Ваньо Найденов е роден 1957 година. Завършва Техническия университет в София. Състезател в университетския отбор по тенис на маса и футбол. Работи в частния бизнес като мениджър на концерни, на фирми, а също и като управител, ликвидатор, синдик на десетина търговски организации. Акционер и учредител на частното евроучилище "Ровел" в Иваняне. Един от създателите през 1996 г. на завода „Бовис“ в Трудовец за сокове и млека BBB. Работил е още като началник отдел в Министерството на индустрията, търговията и услугите, бил е парламентарен секретар в Министерството на земеделието и горите. Допреди няколко месеца бе директор на дирекция „Държавна собственост” в ДАМС. От месец март 2007 г. е председател на обществени начала на ОСК „Академик”-София. - Господин Найденов, как ще коментирате проектозакона за отдаването на спортните имоти на клубовете? - За мен това, което прави екипът на Весела Лечева, не е правено от нито едно правителство. Записаното в проектозакона за спорта създава добри режими за спортните организации, клубове, лицензирани спортни структури и дружества. Формулите за решение са няколко и те са предложени вече в парламента от Весела Лечева като изменения и допълнения в Закона за спорта. Първата формула са дългосрочни наеми на обекти до 10 години вместо досегашните клаузи до 5 години. Тя ще пасне на клубове и организации с по-малки финансови възможности, които не могат да предприемат мащабни инвестиционни проекти. Срокът е достатъчно дълъг, а има и възможност да се продължи. - Каква е втората формула? - Втората формула, която засяга и академичната база, е концесията - така нареченото публично-частно партньорство. Това означава инвеститор да влезе в базата и да поеме финансови ангажименти за 30 години напред. В този случай клубът ще бъде удовлетворен от Закона за концесиите и правилното му прилагане. Той ще може да изгради една богата инфраструктура в чистия смисъл. Това означава, че ще има възможност да се изградят зали за волейбол, баскетбол, бадминтон, футболен терен, фитнес центрове, възстановителни центрове, СПА центрове, центрове за подготвителна и тренировъчна работа. Искам да подчертая, че не говорим за търговска дейност, а за правилно управлявана спортна дейност. Просто казано, на базата „Х” тренира клубът „У”. Този клуб казва: в тази база ще вложа „Z” милиона лева. Ще реконструирам залата, ще подобря терените. Ще направя супермодерно игрище с изкуствена настилка, ще подобря инфраструктурата като цяло на спортния обект. Но пак подчертавам - спортна инфраструктура, никакъв бизнес, никакъв МОЛ, никакви търговски комплекси. Общината казва: направи ги, дай ми графика на изпълнение, реализирай тази дейности и ползваш тези обекти за 30 години. - Какво е вашето мнение за отдаването на базите за такъв дълъг период? - Аз съм от 8 години в спортния мениджмънт и за мене в чистия му вид Законът за концесиите е добър. И при отдаването под наем, и при концесия има конкурентно начало. Не може само един да се яви и той да спечели. Състезават се проекти и инвестиционни програми. Колкото и парадоксално да звучи, ако ПФК ЦСКА АД внесе предложение за концесия на стадион „Българска армия“, може да спечели друг кандидат. Не е очевидно, че трябва ЦСКА да спечели само защото традиционно играе на този стадион. За кандидат-концесионер може де се включи спортна структура, може да бъде търговска структура, може да бъде бизнес структура от чужбина. Всеки представя своите условия и бъдещи намерения. Тези спортни обекти, които са общинска собственост, трябва да си останат към съответната община. Тези, които са държавна собственост, да се дадат на концесия, но не може да бъдат на Министерството на образованието, на МВР или на Министерството на отбраната. Те трябва да бъдат, образно казано, „дадени” на ДАМС, а оттам да се преценява по кой режим да „вървят” съответните бази. Необходимо е много от тези обекти, които в момента са актувани като частна държавна собственост, да се контактуват, за да станат отново публична държавна собственост. Това става с мотивирано искане от страна на клубовете, но решението пак ще го взема министерството, в чийто капитал се намира базата, и в крайна сметка - Министерският съвет. На срещата в НС на 19 март се обсъди и една трета схема. Спортните обекти и съоръжения - частна държавна и частна общинска собственост, да може да се предоставят на спортни клубове и обединени спортни клубове за срок от 10 до 35 години при фиксирани от Закона четири условия, на които трябва да отговаря спортната организация. Министър-председателят Сергей Станишев създаде работна група, която в края на юни трябва да предложи на правителството единен подход за модернизация, стопанисване и управление на всички спортни обекти и съоръжения при запазване на тяхното предназначение и гарантиране на обществения интерес при ползването им. Председател на работната група е съветникът на министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентина Гайдарова. Ако има добра политическа воля, още през месец септември тази година всичко може да е минало през Министерския съвет и парламента. - Какъв е