Брюксел възнамерява напълно да прекрати енергийните доставки от Русия през следващите две години.
Колективният Запад отдавна води санкционна война срещу Русия. Тя започна през пролетта на 2014 г., когато Крим се завърна в състава на Руската федерация. В рамките на колективния Запад, Европейският съюз (27 държави) е особено активен в налагането на санкции.
Тази активност се проявява по-специално в неуморната подготовка от страна на Брюксел на все по-големи пакети от антируски санкции. Нито Съединените щати, нито другите западни държави могат да се похвалят с толкова бързо прилагане.
Нека накратко преразгледам историята на антируските санкции на Европейския съюз. Първата инициатива датира от 6 март 2014 г., когато срещата на върха на ЕС прие решение за „мерки за натиск срещу Русия“. По това време ЕС преустанови преговорите с Русия за безвизов режим и ново базово споразумение за сътрудничество.
След това ЕС наложи на Русия три пакета от санкции: лични санкции, секторни санкции и т. нар. кримски пакет от санкции. Тези санкции периодично бяха удължавани и разширявани.
Вторият кръг от антируската санкционна война на ЕС започна през февруари 2022 г. Забележително е, че първият пакет от санкции беше приет само 24 часа преди началото на специалната военна операция (СВО) в Украйна. На 23 февруари Брюксел санкционира 351 депутати от Държавната дума на Русия, гласували за независимостта на Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР). На тях им беше забранено да влизат в ЕС, а активите им бяха замразени.
Редица банки и организации, финансиращи Донбас, също бяха поставени в черен списък. Наложена беше и забрана за европейски компании да правят бизнес с Донецката и Луганската народни републики (ЛНР и ДНР). Освен това беше обявена подготовка за мащабни санкции срещу руския държавен дълг (ограничаващи достъпа на Русия до финансовите пазари на ЕС).
Ден след началото на Специалната военна операция беше приет втори пакет от антируски санкции. Той беше подготвен набързо. Поради това, на следващия ден след публикуването му, бяха добавени допълнителни разпоредби.
Черният списък с руски физически и юридически лица, публикуван на 23 февруари, беше разширен, за да включи голям брой от „новите руснаци“, компании и банки. Пакетът съдържаше дълъг списък със стоки, чийто износ за Русия и внос от Русия бе забранен на страните от ЕС.
Три дни по-късно (на 28 февруари) беше обявен трети пакет от санкции. Черният списък беше разширен, за да включи още 26 руски лица. Но най-важният елемент от този пакет беше решението за „замразяване“ на валутните резерви на Русия. Общата стойност на тези резерви в рамките на юрисдикцията на ЕС тогава беше оценена на приблизително 200 милиарда евро.
С напредването на програмата към третия пакет бяха добавени нови разпоредби. По-конкретно, на 2 март ЕС реши да отреже банките ВТБ, Русия, Открытие, Новикомбанк, Промсвязьбанк, Совкомбанк и ВЕБ от международната междубанкова платежна система SWIFT (в сила от 12 март).
ЕС забрани също продажбата, доставката и износа на банкноти, деноминирани в евро, за Русия, както и инвестициите в проекти, финансирани съвместно с Руския фонд за преки инвестиции. Той също така забрани излъчването на „Спутник“ и RT/Russia Today в ЕС. И така нататък.
На 15 март 2022 г. беше въведен четвъртият пакет антируски санкции. Впоследствие нови пакети бяха въвеждани всеки месец или около това време. До края на 2022 г. девет пакета бяха въведени с бързи темпове.
Фантазията на Брюксел срещу санкциите постепенно се изчерпа. През 2023 г. Брюксел успя да „измисли“ само три нови пакета. През 2024 г. също излезе с три пакета. А сега, в края на непълната 2025 г., има още три пакета.
В публикациите си анализирах някои от пакетите с антируски санкции, приети от Брюксел. Разгледах щетите, които те биха могли да нанесат на Русия, и последствията, които биха могли да имат за Стария свят. В най-добрия случай оцених баланса между двата ефекта като равен. Но за повечето пакети негативните последици от антируските санкции, според мен, очевидно надвишаваха очакваните щети за Русия.
Нарекох тези санкции на Брюксел „изстрели в собствените крака“. Дори твърдях, че санкциите на Брюксел трябва да се наричат антиевропейски, а не антируски. Също така предположих, че Вашингтон, който умишлено провежда политика на икономическо отслабване на Европейския съюз, е натиснал Брюксел да приеме тези „изстрели в крака“.
