научил на нещо и от който съм взела нещо”, разказва за спортния си път Тереза. Тя е ярко, убедително доказателство за това как с талант, упоритост и последователност можеш да постигнеш високите си цели. Съдбата да срещне Христо Марков Световната й слава идва след срещата й с друг велик български атлет - олимпийският шампион Христо Марков от Сеул '88, който й става треньор от есента на 1996 г. Съвместната им работа дава изключителни резултати - олимпийска титла в Сидни 2000, призови класирания на европейски и световни шампионати, многобройни победи на най-престижните лекоатлетически турнири... Тереза споделя, че най-незабравимият момент в спортната й кариера е спечелването на олимпийската титла в австралийската столица. „Най-незабравима за мен си остава олимпиадата в Сидни, защото в крайна сметка олимпийската титла е най-голямото нещо, което един спортист може да спечели. Олимпиадата не може да се сравни с нищо. Всяко състезание, дали успешно или неуспешно за мен, е носило някакви дивиденти, изводи, така че няма за какво да съжалявам. Тръгвам си от атлетиката без никакви съжаления, направих всичко, което беше по силите ми”, заяви Маринова. Тереза споделя, че най-голямата радост за нея е, когато е слушала химна на България на почетната стълбичка. Написаха книга в нейна чест Писателят Емил Мегов дори написа книга за именитата ни спортистка със заглавие „Полет към мечтите”. В тази книга са проследени в хронологичен ред събитията в живота и спортната кариера на голямата лекоатлетка - олимпийската и световна шампионка в тройния скок Тереза Маринова и нейния именит треньор Христо Марков. Тереза бе определена и за спортист на ХХ век на родния й град Плевен. В анкетата на общината тя получи 335 т. и остави далеч зад себе си Камен Лозанов (борба) - втори, и Рита Тодорова (гребане) - трета. Четвърти и пети в класирането са баскетболистите Полина Цекова и Цветан Антов. Бившият национал по футбол Пламен Гетов остана едва девети. Най-търсената от рекламодателите и политическите партии спортистка Година след като спечели олимпийската титла на троен скок в Сидни Тереза Маринова успешно се вписва в класацията на най-желаните лица на рекламния пазар у нас. СДС дори я номинира в плевенската листа на ОДС на парламентарните избори, а нейният треньор Христо Марков бе включен като кандидат за депутат в Русе. В същото време лицето на Маринова поискаха Александър Томов от евролевицата и плевенски лидери на БСП. Името й е в списъка от 52-ма спортисти, които се обявиха в подкрепа на Петър Стоянов в предизборната кампания за президентския пост. В момента тя симпатизира на ГЕРБ, като според нея партията на Бойко Борисов е дясна. Маринова се оказа най-подходяща да замести в шоупространството оттеглилата се от спорта световна рекордьорка в скока на височина и настояща председателка на БОК Стефка Костадинова. Рекламната кариера на Тереза започна с участие в клип на соковете Queens. Фирмата на Гриша Ганчев “Литекс комерс” й връчи премия от 10 000 германски марки за олимпийския медал и й предложи рекламен договор. Маринова представяше “Литекс комерс” и продуктите му в турнири от веригата Гран при. Световни производители на спортна екипировка наддаваха за договор с българката. Тя беше състезател на “Найки” и мениджърите й водеха много дебати около офертите на “Рийбок”, “Фила” и “Адидас”. Най-примамливо се оказа предложението на японската фирма “Мизуно”, с която сключи двегодишен договор. Маринова отдавна е надскочила източноевропейската летва, за което основна роля изигра личният й мениджър - полякът Анджей Куляковски. Преди нея той работеше със Стефка Костадинова, Сергей Бубка, Мерилин Оти и др Плевенчанката се впусна и в няколко благотворителни акции и стана рекламно лица на Българския червен кръст. Тя и Марков дариха пари на два дома за сираци в Плевен. Здравословни причини я лишиха от още лаври Лекоатлетката за съжаление претърпя тежка загуба от битката с природата. С насълзени очи Тереза Маринова обяви преждевременния край на състезателната си кариера. Треньорът Христо Марков обясни, че той е инспирирал решението заради здравословните проблеми на 31-годишната плевенчанка. Тереза беше амбицирана за медал в Пекин 2008, но вирусна инфекция наруши подготовката