чуждестранният опит в това отношение? - Красноречив пример, че концесията работи, са големите стадиони в Германия, които са превърнати в кокетни спортни кътчета. Подобни са стадионите в Мюнхен, Леверкузен и Кайзерслаутерн. Те бяха построени за световното първенство по футбол през 2006 година чрез публично частни партньорства. Супермодерните съоръжения приеха имената на спонсорите и инвеститорите. В това партньорство се включиха клубът, общината, която е собственик на терените, и инвеститорът. Общината дава земята за период от 20 или 30 години в зависимост от бизнес проекта и договорките. Теренът се оценява по пазарна стойност, но общината знае добре какво дава и на какви пари. Клубът казва аз участвам с най-малко 10 или 15 процента в цялото това акционерно дружество. А инвеститорът, който е и рекламодател, прави 90 процента от инвестицията на спортното дружество. Затова стадионът се кръщава на името на съответния концерн, холдинг или мегаструктура. Всеки спортен обект има богата инфраструктура, на която може да се развиват търговия и бизнес. Печели се добре, но и от това спортът печели. Във Франция всички стадиони са изцяло общинска собственост. С отборите от детско-юношеската школа на ПФК „Академик“ ходим всяка година на турнири във Франция. Посрещат ни на перфектни терени и сме запознати с особеностите на спортните бази в тази страна. Там всички стадиони са общинска собственост. Местните клубове инвестират в тези стадиони, управляват ги и ги ползват като своя база. Но е задължително на тази база да се развиват и още 10 или 15 спорта. Във Франция развиват и ръгби, и волейбола, и баскетбола, като се влагат и там огромни средства. Футболният клуб се явява отгоре като шапка, взимат се и останалите видове спортове и се правят инвестиции за всички тях. Клубът влага средства, но зна, че общината няма никога да му вземе базата. И неслучайно в тази страна всеки отбор, дори от четвърта и пета лига, разполага с по 4-5 терена в отлично състояние. - Кой са положителните примери в България? - Има няколко положителни примера у нас. В Сливен Йордан Лечков си е решил проблема. Той е дал на концесия стадиона, залата и всички спортни терени. Над 20 години са договорите. Друг пример е стадионът в Мировяне, който е отдаден на Димитър Пенев за 10 години да развива детско-юношеска школа. - А управляващите предвиждат ли данъчни преференции за бизнесмените, влагащи своите средства в спорта? - Данъчни преференции засега не се предвиждат. Това, естествено, е голям бич, защото по принцип средствата, които се отделят за спорт, трябва да се дават като разход преди отчитането им и преди облагането им с данък печалба. Това не е направено и те не се признават за такъв разход. И в момента всеки, който дава пари за спорта, на практика ги подарява. Всичко това обаче не може да бъде решено със Закона за спорта, а с данъчните закони. Лично на мен ми се струва, че няма достатъчно политическа воля. И не виждам някакво съгласие да бъде решен подобен проблем, който би имал съдбоносно значение за бъдещите спортни инвестиции. - А вашият клуб има ли някакви проекти? - С кмета на община Слатина г-жа Антоанета Апостолова заедно в района да изградим спортен мултицентър. На предоставения ни терен в квартал „Христо Смирненски“ ние ще направим инвестиция за над 2 милиона лева. В него ще има зала за подготовка, специализация и провеждане на курсове и обучение. Ще съдържа и един модул за култура и концерти и многофункционална зала за 10 вида спорт. И всички условия за практикуване на спорт за хора с увреждания. За 8 месеца ще изградим мултицентъра със сериозно значение за общината, училищния и студентския спорт. Даже си мисля, че можем да изпреварим държавата в това отношение и да демонстрираме добър пример на взаимодействие между спортна организация и община в столицата. - Какъв е случаят със студентските спортни бази? - Базата на обединения спортен клуб „Академик” е собственост на Министерството на образованието чрез две еднолични търговски дружества със 100% държавно участие и принципал министъра на образованието Даниел Вълчев. Всички бази на „Академик“ са построени за студентските универсиади. Това са залите „Универсиада“, „Фестивална“, Зимния дворец, „Христо Ботев“, „Бонсист“, тенис кортовете в Борисовата градина и „Мир и дружба“. В тях инвестиции никакви не се правят, не се извършват подобрения в базата и студентският спорт се „гърчи” или го няма. Защото наемите са толкова високи, че не са по джоба на учещите. В ОСК „Академик“ влизат 25 клуба по най-различни спортове. За един мач на стадион „Академик“ се плащат 1500 лв. наем, а за тренировка – 400 лв. на час. Нашият волейболен отбор плаща, и то солено, за ползването на зала „Христо Ботев“, боксовият клуб също плаща за ползването на една зала на „4-ти километър“. Ако тези бази се предоставят на ОСК „Академик” например, по т.нар. трета схема от промените в проектозакона за спорта, ние ще направим сериозни инвестиции, базите ще станат европейски, на тях ще тренират и спортуват студентите и пак ще създадем условия да се провежда учебен процес. Въпросите зададе Данаил Кисов