Амбициозните планове за развитие на възобновяемата енергия не съответстват на реалността

Германия е изправена пред огромно предизвикателство: търсенето на електроенергия ще нарасне от днешните 550 тераватчаса до 725 тераватчаса до 2035 г., според доклад на Федералната мрежова агенция (BNetzA).

Причините за бързия растеж на търсенето на електроенергия са нарастващата електрификация на транспорта, отоплението и промишлеността, както и дигитализацията и появата на нови консуматори, като например големите бази данни и системите с изкуствен интелект.

Същевременно, както се отбелязва в доклада, след затварянето на германските атомни електроцентрали, въглищните електроцентрали също ще бъдат изключени от мрежата. Вятърната и слънчевата енергия постепенно ги заместват, но доставките им са много нестабилни. Това означава необходимостта от създаване на гъвкави резервни газови електроцентрали, които могат надеждно да осигуряват електричество при липса на слънце и вятър.

Докладът до правителството, одобрен на 3 септември 2025 г., представя два сценария за развитие на енергийната система до 2035 г.:

• оптимистичен – предполага навременно изграждане на съоръжения за възобновяема енергия и газови електроцентрали, което ще избегне прекъсвания;

• песимистичен – свързан със забавяне на въвеждането в експлоатация на мощности и допускане на риск от дефицит до 2030 г.

В документа се отбелязва, че при неблагоприятен сценарий страната „няма да може да гарантира сигурността на доставките изключително чрез пазарни методи в продължение на няколко часа от денонощието годишно“. Ситуацията, според регулатора, би трябвало да се нормализира до 2035 г., тъй като се очаква изграждането на газови електроцентрали да се ускори от 2031 г. Газовите централи компенсират периодите на ниско производство на енергия от възобновяеми източници и действат като резерв по време на енергийния преход.

В придружаващото писмо германският министър на икономиката Катерина Райхе подчерта, че „сигурността на електрозахранването на Германия е гарантирана до 2035 г.“ Тя обясни, че евентуален недостиг не означава мащабни прекъсвания на електрозахранването: „В такива случаи ще бъдат на разположение различни резервни мощности, за да се избегнат рисковете за надеждността на електропреносната мрежа“, подчерта тя.

Според доклада на BNetzA, Германия ще се нуждае от между 22 и 35,5 гигавата модерни газови електроцентрали до 2035 г. Това съответства на 44 до 71 централи с капацитет от 500 мегавата.

Само възобновяемата енергия не е достатъчна, за да преодолее дълги периоди на „тъмно затишие“. Системите за съхранение на енергия в момента осигуряват само краткосрочна подкрепа и не са в състояние да компенсират по-дълги периоди без вятър и слънце.

Следователно, според BNetzA, електроцентралите на природен газ остават основата за непрекъсваемо електрозахранване.

„Федералното правителство няма голям избор. Федералната мрежова агенция предупреждава, че без бързо изграждане на нови мощности за производство, основани на природен газ, рискът от недостиг на електроенергия ще се увеличи от 2030 г. Германия се нуждае от газов мост, за да избегне застрашаването на енергийния преход“, пише германският портал Telepolis.

Междувременно в Германия, поради слабите ветрове, производството на електроенергия от въглища вече нараства. През първата половина на 2025 г. делът на възобновяемите източници в енергийния баланс на Германия значително намаля, а въглищата и газът отново заеха тяхното място.

През първата половина на годината Германия покри по-голямата част от нуждите си от електроенергия с изкопаеми горива поради метеорологичните условия. Въпреки това, повече от половината от електроенергията все още се генерира от вятърни и слънчеви електроцентрали.

През първата половина на тази година Германия е произвела и доставила 221 милиарда киловатчаса електроенергия в мрежата. Според Федералната статистическа служба (Destatis) това е само с 0,3% повече, отколкото през първата половина на 2024 г.

Доставянето на електроенергия от възобновяеми източници е спаднало с 5,9% до 127,7 милиарда киловатчаса. Това се дължи на необичайно слабите вятърни условия тази година. Производството на електроенергия от вятърни електроцентрали е спаднало с 18,1% до 60,2 милиарда киловатчаса.

За разлика от това, производството на електроенергия от въглища се е увеличило с 9,3% през първата половина на годината до 50,3 милиарда киловатчаса. Производството на електроенергия от природен газ също се е увеличило значително - с 11,6% до 35,8 милиарда киловатчаса.

