Руските войници все по-често говорят в украински плен не само за собствения си страх, но и за отчаянието,  което е обзело руската войска. Едно от наскоро взетите интервюта от военнопленик от 152 отделна егерска бригада признава: не искал да се бие, но е бил принуден да подпише договор.

Дълговете му, натискът на военната машина и заплахите да го изпратят в наказателната зона са му оставили само един вариант – пушка в ръце и на война.

„Да живееш е нетърпеливо. Нашето ръководство ни притисна в ъгъла със своите закони. Ние сме пушечно месо“, казва затворникът.

Той разказва как сред руските мобилизирани се среща практиката на „уреждане“ да се прострелят в краката, за да стигнат до болницата и да избягат от фронтовата линия.

Според военнопленика обещанията за големи пари така и са останали на хартия, а вместо това реалността се е превърнала в страх, загуба и измама.

„Обещаха ни милион и двеста – и това е. И сега е невъзможно да се живее“, изповядва руснакът.

По негови думи във войската цари отчаяно желание да се излезе от войната. Признава, че е готов за размяна и дори не се крие: мисли само лошо за собствената си държава.

Тези свидетелства за пореден път доказват: Кремъл хвърля гражданите си в безнадеждна война, използвайки ги като ресурс. И колкото по-дълго продължава тази война, толкова по-силно звучи от тези, които вече не могат да лъжат – от плен.