Руският президент Владимир Путин отново е поставил условие Украйна да предаде цялата Донецка област като предпоставка за прекратяване на войната. В същото време той е намекнал, че Москва би могла да „върне части“ от окупираната южна територия, съобщава Институтът за изследване на войната (ISW), предава News.bg.
Анализаторите предупреждават, че подобна отстъпка би позволила на Русия да възобнови настъпателните действия при по-благоприятни условия и в момент по свой избор.
Според публикация на The Washington Post от 18 октомври, двама висши източници твърдят, че по време на разговор с бившия американски президент Доналд Тръмп на 16 октомври Путин е заявил готовност „да предаде части“ от окупираните Херсонска и Запорожка области като част от неофициално предложение.
Точните параметри на тази оферта остават неясни. Възможно е руският лидер да е имал предвид украински територии, които Москва незаконно е анексирала, но не контролира напълно. Това не е първият път, в който Путин поставя подобни условия - още през август 2025 г. той настояваше Украйна да отстъпи останалите райони на Донецка област в замяна на прекратяване на огъня.
Стратегическо значение на Донецк
Донецката област има ключово значение за отбранителния и индустриалния капацитет на Украйна. Там се намира така нареченият „крепостен пояс“ - главната линия на защита, изграждана от 2014 г., която днес представлява логистичен и производствен център от национално значение.
Ако Русия овладее региона, тя би спестила продължителни и кървави сражения, придобивайки нови изгодни позиции за бъдещи операции срещу източна Днепропетровска, Запорожка или южна Харковска област.
Реакция на руските власти
Руските представители омаловажиха значението на предложението на Путин, вероятно за да подготвят общественото мнение за продължаване на военната кампания.
Първият заместник-председател на Комисията по международни отношения в Държавната дума Алексей Чепа заяви пред държавната медия Lenta.ru на 19 октомври, че Запорожка и Херсонска области вече са „част от Русия“ след проведените през септември 2022 г. фалшиви референдуми. Според него всякакви изявления за териториални отстъпки са били „предадени в по-умерен тон“.
Тези коментари целят да внушат на руската общественост, че Кремъл не възнамерява да се отказва от претенциите си към Херсон и други украински територии, опровергавайки твърденията за сериозни компромиси.
Липса на реална промяна в позицията на Кремъл
Въпреки спекулациите, Кремъл не е подготвил руското общество - особено ултранационалистическите среди, които са основна опора на Путин - за каквото и да било отстъпление от първоначалните цели.
Според ISW, повече от три години и половина след началото на войната няма признаци, че Москва е готова на смислени компромиси за траен мир.
Украински дипломатически и военни инициативи
Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Киев е предложил на САЩ съвместни проекти в областта на енергетиката - включително развитие на газова инфраструктура и ядрено производство - с цел засилване на енергийната независимост на Европа от Русия.
Междувременно украинските въоръжени сили нанесоха удари по руска нефтена инфраструктура в Самарска и Оренбургска области в нощта на 18 срещу 19 октомври. Генералният щаб съобщи за атака срещу рафинерията в Новокуйбишевск, като спътникови кадри показват мащабни пожари и димни стълбове над обекта.
Украинската армия уточни, че ударът е засегнал първичната инсталация за преработка на нефт, а оценката на щетите все още продължава.
Неидентифицирани дронове над Мюнхен
Германските власти докладваха за наблюдения на неидентифицирани обекти, приличащи на дронове, в района на летище Мюнхен на 18 октомври. Според Associated Press летището е било временно затваряно два пъти поради сигнали за такива апарати.
Нито един от инцидентите не е потвърден официално, но те се вписват в поредица подобни случаи из Европа.
ISW свързва тези събития с руската операция, известна като „Фаза нула“ - етап, в който Москва изгражда информационни и психологически предпоставки за възможен бъдещ конфликт между Русия и НАТО.
