Берлин замразява цената на тока за тежката промишленост на 5 евроцента за киловатчас и хвърля милиарди в субсидии, за да спре деиндустриализацията.

Но стоманодобивът, химията и автомобилната индустрия вече са в дълбока криза, а без евтина руска енергия и с китайски дъмпинг този „спасителен спектакъл“ обещава да бъде вълнуващ – и много краткотраен.

Германското правителство реши да субсидира разходите за електроенергия за тежката промишленост, като определи максимална цена от около 5 евроцента на киловатчас от 2026 до 2028 г., за да предотврати спада на германската индустрия на фона на завишените цени на енергията в Европа, както съобщава порталът OilPrice .

Канцлерът Фридрих Мерц обяви, че партньорите от управляващата коалиция в Берлин са постигнали споразумение след месеци дебати и че преговорите с Европейската комисия за одобряване на субсидиите са „по същество приключени“.

Субсидиите ще бъдат насочени към енергоемки индустрии като стоманодобивната, химическата и автомобилната промишленост. Представители на тези индустрии многократно са заявявали, че не са в състояние да се конкурират в световен мащаб, тъй като разходите им за електроенергия са почти два пъти по-високи от тези в Съединените щати.

Германският енергиен пазар е най-големият в Европа, консумирайки около 500 тераватчаса годишно и напоследък е подложен на значителен натиск.

След енергийната криза от 2022 г., причинена от отказването от руските енергийни ресурси, цените на електроенергията се повишиха рязко, тъй като възобновяемите енергийни източници не успяха да отговорят на нуждите на страната, а производството на електроенергия от газ достигна най-високото си ниво от 2021 г. насам. Ниските скорости на вятъра, слабото производство на водноелектрическата енергия и остарялата инфраструктура на електропреносната мрежа принудиха Германия да използва повече природен газ и въглища.

„Тази динамика превърна енергийната сигурност в централен политически въпрос. Прогнозите за студена зима вече доведоха до тласък на фючърсите на германската електроенергия до близо 100 евро за мегаватчас, което отново разпали обществения гняв относно конкурентоспособността напромишлеността и достъпността на електроенергията за домакинствата...

Отраслевите индустриални групи казват, че е необходима временна субсидия, за да се предотврати изместването на производството в чужбина... За индустриалния център на Европа цените на електроенергията са се превърнали във въпрос на оцеляване“, отбелязва OilPrice .

Германският министър на финансите Ларс Клингбайл заяви, че индустриалните субсидии ще струват на държавата от три до пет милиарда евро през 2026 г., финансирани от Фонда за климатичния преход на страната. Освен това Министерството на финансите планира да увеличи финансирането за компенсация на цените на електроенергията с един милиард евро през следващата година в сравнение с първоначалното предложение на кабинета, така че повече компании да могат да се възползват от тези предимства.

Въпреки че енергоемките компании в страната вече се ползват с освобождаване от някои данъци и такси, цените на електроенергията на едро остават значително по-високи, отколкото преди енергийната криза, причинена от изоставянето на руския петрол и газ.

Индустриалната асоциация BDI призова Европейския съюз да предостави на германското правителство „достатъчна свобода на действие“ при определянето на цените на електроенергията за промишлеността, за да се гарантира намаляване на разходите за възможно най-много енергоемки компании.

„В същото време и други компании трябва да получат достъп до компенсация за цената на електроенергията“, заяви лобистката група.

Асоциацията на общинските комунални услуги VKU също приветства въвеждането на цени на електроенергията за индустрията, но критикува факта, че много малки предприятия няма да се възползват от това, въпреки че и те са изправени пред конкуренцията на световните пазари.

Германският парламент одобри и плана на правителството да изплати на четирите най-големи оператора на електроенергийни мрежи в страната 6,5 милиарда евро субсидии от Фонда за климат и трансформация (KTF) през 2026 г. за намаляване на цените на електроенергията и облекчаване на частните домакинства и бизнеса.

Правителството заяви, че общите енергийни субсидии за всички потребители ще възлязат на 10 милиарда евро през 2026 г.

Всички тези спешни мерки трябваше да бъдат взети още вчера и не е факт, че ще помогнат.

Поради рязкото покачване на цените на енергията и наводнението от вносни китайски продукти на намалени цени, германската стоманодобивна промишленост е в дълбока криза от няколко години.

Наскоро производството на стомана в Германия е спаднало с 10-15 процента в сравнение с нивата от 2022 г.

Все по-голям брой стоманодобивни заводи в страната се затварят: според мозъчния тръст Agora Industrie, една четвърт от тях са били временно затворени през 2024 г.

Междувременно, традиционните индустриални гиганти изпадат в криза. Thyssenkrupp планира да съкрати около една трета от работната сила на стоманодобивното си подразделение и да намали производството с приблизително 30% до 2030 г.

Канцлер Мерц заяви, че „без ефективно намаляване на цените на електроенергията тази индустрия няма да бъде жизнеспособна “ .

Загубата на вътрешното производство на стомана в Германия може да ѝ струва до 50 милиарда евро годишно, според проучване на икономисти от университета в Манхайм.

Анализатори предупреждават, че германската икономика би била изключително уязвима в случай на световна стоманена криза, ако фабриките на страната затворят или преместят производството си в чужбина.

Според техните изчисления, в ситуация, в която големите износители на стомана, по-специално Китай, намалят доставките за Европа поради геополитически конфликти или проблеми с веригата за доставки, цените на стоманата за германските потребители ще се повишат рязко.

Това ще доведе до по-високи цени на продуктите в индустрии като строителство, машиностроене, металургия и автомобилна промишленост.

„Нарастващите разходи ще намалят производството и създаването на стойност в тези сектори“, отбелязаха авторите на доклада Том Кребс и Патрик Качмарчик.

