Представители на близо 40 държави направиха своите изявления от трибуната на ООН във втория ден от дебатите, предаде БТА.
„Мирът зависи от всички нас“
Ключово бе участието на украинския президент Володимир Зеленски, който очакван акцентира най-много на войната в Украйна. „Мирът зависи от всички нас, от всички вас, от Обединените нации, заяви Зеленски от трибуната. „От вас зависи дали ще помогнете за постигането на мир, или ще продължавате да търгувате с Русия“, добави той.
В продължение на около 30 минути украинският лидер говореше по теми, най-вече свързани със сигурността и мира по света. Голяма част от изказването му бе свързана с глобалната надпревара в разработването на оръжие.
„Международното право работи само когато по-голямата част от нашите съюзници са наистина готови да го защитят. И дори тогава то не работи без оръжия“, заяви той.
Първо изявление от страна на Сирия на Общото събрание от 1967 г.
Сирийският лидер Ахмед аш Шараа направи първото си изказване пред Общото събрание на ООН. Словото му бе изцяло посветено на ситуацията в страната му, смяната на властта и гражданската война в Сирия, продължила 14 години. Нашият народ понасяше подтисничество, тирания и лишения в продължение на дълги години, докато не се надигна, за да поиска свобода и достойнство“, подчера сирийският лидер. „Ние триумфирахме в името на всички вас, в името на целия свят. Триумфирахме в името на бъдещето на нашите и вашите деца“, посочи Аш Шараа.
Иран не възнамерява да разработва ядрени оръжия
Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви пред ООН, че страната му не възнамерява да разработва ядрени оръжия. "Още веднъж заявявам пред това събрание, че Иран нито възнамерява, нито някога ще възнамерява да разработва атомна бомба. На нас не ни трябват ядрени оръжия", заяви Масуд Пезешкиан.
Теми като убийството на Чарли Кърк също намериха място в ООН
Реакцията по повод убийството на Чарли Кърк засегна още една група хора тази седмица: световните лидери, събрали се в Организацията на обединените нации. Две седмици след като Кърк беше застрелян в Юта, няколко от световните лидери, събрали се тази седмица на Общото събрание на ООН, говориха за убийството на консервативния активист.
Осъждайки „болната радост от престъплението, извършено срещу невинен човек“, сръбският президент Александър Вучич заяви пред събралите се лидери, че реакцията на смъртта на Кърк е „най-доброто потвърждение за това“. По-рано Зеленски също спомена Кърк, както и смъртта на украинската бежанка Ирина Заруцка, намушкана с нож миналия месец, като представителни за „нападения, които се случват по целия свят“.
Хуманитарна помощ за Газа
Испанският премиер Педро Санчес съобщи, че страната му ще последва примера на Италия и също ще изпрати военен кораб в защита на международната флотилия, опитваща се достави хуманитарна помощ в Газа, след като тя беше атакувана край бреговете на Гърция от дронове.
Санчес каза на пресконференция в кулоарите на сесията на Общото събрание на ООН, че на борда на плавателните съдове от флотилията има граждани на 45 страни, които искат да доставят храна в палестинския анклав и да покажат солидарността си с жителите му.
Участието на България на международната сцена
Министър-председателят Росен Желязков даде брифинг за български медии в Ню Йорк. В него участваха също министърът на външните работи Георг Георгиев и министърът на енергетиката Жечо Станков.
Желязков говореше най-вече по темата за доставките на газ за България. Преди това той имаше среща с президента на Азербайджан Илхам Алиев. Желязков подчерта, че има потенциал за "увеличаване на доставките на газ от Азербайджан, като в този процес има и други ангажирани страни, например съседните на България държави, и по този начин страната ни се превръща във важен коридор." Именно по тази причина "отделяме специално внимание на изграждането на съответната инфраструктура", заяви още Желязков.
От своя страна, министърът на енергетиката обясни, че миналата седмица е сключено споразумение със САЩ за помощ за разработване в България на площадки за малки модулни реактори.
"Това е модерна технология, която привлича инвестиции в областта на базите данни и изкуствения интелект в България", каза той. "Нормално е следващата стъпка от българска страна да бъде стартиране на разговори с компании за развиване на такива технологии", добави Станков.
Министърът на външните работи на България Георг Георгиев заяви пред български медии, че четиристранният формат Б-4 между България, Гърция, Румъния и Хърватия трябва да бъде поддържан и развиван. Той направи това изявление след среща с външните министри на трите страни.
„Обсъдихме важни общи въпроси, общи предизвикателства – военната мобилност, коридорите изток-запад, присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС, въпроси, свързани със сигурността и отбраната“, заяви Георгиев. Освен в тази среща Георгиев бе домакин на работен обяд на външните министри на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ).
В обръщението към колегите от ПСЮИЕ по време на работния обяд министърът заяви: „Събираме се в ключов момент, когато председателството на София съвпада с подготовката за 30-годишнината на ПСЮИЕ през 2026 г." "Дори в сложни времена той насърчава единството, сигурността, стабилността и смислените партньорства“, заяви той.
