Нораир Нурикян е олимпийски шампион от игрите в Мюнхен през 1972 година в категория до 60 килограма и в Монреал 4 години по-късно в категория до 56 килограма. Световен първенец и един от символите на българските щанги. Бил е и треньор, включително на националния отбор. В периода от 1995 г. до 2005 година е генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести и вицепрезидент на Световната федерация по щанги в периода 2001-2005 година. - Г-н Нурикян защо отново се случи допинг скандал с българските щанги? - Не искам, а и не мога да коментирам случая. Далеч съм от нещата, сега съм само в международната комисия на федерацията и помагам с каквото мога. Но е много лошо това, което стана, голям удар е да се пропусне олимпиада. Отдавна предупреждавах да се направи Б отбор, но истината е, че няма състезатели за него. А и като се контузиха някои, съвсем не останаха щангисти на добро ниво, ако не да се борят за медали, поне да са в шестицата. Няма смисъл да се изпращат състезатели, които няма да могат да влязат сред първите десет-петнадесет. По мое време като състезател възстановяването не беше на такова ниво, на каквото е сега, и въобще не може да става въпрос за сравнение. И тогава имаше случаи на хванати с допинг, още на олимпиадата в Монреал, ако се върнем във времето. В големите спортове има и голям стрес. - Сериозно ли е да говорим, че срещу българските щанги се води някаква целенасочена кампания, като се започне от олимпиадата в Сеул, случая с Ангел Генчев, и се стигне до сегашната ситуация? Дори и Иван Абаджиев обясняваше как руснаците ни "целят", откакто сме започнали да ги побеждаваме, докъде е истината в това? - Аз за олимпиадата в Сеул бях помощник-треньор. Но да започна малко по-отдавна за игрите в Монреал, където хванаха Вальо Христов с допинг. За мен това няма обяснение, защото тогава всички взимахме един и същи медикаменти, а аз станах тогава за втори път олимпийски шампион и бях напълно чист. За тези неща тогава трябва да се пита Иван Абаджиев дали на всеки не е давал нещо различно. Но тогава Вальо се готвеше да бие световните рекорди на руснака Алексеев, който беше чудо по онова време. А за Ангел Генчев нямам обяснение. Аз му бях личен треньор и съм сигурен, че не взимал нищо забранено. Когато стана проблемът с Митко Гръблев, ние с Ангел още не бяхме пристигнали в Сеул и страшно се учудихме. Митко трябваше да сваля много килограми, казаха ми, че след седенето в сауната, преди да се яви на меренето на кантар, е бил направо син и направо са го занесли до залата. Затова за него не мога да кажа как се е възстановил. Но Ангел беше много свеж, той имаше да сваля малко килограми и затова за мен беше огромна изненада, че му откриха забранени вещества в пробата. Тенденция спрямо българската щанга има, защото силните никой не ги обича. От началото на 70-те години винаги България е диктувала модата в тежката атлетика. Това пречи на някои, защото политиката е за разширяване на географията на спорта, повече страни да могат да вземат медали от различни първенства, а вместо това българите взимахме повечето отличия. - Един състезател дали разбира напълно какво му дават да яде и пие за това възстановяване, какви препарати приема? - По мое време приемахме много витамини и други неща за възстановяване, но аз не знаех какво точно. Като състезател не е било моя задача да знам точно какви са били тези неща - вярвах на доктора и на треньора. След това, вече като треньор, разбира се, трябваше да знам какво се дава на състезателите, какви витамини и други добавки. Никога не съм допускал да има някаква забранена съставка и винаги съм им казвал много да внимават и сами да не опитват абсолютно нищо. За всичко, което правят, трябваше да се съветват с мен и с лекарите на отбора. Сигурен съм, че и сега е така. - Възможно ли е, както треньорът Пламен Аспарухов каза, българин нарочно да е сложил забранени вещества в храната или водата на националите ни? - Има такава голяма динамика в живота вече, така