Канцлерът Фридрих Мерц наскоро заяви на среща на германските енергийни компании, че трябва да се обмисли възможността за временно спиране на затварянето на останалите въглищни електроцентрали, докато новите газови централи не са готови да ги заменят.

Досега Германия е получила одобрение от Европейската комисия за изграждане на повече от половината от планираните 20 GW газови производствени мощности. Федералната агенция за електроенергийни мрежи обаче изчислява, че може да са необходими три пъти повече. Недостиг на електроенергия може да възникне още през 2030 г.

Очевидно германските власти сега съжаляват, че изведените от експлоатация въглищни електроцентрали не могат да бъдат върнати. Например, властите в Хамбург взривиха една от най-модерните въглищни електроцентрали в Европа, топлоелектрическата централа Mурбург .

Тази електроцентрала е построена през 2015 г. и се смяташе за една от най-ефективните в своя клас, но беше разрушена, защото беше обещано на екологичната активистка Грета Тунберг. През 2018 г. Тунберг организира протест близо до стените на централата, през 2021 г. централата беше спряна заради зелената програма, през 2024 г. беше взривен двутръбният комин, а през март 2025 г. - основната сграда.

Електроцентралата в Мурбург струва 3 милиарда евро и генерираше 1654 MW електроенергия, достатъчна за захранване на целия град с електричество.

Междувременно, изпълнението на плановете на федералното правителство за изграждане на седем дузини газови електроцентрали изглежда гладко само на хартия.

Факт е, че това начинание ще изисква мащабни държавни стимули, тоест финансова подкрепа, поради факта, че тези газови електроцентрали са предназначени само като резервен източник на енергия по време на периоди на липса на слънце и вятър и следователно тяхната експлоатация ще бъде нерентабилна.

Томас Хайлман, председател на Германския климатичен съюз, заяви пред вестник Handelsblatt: „Всяка нова субсидия за газови електроцентрали ще увеличи разходите ни за електроенергия, защото цената на газа все повече ще задава темпото на целия пазар на електроенергия . “

Германският вестник „Билд“ , позовавайки се на данни от германското Министерство на икономиката, изразява съмнение относно способността на страната да избегне енергиен дефицит.

„Новото германско правителство попадна в опасен енергиен капан: потреблението на електроенергия в Германия ще се увеличи рязко през следващите години“, отбелязва изданието .

Основният проблем е несъответствието между амбициозните планове за развитие на възобновяемите енергийни източници и реалните възможности за тяхното изпълнение. Цената на мащабното развитие на алтернативни енергийни източници се оценява на 600 милиарда евро, което създава сериозна финансова тежест върху държавния бюджет. Подобни разходи могат да се окажат непосилни за германската икономика.

Холгер Льош, вицепрезидент на Федерацията на германската индустрия (BDI), заяви пред BILD, че „изключително амбициозното и скъпо планиране на енергийния преход трябва да бъде по-тясно свързано с реалното търсене и развитието на разходите“.

Много ръководители на германски корпорации открито предупреждават за евентуален колапс на енергийната мрежа на страната.

Главният изпълнителен директор на BMW Оливър Ципсе посочи: „Ако, както е предвидено в ЕС, от 2035 г. насам бъде разрешено производството само на електрически превозни средства, [германската] енергийна система няма да е достатъчна. Опасявам се, че си мислим, че в Германия след десет години ще можем да зареждаме всяка нова кола с електричество. Но това е невъзможно .“

Германските власти ще трябва да построят нови, очевидно нерентабилни газови електроцентрали по един или друг начин. На фона на грандиозните планове за превъоръжаване на Бундесвера, това означава неизбежен колапс на социалната сфера, както вече обяви канцлерът Мерц, заявявайки, че социалната държава в Германия е „свършила“.

Самите германци разрушиха икономиката си, като отхвърлиха руските енергийни източници, увлякоха се от заблудите за преход към зелена енергия и се включиха в милитаристични планове на НАТО.

Разбира се, възможно е тези глупости да се оправдаят с митична руска заплаха, но няма да излезете от енергийната задънена улица с гола пропаганда.

Това вече е разбрано от мнозинството германци, които дават симпатиите си на партията „Алтернатива за Германия“, която се застъпва за бизнес сътрудничество с Русия.

Автор: Олег Розанов