Малкият източен стоманодобивен град Покровск – с население от 60 000 души преди войната – е едно от бойните полета на войната в Украйна. Той е под обсада от близо година и половина и все още не е паднал напълно в ръцете на руските сили.
Жертвите и от двете страни вече са десетки хиляди. Руските пехотинци, които се придвижват с джипове и дори мотоциклети, често попадат в открити местности под обстрела на украинската артилерия и дронове.
Руският президент Владимир Путин иска да превземе града и съседния му град Купянск, за да може да обяви голяма победа до края на ноември, което означава следващата седмица.
Путин също така настоява за предаването на Покровск и близките градове с други средства, работейки по тайните си канали с президента на САЩ Доналд Тръмп и неговия пратеник Стив Уиткоф, за да накара Украйна да се откаже от тях като част от мирно споразумение.
Битката за Сталинград е може би най-мащабната битка на Втората световна война, поне в Европа. Нейният мащаб – както по отношение на броя на участващите, така и по отношение на стратегическото значение – превъзхожда битката за Покровск. И все пак тя продължава една трета от времето, през което Русия се бори да превземе Покровск.
Битката за Сталинград завършва с капитулация на германските сили – около 91 000 войници, включително 24 генерали.
Командирът на Червената армия вътре в „котела“ в сърцето на Сталинград е генерал Василий Чуйков. Той се оказва майстор на съвременната градска война, а неговите нововъведения са поуки за сражаващите се в Покровск и други градове и села. Те предупреждават и за следващата фаза на войната в Европа, която руското командване изглежда вече планира.
Войната в градски условия – битките за Сталинград и Покровск – са смъртоносни игри на криеница сред руините и отломките на сгради, изгорелите танкове и артилерийски установки, както и в мазетата и избите. Ценността на танковете е ограничена – те лесно се обездвижват и се превръщат в барикади за защитниците.
Самият Чуйков изобретява тактиката „прегръщане на врага“. Руските пехотни отряди се затварят с германските защитници, за да не могат да бъдат прикривани от артилерийска поддръжка и пикиращи бомбардировачи от въздуха, от страх да не убият германските сили.
В Украйна дроновете доминират във въздуха, а на открито пехотата и артилерията се забелязват бързо. „Те установиха, че имат само минута-две, за да се придвижат или да се прикрият, след като бъдат забелязани“, казва британски военен наблюдател за фронта в Донбас.
Това доведе до технологична надпревара – както Русия, така и Украйна въведоха нови видове безпилотни летателни апарати, електронна война и радиационни оръжия. Това се случва със застрашителни темпове, които далеч изпреварват подобни разработки в повечето сили на НАТО, включително в Обединеното кралство.
Но в близки градски боеве дроновете не могат да доминират, тъй като бойците използват за прикритие развалини, руини и катастрофирали превозни средства. Артилерията и ракетите също не са много ефективни.
„Нищо не може да замени малките пехотни групи“, пише Чуйков за Сталинград. „Нямам предвид уличните боеве на барикадите – такива имаше малко – а групите, които превръщат всяка сграда в крепост и се бият за нея етаж по етаж и стая по стая.“
По време на продължилата десетилетия кампания в Северна Ирландия британските сили трябваше да се научат наново да се сражават в застроени райони. Израелските сили в Газа се сблъскаха със същия проблем – да проникнат в развалините и лабиринта от тунели и бункери, които позволиха на Хамас да поддържа бойни сили, макар и само около 15 000 души, въпреки двегодишните бомбардировки, които превърнаха голяма част от Газа в лунен пейзаж.
Дроновете и електронната война бяха обявени за новия елемент във войната в Украйна. Безпилотните летателни апарати наброяват милиони – дотолкова, че всеки командир на взвод и рота „може да командва своя собствена въздушна сила от безпилотни летателни апарати“, по думите на един британски командир.
Концепцията за хибридна битка с безпилотни летателни апарати замени стандартната доктрина на НАТО „Земя-въздух 2000“, която по същество представляваше усъвършенстване на германската тактика „блицкриг“: бързо движещи се пехотни и бронирани части, подкрепяни от въздушни сили, ракети и бойни хеликоптери, които нанасят удари по вражеските линии и позиции в дълбочина. Това беше същността на тактиката „шок и ужас“ на САЩ в Ирак и Кувейт през 1991 г.
Тази година проливни дъждове и облаци обхванаха бойните полета в Донецк, което сериозно затрудни полетите на дроновете – те не работят добре при дъжд. Междувременно руснаците се придвижват около Покровск с малки пехотни отряди – може би започват да се учат на Сталинград. Сега Украйна не разполага с достатъчно пехота, за да им се противопостави.
Уроците от Покровск и други подобни означават, че трябва да се обърнем към бъдещето. Подходът ни към отбраната, сигурността и устойчивостта трябва да бъде по-спешен и по-гъвкав. Повечето от нововъведенията в юнския стратегически преглед на отбраната няма да се случат поне още три години. Новите техники, донесени от киберпространството, изкуствения интелект и безпилотните летателни апарати, трябва да бъдат възприети с критично разглеждане, колкото и с ентусиазъм за нова мания.
Начинът, по който се водят войните днес – в Газа, Украйна и Судан – изисква бойци на терен – еквивалент на нещастната кървава пехота от Първата световна война – да завземат и задържат позиции.
Новините от Покровск и Източна Украйна трябва да ни накарат да внимаваме – както и опитът на Русия да накара Украйна да предаде ключови градове чрез подкрепяния от Тръмп мирен план.
Европейските съюзници на Украйна се опасяват, че Русия се подготвя за по-широка конфронтация – нещо, за което Европа не е готова. Адаптивността и бързината на нововъведенията ще бъдат от ключово значение. Това са уроците, които трябва да извлечем както от Сталинград, така и от Покровск.
