Сесил Каратанчева е родена на 8 август 1989 г. в София. През 2001 г. печели „Ориндж Боул“ (до 12 г.), като на финала побеждава Алиса Клейбанова. Около половин година тренира в прочутата тенис школа на Ник Болетиери. През 2004 г. е обявена за една от най-перспективните тенисистки в света поради факта, че печели „Ролан Гарос” за девойки, а в периода от две години (2004-2005 г.) се изкачва от 526-а до 35-а позиция в ранглистата на Женската тенис асоциация (WTA). В края на 2005 г. е замесена в допинг скандал и отнася наказание от 2 години (от 1 януари 2006 до 31 декември 2007 г.). През 2008 г. Каратанчева се завръща на корта с победа на турнирите в Сърпрайз (Аризона) и Ла Куинта (Калифорния). В момента българката е 243-а в ранглистата на WTA. - Сесил, мислите ли, че се завърнахте с гръм и трясък в големия тенис? - Не мога да направя такова заключение. Винаги може и по-добре. Вярно е, че досега се представям на ниво, но можеше да имам още по-успешно представяне на някои от миналите турнири. Досега спечелих два турнира в САЩ и се класирах два пъти на финала. В отделни срещи имах пропуски, но въпреки това като цяло мисля, че се представям добре за тези четири месеца, откакто съм отново на корта след двегодишното наказание. Турнирите, в които взех участие, бяха добре подбрани. За мен много важни бяха първите три от тях, защото трябваше да натрупам точки и да вляза в ранглистата, за да мога сама да заявявам участие в следващите състезания. И смятам, че добре се развиха нещата и изпълних поставените си първоначални цели. - Кой е най-големият ви успех след завръщането? - Честно казано, всичките са ми големи и са ми в съзнанието. Няма да забравя първите ми два турнира в Сърпрайз (Аризона) и в Ла Куинта (Калифорния), където станах първа. Всеки успех е много специален за мен, защото все пак две години не играех и мога да кажа, че истински се вълнувах преди повторния ми дебют. Наистина нямах търпение да се върна на корта след толкова дълга пауза. През цялото това време ми липсваха емоцията от пътуванията, участието по турнири и всичко съпътстващо официалните състезания. Затова всички успехи, които постигнах, ще ги помня много дълго време. - А забравихте ли вече онзи 31 май 2005 година на „Ролан Гарос” и срещата ви с Елена Лиховцева? - Не мога да забравя подобна среща. Това ми е много хубав спомен. Да достигнеш четвъртфинал на „Ролан Гарос” на 16 години би било успех за всяка една тенисистка. Все пак спомените са хубаво нещо, но животът продължава и вече гледам напред и мисля за нови успехи. - Всъщност как протича един ден на Сесил? - Протича много интензивно. В общи линии почти едно и също нещо - тренировки, фитнес, пак тренировки, обяд, вечеря и спане. - Вярно ли е, че тренирате с боксовите ръкавици, когато имате свободно време? - Вярно е, обичам бокса. Това е много хубав и полезен спорт. Баща ми ме е запалил по него - той е моят треньор освен на корта и с боксовите ръкавици. За мен боксът е полезен, защото, когато съм изморена за фитнес, взимам ръкавиците и бия по чучелото. Само да не си помисли някой, че тренирам, когато съм ядосана и изпаднала в ярост от загуба на корта. Напротив, чрез бокса се развличам. Естествено, имам и други хобита – да чета, да излизам, да плувам. Освен това ми харесва да играя футбол и баскетбол. Харесвам нормални неща. Нямам афинитет към нищо специално и необикновено. - Имате ли желание да участвате на Олимпиадата в Пекин през 2008 година? - Имам голямо желание и амбиция, но доколкото разбрах, няма да стане реалност, защото тази година отказах да играя за „Фед къп” - по правило трябва да имам две участия в този турнир, за да мога да взема участие на олимпийски игри. И поради този факт няма да играя, което е много жалко. А имах огромното желание да представлявам България в Пекин. Живот и здраве за следващата олимпиада ще се опитам да го осъществя. - Сега пращат ли ви допинг инспектори и ако е така, на какво се дължи тази бдителност към вас? - Пратиха ми допинг инспектори на 20 декември миналата година. Това беше малко преди да започна да играя след двегодишното ми наказание. Тогава дадох пробата и после не съм имала проблеми. В момента не мисля, че ми се обръща по специално внимание. - Подписали сте договор с германска мениджърска агенция. Как се казва тя и може ли да ни кажете подробности за нея? - Агенцията е доказана в спортния мениджърски бизнес и се казва GSML.