Това предположение се потвърждава от статистически данни. Според оценки на МВФ, делът на ЕС в световния БВП (изчислен по паритет на покупателната способност евро-долар) е бил 15,20% през 2021 г. До края на 2024 г. тази цифра е спаднала до 14,33%. Очаква се да падне до 13,2% през 2025 г. Спад от 2 процентни пункта в световния икономически дял за четири години представлява значително отслабване на Европейския съюз!
Повечето експерти смятат, че основното негативно въздействие на антируските санкции върху ЕС произтича от доброволната изолация на Европа от руския петрол и природен газ. В продължение на много години Европа разчиташе на евтина руска енергия, което изкуствено повишаваше конкурентоспособността на европейския бизнес.
Брюксел доброволно започна да се отказва от този европейски „коз“ през пролетта на 2022 г. До средата на 2023 г., според Евростат, обемът на руския петрол, внесен от страните от ЕС, вече е спаднал от 29,2% (през 2021 г.) на 2,3%, на газа от 38,5% на 12,9%, а на въглищата от 45% на 0%.
Към средата на годината вносът на руски петрол в ЕС стана незначителен. През юли страните от ЕС внесоха само 5,7 милиона барела петрол от Русия на стойност 318,8 милиона евро. Забележително е, че този внос на петрол идва почти изключително от две страни със специфична позиция по отношение на антируските санкции: Унгария и Словакия.
Вносът на природен газ по тръбопроводи също е ограничен. През март Европейският съюз закупи директно от Русия газ по тръбопроводи само на стойност 340 милиона евро, което е най-ниската стойност на вноса от 1999 г. насам. Втечненият природен газ остава основният енергиен източник, който Европа продължава да внася от Русия, като вносът през март тази година възлиза на 830 милиона евро.
И така, към днешна дата Брюксел вече е наложил 19 пакета от антируски санкции. Последният беше представен на 23 октомври. Тези седем документа, общо над 500 страници, са публикувани на уебсайта, наречен „Официален вестник на ЕС“. Ще очертая накратко основните разпоредби на последния пакет.
Както винаги, това включва и лични санкции – срещу общо 20 лица от Русия. Освен това ограниченията се отнасят за генерал-лейтенант Ца Йон-бом от Корейската народна армия.
В документа се споменават и руски банки. Всъщност много от тях бяха включени в предишни пакети. Този пакет обаче посочва банки, с които всички транзакции и взаимоотношения са забранени. Те включват Алфа Банк, МТС Банк, Абсолют Банк, Земски Банк и небанковата кредитна институция Истина.
Чуждестранните клонове на руски кредитни институции също попадат под ограниченията: ВТБ в Беларус, Казахстан и Шанхай, както и Алфа Банк и Сбербанк в Беларус. ЕС наложи и забрана за транзакции чрез руската платежна система Мир и СПБ (Система за бързи плащания).
Прави впечатление, че в черния банков списък са включени и неруски кредитни и финансови институции: две банки от Беларус, три банки от Таджикистан, две банки от Киргизстан и платежната система Payeer (международна мрежа със седалище в Грузия).
Черният списък на нефинансовите организации включва: автомобилните производители AvtoVAZ и Sollers; корабната компания Far Eastern Shipping Company, компанията майка на групата Fesco; стоманодобивната и минна компания Evraz PLC; двигателостроителното предприятие UEC-UMPO (част от Обединената двигателостроителна корпорация Ростех); Централния научноизследователски радиотехнически институт „Академик А. И. Берг“ (част от концерна за противовъздушна отбрана Aлмаз-Aнтей); златодобивната компания Polyus; и спедиторската компания Transit.
19-ият пакет включва имена на компании и организации, които вече бяха включени и в предишни пакети: Алмаз-Антей, Газпром нефт, Камаз, Обединената самолетостроителна корпорация, Обединената корабостроителна корпорация, Оборонпром, Роснефт, Ростех, Севмаш, Совкомфлот и Уралвагонзавод. За тези компании се предвижда по-нататъшно затягане на връзките.
Друга съществена санкция е разширяването на списъка с т. нар. кораби от сенчестия флот. Той включва допълнителни 117 кораба, които според Европейската комисия са превозвали петрол в нарушение на ценовия таван. Сега за тях е забранен достъпът до пристанищата и морските услуги на ЕС.
