Този петък (25 февруари) предстои годишното отчетно събрание на родната федерация по хандбал, на която ръководството трябва да представи финансовото състояние на организацията, свършената работа и да се обсъди най-близкото бъдеще на спорта. И тук нещата не минават без опозиция на президента инж. Светомир Гоцов. „Класа“ потърси лично г-н Гоцов да разясни ситуацията в спорта, който е един от най-масовите у нас, но в последните години липсват сериозни международни успехи.

---

- Г-н Гоцов, какво предстои да отчетете на събирането в петък, какво е състоянието на федерацията?
- Още когато преди две години влязохме с екипа ми в длъжност се постарахме да видим какво е финансовото състояние, тъй като бяха натрупани дългове. Оказа се, че федерацията има дългове от над 86 000 лева и практически беше поставена в състояние на фалит. През първото тримесечие на 2009 година се опитахме да разплатим част от задълженията, защото предстоеше лицензиране и нямаше да получим лиценз. Тогава имаше дело, беше влязъл съдия-изпълнител за дълговете. Ние ги покрихме, както и някои други задължения и получихме лиценз. През първата година стабилизирахме състоянието на федерацията. Да не забравяме, че хандбалът е втори в България и като брой клубове и по масовост.

- Какво стана с първенството по плажен хандбал преди време, което вие отказахте и сега трябва да плащате на международната федерация?
- То трябваше да е в курорта Албена, бяхме намерили и спонсори, имахме договори, бюджет и бяхме изпълнили всичко от наша страна. Но се оказа, че спортното министерство не пожела да си изпълни задълженията по закон и едва 40 дни преди проявата ни отказа полагащото ни се финансиране. Изпаднахме в неприятната ситуация да се откажем. Това е и една от причините част от клубовете да искат смяна на ръководството. Аз не съм собственик на клуб, не поддържам някои съдии или нещо друго и не „дърпам“ на една страна. Това се отчита много положително.

- Бюджетът на БФХ също е намален, стигат ли парите за клубовете?
- Световната финансова криза още миналата година не ни подмина и нас. Парламентът гласува намаляване на бюджета, което стигна пряко и до нас. Тогава очаквахме финансиране в размер на 360 000 лева, но през септември се оказа, че то е намалено с 96 000 лева и това породи допълнителни трудности. Реално приключваме годината с около 38 000 лева загуба плюс евентуалната глоба от Европейската федерация заради проваленото първенство, но за нея сме подали молба да бъде намалена или отменена.

- Има ли хандбалът у нас спонсори?
- Цялото ръководство работи усилено във времената на криза и непрекъснато търсим такива, но проблемът повече е в материалната база. С когото и да говорим за спонсорство, той поставя определени условия, така, че да има възвръщаемост. Но с нашето финансиране и собствените ни средства можем да плащаме за зали, които реално не отговарят на никакви изисквания за нормална реклама и телевизионно излъчване. Изиграхме две квалификации в залата в Самоков, но там е много скъпо. Имаме зали в различни градове, но те не отговарят на стандартите за брой публика или излъчване.
Разговаряли сме и с парламентарната комисия за спорта, и с МФВС да получим две-три зали на концесия и при сътрудничество с фирми да можем да ги подготвим и приведем в необходимото състояние. Но въпросът със собствеността не е решен и това засега не може да стане, което доста ни пречи. За всички вече е ясно, че това, което държавата някога е правила за спорта, вече не може да го прави. Затова моето кредо е клубовете да бъдат основата на пирамидата, те да бъдат майка и баща, ако мога така да кажа, на българския хандбал.

- Тези дни пак са ви намалили бюджета, така ли е?
- Намалени са парите, които се дават директно на клубовете, и които идват директно от спортния тотализатор. „Орязали“ са ни с 40 000 лева. Назря моментът да инициирам среща с колегите от волейбола и баскетбола, с които можем да ползваме едни съоръжения и да се противопоставим на съществуващата система. Ние сме масовите, колективни и нека не забравяме социални спортове. Не може да се наливат пари за единици състезатели, от които се очаква нещо на олимпиадата, а спортовете, които са в училищата, да чакат на остатъци. Учудва ме, че тази политика ще остави стотици хиляди ученици за сметка на единици спортисти. Това трябва да се промени. При нас не става само въпрос за елитни състезатели, които не е ясно как ще се представят и какво ще получат, а за децата, които да не седят пред компютрите, а да спортуват, да няма.

- Толкова ли сериозно е застъпен вашият спорт в училище?
- Ние имаме програма с образователното министерство, имаме първенство за ученици и много отбори във всички възрасти. Затова ми е чудно защо се финансират с огромни средства спортове с олимпийски лаври, които вече са доста малко в България, а не масовият спорт. Ние сме аматьорски спорт, нямаме финансовите възможности на футболните клубове например, но имаме голям потенциал, именно заради масовостта.


Интервюто взе Георги Иванов