Малко преди началото на сезона на Нобеловите награди, започващ на 6 октомври, в речта си на годишната сесия на Общото събрание на ООН миналия месец, Доналд Тръмп се обрисува като миротворец, пише Габриела Големанска в текст за БТА.
„Сложих край на 7 войни, които бушуваха и в които бяха убити хиляди хора. В това число войните в Камбоджа и Тайланд, Косово и Сърбия, Демократична република Конго и Руанда - една жестока, изпълнена с насилие война - Пакистан и Индия, Израел и Иран, Египет и Етиопия, както и Армения и Азербайджан…Никоя друга държава не е направила нещо подобно, а аз го направих само за 7 месеца", заяви Тръмп.
"Всички казват, че трябва да получа Нобеловата награда за мир.... Но за мен истинската награда ще бъде това, че синове и дъщери ще могат да растат заедно с майките и бащите си, защото милиони хора вече няма да бъдат избивани в безкрайни и безславни войни. Това, което ме интересува, не е да печеля награди“, допълни той, цитиран от световните медии.
Точно след една седмица ще стане ясно дали Тръмп ще получи действително Нобеловата награда за мир. Обявяването на тазгодишния лауреат ще бъде на 10 октомври точно в 12 ч. българско време. През годината представители и лидери на редица страни, сред които Израел, Камбоджа, Пакистан, Армения и Азербайджан, както и американски конгресмени, казаха, че са номинирали Тръмп, но дали те са го направили за тазгодишната Нобелова награда за мир или за наградата, която ще бъде присъдена едва догодина?
Номинациите за тазгодишната награда трябваше да бъдат направени до 31 януари на настоящата година, припомнят Франс прес и Ройтерс. Това означава, че за да получи Нобеловата награда за тази година, Тръмп е трябвало да бъде номиниран още преди да се разразят някои от конфликтите, които той твърди, че е приключил – тези между Индия и Пакистан, между Израел и Иран или между Камбоджа и Тайланд - или пък още преди приключването на някои от изброените от него конфликти – тези между Армения и Азербайджан или между ДР Конго и Руанда. По принцип списъкът с номинираните за Нобеловата награда за мир се пази в тайна в продължение на 50 години от Норвежкия нобелов комитет, който връчва престижното отличие, припомнят Франс прес и Ройтерс. В началото на март Норвежкият нобелов комитет оповести единствено, че за тази година са били номинирани общо 338 физически и юридически лица.
Някои от войните, за които Тръмп спомена в речта си на Общото събрание на ООН, че е прекратил, продължиха само няколко дни, но бяха резултат от натрупване на дългогодишни напрежения, отбелязват BBC и CNN. Не е и ясно и колко ще траят споразумения, слагащи край на конфликтите между тези страни.
На първо място сред тях е 12-дневният конфликт между Израел и Иран. Той започна, когато на 13 юни Израел порази цели в Иран. Тръмп съобщи, че израелският премиер Бенямин Нетаняху го е информирал предварително за планираните удари. Първоначално Тръмп даде ясно да се разбере, че е бил против това Израел да атакува Иран директно. Впоследствие и САЩ нанесоха прецизни въздушни удари по ключови ирански ядрени обекти, като се смята, че това е довело до бърз край на конфликта.
"Няма споразумение за траен мир или за това как да продължи наблюдението на иранската ядрена програма. Онова, което ние имаме, е едно де факто прекратяване на огъня, вместо край на войната“, заяви Майкъл О’Ханлън от мозъчния тръст „Институт Брукингс“. Той обаче допълва, че би отдал известно признание на Тръмп за това прекратяване на огъня, тъй като Израел, с помощта на САЩ, отслабиха Иран, което в стратегически план е нещо значимо, пише ВВС.
Друг конфликт, който Тръмп често цитира, е този между ядрените сили Пакистан и Индия. Напрежението между тях съществува от години, но през май враждата се разрази под формата на сблъсък след смъртоносна атака срещу туристи в администрираната от Индия част на оспорвания между двете страни Кашмир. Делхи приписа тази атака на Пакистан и така се стигна до кратката война, продължила 4 дни. По време на нея имаше нанасяне на трансгранични ракетни удари и бомбардировки и твърдения за сваляне на противникови военни самолети и хеликоптери. След което Тръмп оповести, че има пълно и незабавно прекратяване на огъня, което е било резултат от дълга нощ на преговори с посредничеството на САЩ. Пакистан благодари на Тръмп и именно след това пакистански представители препоръчаха да бъде връчена Нобеловата награда за мир на американския лидер заради "неговата решаваща дипломатическа намеса" в прекратяването на конфликта, припомня ВВС. Но Индия, която има митнически и търговски спорове със САЩ, омаловажи ролята на Тръмп в намиране на изход от конфликта и подчерта, че преговорите в тази насока са се водили директно между Делхи и Исламабад по съществуващите канали, установени между военните на двете страни.
Третия конфликт е този между Руанда и ДР Конго. Там дългогодишната вражда между двете страни избухна под формата на война, когато бунтовническата групировка M23, свързвана с Руанда, превзе богата на минерали територия в източната част на ДР Конго. През юни двете страни подписаха във Вашингтон споразумение за мир, целящо да се сложи край на десетилетния конфликт между тях. Тръмп описа тази сделка като „Велик ден за Африка“ и като „Велик ден за целия свят“, допълва CNN.
Кои са конфликтите?