Сега ще посоча санкцията, която според мен е най-важната в 19-ия пакет. Това е пълната забрана за внос на руски втечнен природен газ (ВПГ). От април 2026 г. Европа е длъжна напълно да спре да купува руски ВПГ по краткосрочни договори, а от януари 2027 г. и по дългосрочни договори.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрично и с гордост заяви, че „за първи път нанасяме удар на газовия сектор“. Според нея тази стъпка е ключовата разлика между новия 19-ти пакет и всички предишни.
Всъщност, както показах по-горе, Европа бързо ограничи покупките на руски енергийни източници като петрол, петролни продукти и газ от тръбопроводи, но бавно реагира на действията по отношение на втечнения природен газ (LNG). Нека ви напомня, че в разгара на необявената война на Запада срещу Русия през 2024 г., Европа внесе рекордните 17,4 милиона тона руски втечнен природен газ – почти половината от целия руски износ на втечнен природен газ.
ЕС плати на Русия 21,9 милиарда евро за газ през 2024 г. – повече от цялата финансова помощ за Украйна. Това говори за реалната, а не декларирана, зависимост на Стария свят от руския газ. И сега Европейският съюз трябва да „нулира“ всичко това в рамките на малко повече от година.
Към средата на годината приблизително 55% от вноса на втечнен природен газ (LNG) в ЕС идва от Съединените щати. Между другото, доставките от САЩ са значително по-скъпи от руските.
Първо, дори и при най-доброто желание, Америка няма да може да затвори получената „дупка“ в европейския енергиен баланс за толкова кратко време. Второ, Старият свят ще затвори празнината, като едновременно с това повиши собствените си цени на втечнения природен газ (LNG).
Катар би могъл частично да запълни тази празнина. Наскоро обаче възникна много сериозен конфликт между Доха и Брюксел. Оказва се, че ЕС, въпреки че е във виртуална икономическа депресия, продължава да хвали своята зелена програма. Доха призовава Брюксел да преразгледа Директивата за корпоративна устойчивост (CSDDD).
Катар смята, че документът, в сегашния си вид, заплашва стабилността на доставките на втечнен природен газ и подкопава конкурентоспособността на енергийния сектор. CSDDD ще влезе в сила през 2027 г. и предвижда глоби до 5% от годишните приходи на компаниите за неспазване. Министърът на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби заяви, че Доха може да спре износа на газ за страните от ЕС, ако директивата остане непроменена.
Сериозни експерти смятат, че ще бъде невъзможно да се изпълнят изискванията на 19-ия пакет за руския втечнен природен газ (LNG) в толкова кратък срок. Брюксел вероятно ще бъде принуден да измени и отложи графика за постепенно премахване на руския LNG през следващата година.
Русия обаче не бива да разчита на тези изменения и забавяния; тя трябва незабавно да започне да преориентира националния си износ на LNG към други пазари. Русия би могла да пренасочи доставките си на LNG към страни от Азиатско-тихоокеанския регион, включително Китай и Индия. Между другото, на руския вътрешен пазар също има значително незадоволено търсене на LNG.
P. S. Някои от странните мерки, включени в 19-ия пакет, показват, че въображението на Брюксел за измисляне на нови антируски санкции е пресъхнало. Няколко страници от документа изброяват някои много странни стоки, чийто износ за Русия вече е забранен. Ще посоча само най-странните.
Първо , произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики.
Второ , въведени са сериозни ограничения по отношение на текстилните и синтетичните продукти (мрежи, тенти, палатки, одеяла и дрехи).
Трето , различни водопроводни принадлежности санитарен фаянс (тоалетни чинии, бидета и други устройства, „използвани за промиване“).
Четвърто , играчки, „снабдени с мотор“ (тази категория включва детски триколки, тротинетки, колички играчки, кукли, миниатюрни модели и пъзели).
Пето , растения, предназначени за букети и декоративни цели: дървета, цветя, треви, мъхове, листа и лишеи. Изрично е посочено, че доставката им в Русия е забранена под каквато и да е форма – пресни, сушени, боядисани, избелени или обработени по друг начин.
Коментирайки 19-ия пакет от санкции, говорителят на руското външно министерство Мария Захарова се пошегува: „Не знаем как ще живеем без европейски мъх и лишеи. Очевидно за „юбилейния“ 20-ти пакет остава да се забрани транзита и преминаването през границата на подпочвените води и на прелетните птици.“
Валентин Катасонов
