С многохилядни митинги в Будапеща беше даден стартът на предизборната надпревара в Унгария. На тях пролича ясно колко дълбоко е разделението в унгарското общество по отношение на Русия и войната срещу Украйна.

Унгарският премиер Виктор Орбан още преди години започна да използва празниците, които би трябвало да обединяват цялата страна, за да клейми, да очерня и буквално да унищожава критиците си. И точно на тези дни - отново и отново - много потискащо се усеща отровената обществена атмосфера. 

Тазгодишният 23 октомври обаче надмина всичко - в деня на почит към кърваво потушената от Съветския съюз антикомунистическа революция от 1956 година, десетки хиляди поддръжници на двата политически лагера участваха в Будапеща в предизборни прояви, съпроводени и от насилие - олицетворение на двете Унгарии, които ще се сблъскат на парламентарните избори през април 2026 година.

Виктор Орбан използва този 23 октомври за нападки срещу своите опоненти и всички инакомислещи хора. „Който е унгарец, е с нас", гласеше огромният надпис пред парламента, където Орбан държа речта си. Той нарече „заблудени хора" тези, които не подкрепят него и партията му Фидес.

Опонентът на Орбан - Петер Магяр, който с партията си Тиса има добри шансове да надвие дългогодишния премиер, положи усилия да използва в речта си на Площада на героите по-скоро помирителен тон. И когато привържениците му подхващаха обичайните напоследък възгласи „Мръсен Фидес", той бързаше да повиши глас пред микрофона, за да ги заглуши. Голяма част от речта му обаче бе посветена на това да обяви себе си и своята партия за победители в изборите и да оповести радикална смяна на системата.

Демонстрация на сила и от двата лагера

Демонстрацията около Орбан бе наречена „Марш на мира", тази на Магяр - „Национален марш". Поради това още предварително независимите медии в Унгария определяха тазгодишния 23 октомври като „мач" и „демонстрация на сила" между двата политически лагера и питаха: „Кой ще спечели деня - Магяр или Орбан?" или: „Къде имаше повече хора?".

Обществено-правните медии, които по закон са длъжни да бъдат балансирани, но фактически са лоялни към Орбан, споменаха събитието на опозиционната партия Тиса само индиректно. Частните медии, верни на Орбан, както обичайно насъскваха срещу партията на Магяр, наричайки я „марионетка на Брюксел" и „подстрекател на война". Според независимите експерти участниците в демонстрацията на Фидес са били между 85 и 90 000, а в тази на Тиса - между 160 и 170 хиляди.

Речта на Орбан - перфидно майсторско произведение

Унгарската революция от 1956 година бе антикомунистическо въстание, насочено изцяло срещу Русия като империя и колониална сила, включително под лозунга „Руснаци, вървете си вкъщи!", изписван по стените и по съветските танкове. Същият лозунг бе използван по време на събитията от 1989/1990 година и предизборно от Орбан, който тогава все още бе либерал, макар и радикален. Неговият призив от 1989 година към съветските войски да напуснат страната го направиха известен.

На този 23 октомври Орбан поднесе истински перфидно майсторско произведение: определи борбата за свобода на унгарците през 1956 година като уникална, не спомена и с една дума Москва, бруталното съветско навлизане в Унгария през 1956-а и войната на Русия срещу Украйна, но обвини някогашния свят, че е „изоставил Унгария". Същевременно дискредитира днешната борба за свобода на Украйна и каза, че Унгария била единствената държава в Европа, която е на страната на мира. „Брюксел реши да влезе във войната", заяви Орбан. Финансовата подкрепа за Украйна от страна на ЕС била „инвестиция на Брюксел". Но тъй като Брюксел нямал пари, европейските граждани и унгарците щели да бъдат накарани „да бръкнат в джоба си".

За първи път в своя реч Орбан индиректно призна, че в страната има настроения за промяна. „Има много унгарци, които вярват, че се застъпват за нещо добро, ако поддържат Брюксел и кандидатите на брюкселското марионетно правителство", посочи премиерът, имайки предвид своя опонент Магяр. На тези „заблудени хора" трябва да им се изясни, че „Брюксел не е помощ, а заплаха".

Популизъм без подстрекателства

Консервативно настроеният Петер Магяр притежава таланта да контрира наративите на Орбан и на Фидес с техните собствени оръжия, т.е. с определена доза популизъм, без обаче да подстрекава срещу другите. Така например по отношение на подкрепата за Украйна или по въпроса за миграцията той не се разграничава напълно от позициите на Орбан, но изтъква двойния морал на премиера като казва, например, че той подклажда омраза срещу мигрантите, възхвалява етнически чиста Унгария, но същевременно допуска десетки хиляди неевропейски работници в страната.

Като цяло Магяр представлява в определен смисъл демократична версия на Фидес - на фона на широко разпространеното недоволство от режима на Орбан, неговите корупционни афери и луксозни имоти, както и на умората от преувеличената поляризация, която Орбан постоянно налага.

В речта си от 23 октомври Магяр направи паралел между 1956-а и днешната ситуация и обеща, че след изборната си победа, която още отсега самоуверено обяви, ще скъса тотално с режима на Орбан и с посткомунистическата ера на социално-либералните правителства. За нова Унгария важни ще бъдат „честността, моралът, уважението и солидарността" - това ще бъде Унгария без олигарси, Унгария, която не се обръща към Изтока, а остава в ЕС и НАТО. Последното му уверение предизвика бурни аплодисменти - както и шумни възгласи „Руснаци, вървете си вкъщи!".

По-скоро успех за Тиса

Магяр, който също е бил член на Фидес, излезе на политическата сцена в Унгария едва преди година и половина. За това време той и неговата партия Тиса успяха да се изстрелят на върха в допитванията. Някои анализатори дори му предричат, че може да получи и мнозинство от две трети.

От лятото насам Магяр направи голяма 80-дневна предизборна обиколка, а обяви, че от пети ноември до деня на изборите отново ще пътува из страната. Изборният му маратон е наречен „Път към победата".

Като цяло наблюдателите оценяват вчерашните демонстрации по-скоро като успех за Магяр и неговата партия Тиса. Политологът Габор Тьорьок каза, че опонентът на Орбан е доказал как по отношение на мобилизацията на масите може да се мери с Фидес - нещо, което преди това не се е оказвало по силите на никой друга опозиционна партия. Порталът HVG обобщи нещата по следния начин: „Унгария не е Фидес".