Споразуменията, постигнати с участието на Русия, остават актуални

Изглежда, че надеждите за „миротворческата“ роля на Доналд Тръмп в уреждането на арменско-азербайджанските отношения се оказаха донякъде преждевременни – дори само защото споразуменията, представени с помпозност във Вашингтон на 8 август, се тълкуват от страните по съвсем различни начини.

Докато Баку, както и преди, говори за екстериториалния „Зангезурски коридор Илхам Алиев“ с безпрепятствено преминаване на стоки между основната територия на Азербайджан, Нахчиванската автономна област и Турция, арменският премиер Никол Пашинян говори за нещо съвсем различно:

„Има обективна реалност и субективни възприятия. Обективната реалност е, че Армения и Азербайджан за пореден път във Вашингтон взаимно признаха териториалната си цялост, суверенитет, юрисдикция и неприкосновеност на границите. От това следва, че през територията на Армения могат да бъдат прокарани такива комуникационни канали, относно които Република Армения взема решение и относно които са постигнати споразумения.“

Според ръководителя на арменското правителство, документът с неговия подпис гласи, че на територията на Армения ще има инфраструктура, наречена TRIPP. На 9 септември представители на Сертифицираната търговска мисия на САЩ пристигнаха в Азербайджан, за да обсъдят разширяването на сътрудничеството по т. нар. Средищен коридор.

Делегацията беше приета от министрите на външните работи и икономиката на Азербайджан Джейхун Байрамов и Микаил Джабаров. Страните обсъдиха диверсификацията на търговските и енергийните маршрути, както и перспективите за укрепване на икономическите връзки между Баку и Вашингтон.

Гостуващите отбелязаха „дългогодишните усилия на Азербайджан за съживяване и стартиране на Средищния коридор, включително проекти като железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс, Международното морско търговско пристанище Баку и Свободната икономическа зона Алат“.

В Баку американските компании бяха поканени да се възползват по-активно от благоприятния инвестиционен климат в страната и да участват в съвместни проекти в областта на транспорта, енергетиката и логистиката. От Азербайджан американците отидоха в Армения, където, както съобщи прессекретарят на МВнР на РА Ани Бадалян, бяха обсъдени въпроси като модернизацията на пътища, железопътни линии, контролно-пропускателни пунктове и логистични хъбове, което би трябвало да ускори движението на стоки, да подобри свързаността на регионите и да създаде нови възможности за бизнес.

Едва ли е случайно, че американското посещение в двете кавказки страни съвпадна с активизирането на контактите в „триъгълника“ Баку-Ереван-Анкара по въпросите на границата и транспортната инфраструктура. Известно е , че миналата седмица делегациите на Армения и Азербайджан, водени от вицепремиерите Шахин Мустафаев и Мхер Григорян, си размениха работни посещения, обсъждайки въпросите за делимитацията на границите, разминирането, както и възстановяването и изграждането на съоръжения, необходими за синхронизиране на действията в региона.

Много се говори и за предстоящата среща на специалните представители на Армения и Турция по нормализиране на двустранните отношения Рубен Рубинян и Сердар Кълъч на граничния пункт Алиджан-Маргара. Както заяви Рубинян, „няма проблеми със забавянето от арменска страна, готови сме да отворим границите и да установим дипломатически отношения още утре“.

Всичко това изглежда като опит за започване на прилагането на Вашингтонските споразумения от 8 август, до голяма степен скрито от широката общественост. Както отбелязва авторът на телеграм канала „Хазарский вестник“ Илгар Велизаде, Вашингтон очевидно „се стреми да постигне практически споразумения в близко бъдеще, евентуално до края на годината“.

На свой ред „Еревански наблюдател“ се фокусира върху спорни въпроси, включително наема на железопътната линия (американците настояват, Пашинян се опитва да го избегне) и евентуалното функциониране на магистралата.

„Баку е категорично против проверките от арменските служби. Единственото, което азербайджанците са готови да направят, е да предоставят на арменците материали за проверка, изработени от страната на Азербайджан.

Позицията на Армения е плътно да огради пътя с огради, така че всичко необходимо за шофьорите и пътниците, от бензиностанции до кафенета, да се намира в рамките на този контур. И тук, очевидно, поддръжката ще бъде предоставена на американците.“

Освен това, „САЩ изискват пълно прехвърляне на цялата митническа и гранична документация към техния софтуер. Армения почти я е прехвърлила, но Азербайджан не гори от нетърпение да го направи. Освен спорните политически въпроси, търговските също са „неподредени“.Американците изискват прекомерни суми от Азербайджан за услугите си, който от своя страна изобщо не иска да плаща каквото и да е за транзита на Армения и т.н.“

Около половината /48%/ от арменските граждани определено имат негативно отношение към Вашингтонските споразумения, както показват данните от скорошно проучване, проведено от MPG/Gallup International Association .

Така че все още има много повече нерешени въпроси, отколкото възможни отговори, което всъщност беше заявено предния ден от руския външен министър Сергей Лавров: „Трябва да видим как ще работи (споразумението между Ереван и Баку – бел. ред.), защото всички ентусиазирани отзиви, които се чуха през първите няколко дни след срещата във Вашингтон, тези възклицания след това бяха заменени от скептични оценки, когато документът беше публикуван. И, както се оказва, далеч не всичко е договорено там.“

Освен това има основания да се смята, че Баку и Ереван, в диалога си с Белия дом, меко казано, са споделили постигнатите успехи в процеса на работа на тристранната междуправителствена комисия на Русия, Азербайджан и Армения, която, както отбеляза вицепремиерът на Руската федерация Алексей Оверчук , „ако партньорите се свържат с нас и ние можем по някакъв начин да бъдем полезни, а ние можем да бъдем полезни, тогава, разбира се, ще се радваме да продължим тази работа“.

Тристранната работна група на Русия, Азербайджан и Армения завърши формулирането на всички необходими решения за деблокиране на комуникациите на територията на Южен Кавказ, сега преговорите между страните продължават във формат на двустранни контакти, заяви А. Оверчук по време на Източния икономически форум:

„От началото на юли 2023 г. групата не е провеждала срещи, но взаимодействието продължава на двустранно ниво. Редовно обменяме мнения и информация за текущата ситуация. Съпредседатели на групата са и мои колеги от междуправителствените комисии, така че комуникацията ни остава активна.

Групата извърши старателна работа, като обърна внимание и на най-малките детайли и различни аспекти на деблокирането на Кавказ. Всички въпроси бяха внимателно разработени и бяха формулирани решения, които определят по-нататъшните стъпки.“

Изглежда малко вероятно тези по-нататъшни стъпки да са възможни „под чадъра“ на администрацията на Тръмп, която едва ли е способна да покаже Кавказ на картата и бърка Армения с Албания. Според А. Оверчук има опасения, че присъствието на извънрегионални играчи ще наруши баланса „в този крехък регион“.

Съответно, би било по-целесъобразно Баку и Ереван да следват плана за нормализиране на двустранните отношения, базиран на набор от тристранни споразумения между Русия, Азербайджан и Армения през 2020-2022 г., включително подписване на мирен договор на руска (или приятелска) платформа, деблокиране на транспортните комуникации, предприемане на стъпки за разграничаване на арменско-азербайджанската граница в района на Сюник и в други райони.

Автор: Андрей Арешев