й. Проблемите я преследват от пролетта на 2002 г. насам. Тогава тя получи тежка контузия на отскачащия крак и се наложи операция във Финландия. А след европейското първенство в зала през 2004-а тя не се състезава в продължение на две години заради подобна контузия. „Това е най-трудното решение, но то е такова за всеки спортист, когато се отказва. Дали съм го взела сега, след година или след две, то винаги тежи по еднакъв начин. За съжаление вирусът възобнови стари травми и болежки. Може би щях да се преборя за норматив, но за мен това не е достатъчно. Благодаря на българската федерация, която ме подкрепяше и вярваше в мен”, заяви шампионката от Сидни 2000. Христо Марков допълни: „От половин година Тереза имаше сериозен проблем с крака. Обмисляхме да участваме в дългия скок на олимпиадата. Медикаментите, които взимаше, бяха сериозни и аз бях човекът, който я спря. Не знаех дали ще може да ходи на следващата сутрин при такива натоварвания. Тереза наистина изтърпя страшно много. Сигурен съм, че ще вземе правилно решение за бъдещето си. България е раждала и ще продължи да ражда таланти в леката атлетика, а ние ще продължаваме да работим”, заяви Марков. Плевенчанката сменя сектора Президентът на нашата федерация по лека атлетика Добри Карамаринов веднага покани шампионката на работа в ръководните структури. Тереза обаче не бърза да избере с какво ще замени сектора за троен скок. „Преди време имах голямо желание да тренирам деца, но условията в България едва ли ще ми позволят да изпълня тази си мечта. В средите на леката атлетика се чувствам най-добре. Наистина вече получих няколко предложения и благодаря за тях, но първо искам да си почина, да преосмисля с какво искам да се занимавам занапред и най-вече да стабилизирам здравето си.” Пред Маринова стоеше кандидатура за влизане в МОК, след като миналото лято беше номинирана от БОК за 12-членната комисия на спортистите към световната централа. Вотът е насрочен непосредствено преди игрите в Пекин, но според Тереза тази възможност отпада. „Искам да се извиня на БОК, защото по всяка вероятност кандидатурата ми за комисията на спортистите към МОК ще отпадне, тъй като условието беше да участвам в Пекин. Извинявам се и на Данчо Йовчев, защото неговата кандидатура също беше много силна, но той е спортист и ще ме разбере.” Все пак плевенчанката допълни, че има намерение да продължи да се занимава с атлетика, но по-скоро като функционер, а не като треньор или мениджър. Маринова разкри, че ще запиши магистратура по журналистика. Едно от нещата, което ме е вълнувало повече, е била телевизията. Още повече че няколко пъти съм помагала с коментари на състезания и хората смятат, че се справям добре в тази сфера. Но зависи от това какво ще преценя – не е казано, че на 100 процента ще правя това. Преди всичко ми се иска да съм полезна в средите на спорта.” Според Тереза Маринова, колкото и безнадеждна да изглежда една ситуация, винаги има светлина в края на тунела. “Когато една врата се затваря, отваря се друга –казва тя. – Никой не трябва да губи вяра, пред каквото и изпитание да се изправи. Да се изправи на крака е първият урок, който спортистът поначало знае, а и аз сега още веднъж го научих. И това е и съветът ми, особено към начинаещите в спорта. Човек трябва да вярва. Именно вярата води човека напред”, убедена е Тереза Маринова. В живата тя е едно лъчезарно момиче, съчетало в себе си по завладяващ начин чар и висок интелект. Страхотна кулинарка и домошарка, която обича да си стои вкъщи и да е близо до близките си. Любимото й хоби е киното, но след леката атлетика. А шампионският характер, несломимият дух и волята за победа със сигурност ще я водят към нови върхове и извън спорта. Тереза Маринова е родена на 5 септември 1977 г. в Плевен. Състезава се в дисциплината троен скок. Успехи: Европейска шампионка за девойки в Недерхаза 1995 с резултат 13,90 м. Световна шампионка и световна рекордьорка за девойки в Сидни 1996 – 14,62 м. Трета на Европейското първенство в Будапеща 1998 – 14,50 м. Олимпийска шампионка в Сидни 2000 с резултат 15,20 м. Световна шампионка за жени в зала от Лисабон 2001 – 14,91 м. Европейска шампионка в зала във Виена 2002 – 14,81 м. Национална рекордьорка във всички възрастови групи.