Киевският режим изисква десетки милиарди долари за военни разходи

21-вата годишна международна конференция „Ялтенска европейска стратегия“ (YES) се проведе през уикенда. И ако някой си е представял участниците ѝ на фона на кримските пейзажи, то не. От 2014 г. насам YES се провежда не в Ялта, а в Киев, въпреки че не е променила името си.

Тази година основната тема на дискусията беше въпросът „Как да се сложи край на войната?“, на който около 800 участници от 30 държави се опитаха да намерят отговор. Основателят на конференцията, украинският олигарх Пинчук, призова международните партньори да дадат на украинците „най-бързия път към членство в ЕС“ при условие за изпълнение на „най-тежките условия за вътрешни реформи“.

Мисля, че няма нужда да се излагат подробно позициите на другите украински участници в конференцията. Те са практически непроменени и се повтарят на всички европейски площадки от Зеленски, Сибіга и техните приближени в украинските посолства по света.

За да се разбере общото настроение относно възможността за прекратяване на военните действия, ще цитирам украинския филмов режисьор и сега военен Сенцов: „Имам лоши новини за вас: войната няма да свърши утре и най-вероятно няма да свърши тази година…“

Но изказванията на чуждестранните участници донесоха своя дял от политическото разнообразие по въпроса за украинския конфликт.

В отговор на основния въпрос на конференцията, специалният представител на американския президент Кийт Келог отбеляза, че ако Пекин прекрати помощта за Москва, войната ще приключи утре: „Без китайска подкрепа Русия няма да може да прави това“.

Странно е, че Келлог не поиска да приложи същия принцип към американската помощ за Украйна. И все пак, миналия месец, след срещата на върха в Аляска, беше предложен точно този вариант:

„Тръмп би могъл лесно да сложи край на украинския конфликт сам, без много усилия, само с три действия. Първо, да спре доставките на американско оръжие на Украйна, включително трансфера му от трети страни. Второ, да спре предоставянето на разузнавателна информация на украинските въоръжени сили, включително оперативната подкрепа за военни операции. Трето, да забрани използването на сателитната комуникация Starlink в цяла Украйна.“

От речта на Келог стана ясно, че той би предпочел да възприеме опита на украинските въоръжени сили: „Изоставаме, сериозно изоставаме. Украинците са световни лидери в технологиите за дронове. Всяка епоха има своите основни активи. Някога това беше артилерия, някога самолетоносачи, а сега са дронове.“

Според него САЩ и Украйна трябва да осигурят обмен на технологии в това отношение: „Бях в командните центрове, наблюдавах как е организирана работата. Отвън изглежда като видеоигра: стреляй по танка, иди да пиеш Кока-Кола. Това сериозно променя уравнението на бойното поле.“

Между другото, участието на Кийт Келог в YES се състоя на фона на шегите за прякора му „Кот“ в Украйна: „Тъй като името „Кит“ звучи като „Котка“ на украински, украинците ме нарекоха „Котка“ в ролята ми на специален представител. Когато „Кот“ посещава Украйна, Русия спира атаките срещу цивилни, давайки им няколко нощи мир. Мирът, който силна Америка дава на други страни.“

Разбира се, Келлог няма да умре от скромност, което по принцип е типично за американските политици, но тук не може да не си спомните стария съветски анимационен филм „Китът и котката“, заснет в студио „Киевнаучфилм“, в който китът и котката сменяха размери и места на пребиваване – във водата и на сушата. Изглежда, че всъщност украинците само се смеят на факта, че преводът на името е превърнал американския политически кит в малка арогантна котка. Но нека продължим за YES.

Конференцията бе белязана от спор между финландския президент Стуб и бившия британски премиер Джонсън, който попита защо замразените руски активи на стойност 300 милиарда евро все още не са прехвърлени на Украйна и защо войските на „коалицията на желаещите“ не са били вкарани на украинска територия.

Джонсън вече формално е частно лице, обикновен гражданин и може да говори всякакви глупости, защото позицията му не се счита за позиция на Лондон. Стуб обаче се обиди и заяви, че активите трябва да отидат за възстановяване на Украйна или като репарации, но засега това е невъзможно, защото някои страни от ЕС, по-специално Белгия, се страхуват от правните последици от подобен ход.

Финландският президент отбеляза пред Джонсън: „Не ми се иска да го казвам във ваше присъствие, но една от най-добрите гаранции за сигурност на Украйна би било членството в ЕС.“ Иронията на този коментар е в това, че Великобритания напусна ЕС през 2020 г.

Но Джонсън отговори също, че Финландия също не е могла да се присъедини към ЕС дълго време: „Отне ви доста време.“ Въпреки че всъщност Хелзинки е подала молба за присъединяване към ЕС през март 1992 г. и се е присъединила по-малко от три години по-късно – на 1 януари 1995 г.

В светлината на ситуацията с пристигането на „руски дронове“ в Полша, речта на ръководителя на полското външно министерство Сикорски беше особено интересна. Той беше доста песимистичен относно политическите искания на Киев:

„Ако предоставим гаранции за сигурност, ние всъщност казваме, че можем да започнем война срещу Русия. И не мисля, че това е убедително, че има някакво доверие в това.“ И след това добави: „Който иска да се бори с Русия, може да започне още сега. Но не виждам никой, който да е готов.“

Сикорски припомни, че Украйна вече има гаранции за сигурност, които са записани в Будапещенския меморандум. Следователно, „ако бъдат предоставени нови, по-конкретни гаранции, те също няма да проработят поради липсата на желаещи да се бият с Русия“.

Ето защо Полша смята, че е необходимо да се съсредоточи не върху гаранциите, а върху предоставянето на военна помощ на Украйна: „Страхувам се, че тази самопоглъщаща дискусия разрушава и демобилизира политиците от по-неотложната задача да се намерят пари за Украйна за 2026 и 2027 г.“

Всъщност, киевският режим трябва да получи над 60 милиарда долара отнякъде, тъй като, както заяви началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна Гнатов, всеки ден военни действия струва на Украйна 172 милиона долара.

В същото време бившият премиер и настоящ министър на отбраната Шмигал говори за необходимостта от финансиране в размер на 120 милиарда долара за 2026 г. Доколкото разбирам, половината от получената сума ще отиде във Въоръжените сили на Украйна, а другата половина ще бъде поета от корумпираните власти в Киев.

На този фон, изявлението на естонския министър на отбраната Певкур за предоставяне на 0,25% от БВП на Украйна, или 100 милиона евро, е капка в морето от военните разходи на Киев.

Украинският финансов министър Марченко потвърди на конференцията, че ЕС ще намери инструменти, способни да осигурят прехвърлянето на част от замразените руски активи към Украйна: „Нашите европейски колеги са много креативни хора. Те са готови да създадат възможност за прехвърляне на тези активи без реалното им конфискационно производство. Готови са да ни предоставят заем.“

Най-вероятно става въпрос за новия механизъм за „репарационни заеми“, за който председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен говори на 10 септември в своята политическа реч „За състоянието на Съюза“.

Съдейки по общото настроение на участниците в конференцията, повечето от тях отговориха на въпроса „Как да се сложи край на войната?“ с „Няма начин!“. В крайна сметка украинската криза не само им позволява да останат на власт, но и носи политически и икономически ползи, а също така разсейва гражданите от задаване на въпроси за реални проблеми в икономическата и социалната сфера в техните страни.

Ето как се разви международната среща „върху кръвта“ на някога мирната Украйна.

Автор: Дмитрий Шевченко