Тя представлява редица известни тенисисти, сред които са третият в световната ранглиста при мъжете сърбинът Новак Джокович. В списъка на клиентите са още хърватинът Иван Любичич и рускинята Динара Сафина, сестрата на бившия номер 1 Марат Сафин. С тази агенция имам договор и, естествено, част от задълженията им е да осигуряват участията ми по турнири, но не всичко съм оставила в техни ръце. Аз и моят треньор, баща ми Радослав Каратанчев, също действаме по този въпрос. Вече GSML ме представляват около 5 месеца, но не мога да кажа, че съм много доволна от услугите им засега. - Какви са следващите ви турнири? - Започвам турнир в Мароко на червени кортове в град Фес, който е с награден фонд от 145 хиляди долара. За него спечелих право на участие заради класирането си на финала на надпреварата в Латина. А билетите дотам ми осигури Българската федерация по тенис. В тази връзка искам да кажа, че не е вярно твърдението, тиражирано в някои медии, че имам конфликт с тенис федерацията. Вярно е, имахме някои търкания за това, че не взех участие във „Фед къп”, но вече всичко е изгладено и забравено между нас. Следващите ми участия в турнири засега не са известни и в движение ще ги уточняваме с моите агенти. Нещата ще решаваме турнир за турнир. Все още нямам дългосрочна програма, но се надявам с успехите и това да стане. Най-хубавото е, че на големия турнир в „Уимбълдън“ със сигурност ще взема участие. По- важно засега е да се подготвя добре и да играя възможно най-успешно в състезанията без значение къде са те. - Твърдите, че жените в тениса ще станат мъже. Какво имате точно предвид? - За мене в женския тенис има няколко дами, които според мене минават за мъже, ако си подстрижат косите. Някои от тях са с доста внушителна физика и затова леко саркастично казвам, че ако искаш да направиш в днешно време някакъв забележим пробив в дамския тенис, то трябва да се превърнеш в мъж. Най-интересно, че повечето от тези жени, приличащи на мъже, са в първата стотица на световния тенис. Виждате, че всички водещи тенисистки вече практикуват много силов, мъжки тенис, но това в момента се удава най-много на Жустин Енен и именно затова тя стана номер едно за 2007 година. - Има ли вече сносни тенис турнири у нас? - Радвам се, че вече и в България започват да се организират турнири с нелоши наградни фондове. Тази година „Алианц Къп” за пръв път ще бъде организиран с награден фонд от 100 хиляди долара, което ще е първото голямо тенис състезание, правено в България. Според мене обаче трябва да има и други такива сносни турнири у нас. По този начин ще бъде даден шанс на младите таланти в страната да се развиват. През последните години почти всички държави в Европа организират големи турнири и беше крайно време и ние да направим нещо подобно. Аз също с удоволствие бих участвала в „Алинац Къп” пред родна публика. Защото безспорно на българска земя си е друго. - Поставили сте си цели до края на годината, а какви са най-големите ви мечти? - Не съм си поставила някакви главозамайващи цели. Най-важното е да съм здрава. И на първо време да започна да се състезавам колкото се може повече и да прогресирам в ранглистата. Мисля, че ако започна да играя както аз мога, до края на годината мога да вляза в Топ 100. И това не е някаква непостижима цел, напротив, нещо напълно реално. А и да не забравяме, че сега идва май месец и има още много време до края на годината. Аз обаче не искам да си поставям конкретни цели, а да се радвам на играта след дългата пауза. Успехите сами ще дойдат. Точка за точка, победа след победа, мач за мач. Или както се казва, живея ден за ден. - Кои са вашите фаворити за 2008 година в женския и мъжкия тенис? - Безспорно при мъжете това е Роджър Федерер, който ми е голяма слабост. Може би защото сме родени на една и съща дата. Той играе с удивителна лекота, сякаш „рисува” на корта. На мен ми харесва и стилът му на игра, и като човек ми допада. А при жените аз съм си фаворитка на себе си и на моите сестри. Най-голямата ми любимка обаче си остава аржентинката Габриела Сабатини. Тя ме е впечатлявала в моето детство като човек, състезател и жена. Въпросите зададе Данаил Кисов