че всичко е възможно. Лично за мен българин да го направи това нещо е нереално като версия. Подкрепям версията на федерацията, че е станала грешка с някоя хранителна добавка. Има много такива случаи в тези добавки да се намират неописани в състава им вещества. - Нещо като прословутия случай с ороцетама ли? - Тогава бях генерален секретар на федерацията и съм говорил сто пъти с проф. Александров, който го е направил този препарат. И той сто пъти ми е обяснявал, че в състава на ороцетама не трябва да го има фуросемида, заради който отборът пострада в Сидни. Как се е появил там, и досега не е ясно. Ние осъдихме производителя "Софарма", но какво от това, не ни върнаха медалите. - От години има битки за властта във федерацията по вдигане на тежести, Андон Николов и Антон Коджабашев воюват за властта, това не пречи ли на развитието на спорта? - Не искам аз да се намесвам в тези неща, защото с единия съм колега, били сме с години по лагери. На другия съм бил треньор и също сме били доста време заедно. Личното ми мнение е, че Коджабашев е по-добър президент на федерацията от Андон, направил е повече неща за щангите. Нашият спорт е голям и трябва тези неща да се преодолеят. - Какво е бъдещето на българските щанги след този пореден и страшно силен удар? - Бъдеще има! Много зависи кой ще застане зад нас да ни подкрепи. Зависи и от това какво наказание ще ни наложи световната федерация, защото има срокове от до, плащане на суми от до и тъй нататък. Щангите са били голям спорт и са такъв още. Мисля, че ще преодолеем и тази криза, въпреки че от година на година става все по-тежко. - Чуват се мнения, дори подкрепени и от председателя на БОК Стефка Костадинова, че е нужно тези, които досега управляват щангите у нас, да си отидат и да дойдат нови хора. Има ли такива хора, защото за ръководители, за "вождове" винаги ще се намерят, но ще се намерят ли "индианци" - треньори, които да подготвят деца, юноши, мъже и жени? - Ръководството е най-малкият проблем, "вождове" ще има. Що се отнася до треньорите, то ние си имаме прекрасни специалисти и те ще си останат да работят. Трудно е на треньорите у нас, малко са парите, условията са тежки, но те работят, защото обичат спорта. - Уместно ли е сега отново да се потърси помощта на Иван Абаджиев за възраждане на щангите след този тежък удар? - Абаджиев е вече на възраст, така че не виждам как ще влезе отново в залата. Но да се поиска от него акъл, би било добре. Ако поискат и от мен съвет, и аз ще им дам, други също могат да помогнат. Ако се съберат много акъли, това само може да помогне. - Вдигането на тежести е много тежък, но неблагодарен спорт, една контузия може да провали години труд. А и не се печели така, както във футбола, за лесна слава въобще дума не може да става. Как могат да се привлекат младите към този спорт? - Такъв ни е спортът, какво да правим! Като бях треньор в "Левски" още през 80-те години, отидох в едно училище да търся момчета, които да тренират. За щангите нямаше нито един желаещ, но като ги питах за футбол, всички искаха. Преди години един колега и приятел ми каза, че докато щангите са спорт, то футболът е спектакъл. Тежко е да се привличат младите в залата, но трябва да се борим. Що се отнася до финансите и стимулите за спортистите, въпросът е друг. Крайно време е да се приеме вече законът за спорта. Не може да се проси само от приятели и да се прави голям спорт. Не говоря само за щангите, става въпрос за всички спортове. Лично съм ходил да се моля за пари и знам какво е, хората не искат да дават за спорта, защото това са им пари от джоба, че и данъци плащат върху тях. Много хора са ми казвали: "Абе на тебе лично ще дам пари, ама да ставам спонсор не искам." Държавата трябва да приеме закон, по който дадените за спорт средства да се приспадат към разходите или друго и да не се облагат с данъци. Дори да има преференции, ако фирмата е дала пари за спорт. Това не се ли направи час по-скоро, целият спорт загива. Интервюто взе Георги Иванов