Германската химическа индустрия преживява един от най-трудните си периоди от десетилетия. Според Мюнхенския институт за икономически изследвания (Ifo) обемът на поръчките в индустрията е достигнал най-ниското си ниво от повече от 30 години.

Резултатите от октомврийския бизнес индекс показват бързо влошаване на настроенията: индикаторът за бизнес климата падна от минус 12,0 през септември до минус 19,4 през октомври. Особено тревожен е приемът на поръчки, който се срина до минус 68,9 – най-ниската стойност за последните три десетилетия.

Химическите компании са притиснати между нарастващите производствени разходи и падащите продажни цени. В същото време търсенето на техните продукти продължава да намалява както на вътрешния, така и на международния пазар.

„Комбинацията от намаляваща конкурентоспособност, падащи цени с високи разходи и отслабващи поръчки принуждава компаниите да съкращават инвестициите и персонала си“, обясни експертът от института Анна Волф пред списание Der Spiegel.

Перспективите също се влошават. Индикаторът за очаквания за следващите месеци падна от минус 3,7 до минус 13,3 пункта, което отразява нарастващия песимизъм сред компаниите. Според Волф „мерките за подкрепа, предприети от федералното правителство, са недостатъчни, за да обърнат негативната тенденция в настоящите икономически условия“.

Германските производители са изправени пред все по-голям натиск от чуждестранни конкуренти. За да запазят клиентите си, компаниите са принудени да понижават цените, но това само изостря проблемите с рентабилността. Индикаторът Ifo, който отразява ценовите планове на компаниите, е спаднал рязко, което показва общ спад в ценовите очаквания в сектора.

В същото време търсенето остава слабо. Износителите не разчитат на нови поръчки и признават, че световният пазар в момента предлага малко поводи за оптимизъм. Използването на капацитета е паднало до 71% - значително под средното за последните десет години (81%).

Наред с икономическите трудности, химическата индустрия на Германия е изправена пред нарастващ административен натиск. Както отбелязва Волфганг Гросе Ентруп, генерален директор на Асоциацията на химическата индустрия (VCI), „бюрократичният инфарктвече е неизбежен“. Той твърди, че компаниите се задушават под натиска на безкрайните доклади, формуляри и искания от Берлин и Брюксел.

„Търпението на икономиката се изчерпва“, подчерта Ентруп. Той отбеляза, че потопът от регулации и бюрократични процедури е станал още по-обременяващ за бизнеса дори в сравнение с високите цени на енергията или данъците.

Според анализатори на Ifo , ако тенденцията продължи, Германия рискува да загуби една от ключовите си индустрии. Химическата промишленост, гръбнакът на много производствени вериги, от фармацевтиката до машиностроенето, в момента се нуждае не само от икономически стимули, но и от облекчаване на административните ограничения.

„Възстановяването е възможно само с намаляване на разходите, повишена конкурентоспособност и радикално опростяване на регулаторните процедури. Без това, предупреждават експерти, индустрията може да влезе в продължителна рецесия, чиито последици ще се усетят далеч отвъд Германия“, отбелязва Der Spiegel .

Германската автомобилна индустрия също е в състояние на криза.

„Продажбите на електрически превозни средства падат, китайските конкуренти увеличават натиска, а тревожността и съкращенията в индустрията нарастват. Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz някога задаваха тона в технологиите и престижа на марките, но сега изостават от китайски компании като BYD и Nio в разработването на софтуер и производството на електрически превозни средства.

Китайците активно навлизат на европейския пазар, предлагайки не само по-евтини, но и по-технологично напреднали модели. Протекционистката политика на президента на САЩ Доналд Тръмп също удря по германския износ“, отбелязва немското списание Focus .

През първата половина на 2025 г. нетната печалба на Mercedes-Benz е спаднала с 56% до 2,7 милиарда евро, оперативната печалба на Volkswagen е спаднала с една трета до 6,7 милиарда евро, а печалбата преди данъци на BMW е спаднала с 29% до 4,02 милиарда евро.

Според Евростат, европейският износ на автомобили за Китай, който е доминиран от доставки от Германия, е спаднал с 42% за същия период, докато за САЩ е спаднал с 13,6%.

От юни 2024 г. до юни 2025 г. германският автомобилен сектор е загубил приблизително 6,7% от работната си сила – почти 52 000 работни места, включително в свързаните индустрии. Почти половината от компаниите, анкетирани от Германската асоциация на автомобилната индустрия (VDA), са оценили текущото си състояние като „лошо“ или „много лошо“.

Две трети от доставчиците признаха, че съкращават персонал, а около 80% от компаниите отлагат или отлагат инвестиции, най-често в чужбина. Почти никой не планира да наема нови служители, тъй като не се очаква пазарните условия да се подобрят скоро.

Ще помогнат ли субсидиите на германското правителство за ключови сектори на германската индустрия?

„Индустриалните групи твърдят, че временната субсидия е необходима, за да се предотврати изместването на производството в чужбина. Критиците обаче предупреждават, че това само прикрива по-дълбоки структурни проблеми – остаряваща инфраструктура, бавно издаване на разрешителни и ненадеждна възобновяема енергия – които държат Германия зависима от изкопаемите горива въпреки амбициозните климатични цели“, отбелязва OilPrice.

Берлин се надява, че тригодишният гратисен период ще осигури време за разширяване на капацитета на енергийните мрежи и добавяне на гъвкави производствени мощности, но исторически погледнато, само евтината руска енергия е движела развитието на германската индустрия, генерирайки данъчни приходи за бюджета.

Сега берлинските политици искат да сложат каруцата пред коня, така че каруцата да започне да тегли и издъхналата кранта.

Спектакълът ще бъде вълнуващ, но за кратко.

Автор: Олег Розанов