„Класа“ Янко Русев е роден на 1 декември 1958 г. в Шумен. Той е олимпийски шампион по вдигане на тежести от Москва 1980 г. Петкратен световен и петкратен европейски първенец в периода 1977 г. до 1983 г. Завършва ВИФ и се посвещава на треньорската професия. Бил е треньор в школата на „Левски“ и помощник-треньор на националния отбор. В момента работи като изпълнителен директор в клуба по щанги на „Левски“. - Г-н Русев, каква Ви е оценката за приключилия Европейски шампионат по вдигане на тежести? - Не съм впечатлен от цялостното ни представяне на европейското първенство. Изглежда, има отстъпление в подготовката на състезатели. Този шампионат беше за нас една контрола преди олимпийските игри в Китай. Видяхте: спечелихме два бронзови медала при жените чрез Милка Манева (в категория до 63 кг) и Славейка Ружинска (в категория до 69 кг) и един при мъжете чрез Георги Марков ( в категория до 85 кг). На други наши момчета и момичета малко не им достигна да вземат медали. Въпреки всичко като цяло имаме спад в представянето си на европейското първенство на Апенините. - Промени ли се много тежката атлетика от ваше време? - Да ви кажа честно, има някакво отстъпление. Не знам защо така се получава, но не е както преди години. Тогава във всяка категория имаше по 4-5 човека наши равностойни, потенциални медалисти. Причина за това е, че много качествени наши треньори работят в чужбина и у нас не останаха толкова добри специалисти. - Какво ви е мнението за сегашното ръководство на федерацията по щанги? - Сегашното ръководство е от малко време на власт и е рано да си кажем мнението за свършената работа. Знаете Антон Коджабашев отново се завърна начело на щангите на мястото на Андон Николов. Мисля, че ако има медали на олимпиадата в Пекин, значи ръководството добре се справя със ситуацията. - Имаме ли перспективни състезатели сега у нас? - Не мога да кажа, че нямаме перспективни млади състезатели, но те са малко. Не е както преди - в една категория да се борят няколко човека за европейско, световно или олимпийско първенство. Не знам на какво се дължи това. Може би не се обръща толкова голямо внимание на нашия спорт. Малко финанси се отпускат към клубовете, а и спонсори трудно се намират. Затова и самите клубове не работят добре и няма качествени попълнения. - Какво Ви е отношението за вдигането на тежести при жените? - Има доста жени, които упражняват този спорт. Аз обаче не харесвам една жена да вдига щанги, да се бори на тепиха или да се боксира на ринга. Специално за мен това са чисто мъжки спортове. - Има ли сега добри клубове по вдигане на тежести у нас? - За мене отлична работа се извършва в традиционните центрове и школи по щанги. А това са Пловдив, Сливен, „Черно море“ (Варна) и „Асеновград“. Там треньорите работят професионално и излизат добри попълнения. В голяма част от отборите обаче не се работи така всеотдайно. За мен само около 10 клуба работят, а в нашата федерация има регистрирани 47. От тях за съжаление малцина правят нещо смислено и дават състезатели за националния отбор. - От кой български щангист очаквате медал в Пекин? - Аз не съм близко до националния отбор. Но от това, което гледам на европейското първенство, трудно можем да вземем златен медал в Пекин. Вижда ми се почти невъзможно да вземем олимпийска титла при жените, а и при мъжете нещата не са особено оптимистични. Знаете, че на олимпиадата ще участват и състезатели от Китай, Индия, Индонезия и САЩ. Вече добри щангисти излизат и от страните от Латинска Америка. - Положително ли е това, че много наши състезатели вдигат за чуждестранни състави? - В това време на глобализация и свободен трудов пазар всеки си прави сметката къде плащат най-добре. В доста държави трудът на състезателите по вдигане на тежести е далеч по-заплатен, отколкото у нас, а и условията на работа са много по-добри. Самият аз съм работил почти осем години в Япония и знам за какво става дума. В чужбина наградните фондове и премиите за спечелено отличие са доста съблазнителни. - Какво е вашето становище за допинг скандалите, в които попада често и нашата страна? - През последните години допинг контролът стана много стриктен. Има няколко комисии, които обикалят и взимат внезапни проби. Знаете и за последния случай с хванатите 11 гръцки тежкоатлети със забранени стимуланти. А тази страна на последната олимпиада в Атина имаше доста значими успехи. И по наше време е имало много скандали, в които са били замесени и български спортисти. Контролът не беше толкова засилен, както сега например, преди Олимпиадата в Пекин. Тогава само по време на състезанията международната федерация взимаше проби, а сега има няколко комисии, правещи проверки по всяко време на годината. - Вашето мнение за Иван Абаджиев? - За мен той и Нешка Робева са най-знаменитите български треньори. И спокойно мога да кажа, че са в челото и в световен мащаб. И едва ли ще се родят в България някога специалисти като тях от такъв ранг. Аз на Иван Абаджиев съм му изключително благодарен за това, което постигнах като състезател. Той ме направи световен и олимпийски шампион. А после и като треньор съм се учил основно от неговата методика. - Според Вас ДАМС обръща ли подобаващо внимание за спорт като вдигането на тежести, донесъл много медали на страната? - Безспорно обръщат внимание, но е очевидно, че парите не достигат. Подготовката на щангистите е целогодишна и си трябват немалко средства за лагер сборове, медикаменти, транспорт, участие в турнири и за спортни принадлежности. Наистина ние сме от приоритетните спортове за ДАМС, от които се очаква медал от олимпийските игри в Пекин. За мен това го разбира добре и г-жа Весела Лечева и каквото има възможност, го отпуска. - Как успяхте да постигнете 28 рекорда в такъв тежък спорт и да спечелите олимпийски медал в Москва 80? - Всичко, което съм постигнал, е плод на къртовски труд, многочасови тренировки и голяма амбиция да постигна поставените си цели. Тогава, за да имаше всичките тези успехи, Иван Абаджиев ни караше да бъдем в залата над 8 часа. Аз не го приемам това, че сега няма успехи, защото нямало условия за нормален тренировъчен процес. Мога да кажа, че залите са същите, даже сега са още по-добри. По-рано действително държавата много помагаше, но и състезателите бяха по-дисциплинирани и жадни да се докажат на световния подиум. - Имате ли оферти от други държави да работите там? - В момента работата ми като изпълнителен директор на клуба по щанги „Левски“ ме задоволява. Имам възможност да помагам на едни от най-добрите състезатели у нас, като Величко Чолаков, Алан Цагаев и Йорданка Апостолова. Действително имах доста предложения от чужбина, след като се завърнах от гурбет в Япония. В Страната на изгряващото слънце мой състезател достигнаха до четвърто място на олимпийските игри и няколко състезатели влязоха в шестицата.