Четвъртата война, за която Тръмп изтъква, че е прекратил, е тази между Тайланд и Камбоджа. От десетилетия 817-километровата граница между двете азиатски страни е сцена на кратковременно насилие заради оспорвани територии. Най-новият конфликт между тях избухна през юли, когато най-малко 38 души, повечето от които цивилни, бяха убити и стотици хиляди хора бяха принудени да избягат от домовете си, припомня CNN. Тръмп проведе отделни телефонни разговори с лидерите на двете държави и заплаши да спре водените с тях търговски преговори, ако не се стигне до прекратяване на огъня. Заради усилията на Тръмп за постигане на прекратяване на огъня в тазгодишната война, премиерът на Камбоджа Хун Манет заяви, че го номинира за Нобеловата награда за мир.
Петата война, спомената от Тръмп, е тази между Армения и Азербайджан. Споразумението за мир между двете страни беше обявено на 8 август в Белия дом, а лидерите на двете държави казаха, че Тръмп трябва да получи Нобелова награда за мир за усилията му в постигане на тази мирна сделка. Относно този конфликт Тръмп наистина заслужава да получи признание заради това, че беше домакин на срещта на върха. Лидерите на Армения и Азербайджан Никол Пашинян и Илхам Алиев може и да хвалят Тръмп за ролята му в подписването на сделката между двете държави, но спорни въпроси между двете страни си остават, припомня CNN.
Шестият конфликт е този между Египет и Етиопия. Не е ясно как точно Тръмп е допринесъл за край на войната между двете страни, тъй като технически двете не са били във война, коментират CNN и BBC. Но двете държави са въвлечени в остър спор относно язовир, който Етиопия откри официално тази година и чието построяване отне 15 години. Но Египет и Судан отдавна се противопоставят на изграждането на язовира, твърдейки, че той ще окаже отрицателно въздействие върху водите по долното течение на Нил.
Седмият конфликт е този между Сърбия и Косово. На 27 юни президентът на САЩ заяви, че е предотвратил избухване на вражда между двете страни. Тогава той каза, че те са щели да се впуснат в нещо, което щяло да бъде голяма война, но той ги е предупредил, че ако го направят, няма да има търговски сделки със САЩ и това ги е разубедило да започнат война. Напрежението между Сърбия и Косово ескалира в последните години. Двете страни подписаха споразумение за нормализиране на икономическите отношения през 2020 г. в Овалния кабинет на Белия дом. По онова време Тръмп беше президент на САЩ. Но официално държавите не са били във война тогава. И след сделката, подписана през 2020 г. Сърбия продължава да гледа на Косово като на своя отцепническа територия, допълва CNN. А ЕС е този, който играе посредническа роля в уреждането на противоречията между двете държави, които имат амбицията да се присъединят към блока.
През годината Тръмп вложи големи усилия в разрешаването на двете най-ожесточени войни сега в света – в Украйна и в Ивицата Газа. Но въпреки историческата среща на Тръмп с Путин на 15 август войната в Украйна продължава. В понеделник пък Тръмп представи план в 20 точки за прекратяване на войната в Газа и за бъдещето на тази територия. Но все още не е ясно дали палестинското ислямистко движение „Хамас“ изобщо ще го приеме. Самият план изглежда и доста сложен за реализиране, обобщиха още тогава световните агенции, сред които Ройтерс, Франс прес и Асошиейтед прес.
В последно време, говорейки за войните, които е прекратил, Тръмп допусна и няколко гафа, припомнят редица медии. Един от тях беше, че американският президент обърка името на Азербайджан, наричайки го Абербайджан.
Шансовете на Тръмп
На няколко пъти Тръмп се похвали, че е прекратил конфликта между Албания и Азербайджан, очевидно бъркайки балканската страна с бившата съветска република Армения, припомня ВВС. По време на седмата среща на Европейската политическа общност тази честа грешка на Тръмп стана повод за шеги от страна на някои лидери. Камерите на фоторепортерите уловиха как албанският премиер Еди Рама казва на френския президент Еманюел Макрон под погледа на президента на Азербайджан Илхам Алиев, че Макрон трябва да се извини и на двамата, защото не ги е поздравил за сключеното между Албания и Азербайджан мирно споразумение.
В навечерието на годишната сесия на Общото събрание на ООН в реч на галавечеря на консервативния мозъчен тръст „Институт Корнърстоун“ във Вирджиния Тръмп се похвали, че е приключил войната между Армения и Камбоджа, въпреки че двете страни никога не са влизали във война и че ги дели огромно разстояние, припомнят „Фигаро“ и „Индипендънт“. Този път очевидно Тръмп обърка Армения с Тайланд. Тогава Тръмп не навлезе в детайли каква е била причината за конфликта между тези две страни, но каза, че е можело да се стигне до много лоша война, ако той не се е бил намесил.
Норвежкият историк Йовинд Стенерсен, специалист по прогнозиране на лауреатите за Нобеловата награда за мир, припомня, че експерти смятат като цяло твърденията на Тръмп за силно раздута равносметка, посочва Франс прес. Стенерсен припомня, че Нобеловата награда за мир въплъщава защитата на многостранното сътрудничество, като например това, което се води чрез ООН – една организация, която е силно критикувана от американския президент. „Тръмп представлява скъсване с принципа на многостранното сътрудничество, защото той следва своя собствен път, по един едностранен начин“, допълва Стенерсен.
Според експерти, прогнозиращи лауреатите на Нобеловите награди, Тръмп може да получи престижното отличие единствено ако промени политиката си, посочва Ройтерс. Понастоящем той „демонтира“ международния световен ред, а Норвежкият нобелов комитет е радетел именно за тази идея, допълва агенцията.
