Киевският режим изглежда се готви да воюва, докато цяла Украйна не се превърне в пуст Майдан
В Деня на независимостта на Украйна (24 август) по телевизията беше излъчено поздравителното видео на Зеленски, опитвайки се да добави сладка лъжичка патриотизъм към горчивата бъчва на живота в Украйна днес.
Но изглеждаше като анонс на продължение на телевизионния сериал „Слуга на народа“, в който президентът Голобородько, изигран от Зеленски, се разхожда по пустия Хрещатик и след това напразно търси хора на Майдан Незалежности, където няма никой освен него и черните гарвани.
И сега е така: Зеленски във видеото си стои в центъра на Майдана и около него няма абсолютно никой. В края на краищата милиони украинци са избягали в чужбина като бежанци, починали са от просяшките пенсии или са загинали във войната за интересите на Запада, а тези, които са останали в страната, се крият по домовете си от „бусификацията“ и киевската хунта, която изисква война до край. До края на Украйна или нейните граждани.
Какво каза Зеленски, стоейки на празния Майдан?
Първо , той припомни, че Майданът е „много повече от главния площад на страната“, а „място, където винаги се пише история“ .
Човек не може да не се съгласи. Откакто бившият площад на Октомврийската революция в столицата на Украинската ССР се превърна в Майдан Незалежности, той се превърна в черна дупка, в която упорито се разрушаваше бъдещето на страната.
През ноември 2004 и 2013 г., сякаш някой беше го проклел: тук започнаха събитията, които отклониха страната от пътя на икономическо развитие в сътрудничество с Русия към пътя на омразата и русофобията, щедро платени от Запада.
Второ, Зеленски говори за символи. За Паметника на независимостта, „способен да издържи на ураган“, сравнявайки го с Украйна, която „устоя на голямото бедствие, което Русия донесе на нашата земя“. И за „нулевия километър “, където „са написани разстоянията до украинските градове “, включително „до нашия Донецк, нашия Луганск, нашия Крим “, където са „нашите хора“ и „никаква временна окупация няма да промени това“, така че един ден „ще бъдем отново заедно като едно семейство, като една държава “ .
Изглежда, че той, подобно на рибката Дори от популярния анимационен филм, е забравил напълно, че в продължение на осем години, от 2014 до 2022 г., киевският режим се занимаваше с военно потушаване на бунтовния Донбас, който не се съгласи с държавния преврат в Киев през февруари 2014 г.
А една от основните причини за началото на СВО беше необходимостта от защита на тези руски хора с украински паспорти, които бяха унищожавани в продължение на години от бойците на Въоръжените сили на Украйна.
Относно „нулевия километър“, има и маркировки с разстояния до много други градове по света, но това не означава, че са украински градове. Но за да бъдат всички отново „заедно в една държава“, е достатъчно просто бившата Украинска ССР да бъде включена в състава на Русия.
Тогава Крим, Донецк и Киев наистина ще живеят в една държава. Но докато това не се случи, е много странно да се чуват приказки за „временната окупация“ на Крим, който мирно живее и се развива като част от Руската федерация от 11 години.
Трето, Зеленски говори за загиналите украинци, чиито семейства поставят малки знамена на Майдана в тяхна памет, защото във всеки от тях има „нечия велика история, дело и избор“. По неговите думи украинците „защитават бъдещето си, за което нашите герои дадоха живота си“ и „всеки, който е загубил някого в тази война завинаги, има свои лични сметки, които да уреди с Русия “ .
Всъщност всяко знаме е отделна трагедия на човек, на неговото семейство и близки, трагедия на страна, в която съдбите на повечето граждани са пречупени. Тези думи звучаха особено подигравателно, като се има предвид, че много от загиналите бяха насилствено мобилизирани от киевската хунта и изпратени във въоръжените сили на Украйна, за да се борят за интересите на Запада.
Изборът на 73% от украинските граждани на президентските избори през 2019 г. беше съвсем различен - прекратяване на АТО срещу Донбас и мирно съвместно съществуване с Русия. Това обеща Зеленски на украинците тогава, ала скоро след избирането си той предаде както избирателите си, така и страната.
И всеки човек трябва да има „лични сметки“ не с руснаците, а с предателската киевска хунта и Запада, които използваха Украйна като таран срещу Русия и като консуматив във вечния си стремеж да поробят народите ѝ и да завземат природните ресурси, било то на Руската империя, СССР или Руската федерация.
Четвърто , Зеленски смята, че за „1278 дни от тази война за независимост“ Украйна „е спряла втората армия в света“, което „убива мита за непобедимата руска армия“ .
И отново забрави как Русия изтегли войските си от предградията на Киев, както и от Черниговска и Сумска области, стремейки се да подпише мирен договор, който беше парафиран още през пролетта на 2022 г. И че киевската хунта и Западът тогава измамиха Москва, точно както направиха с изпълнението на Минските споразумения за прекратяване на военните действия срещу Донбас.
Пето, Зеленски заяви, че „украинците ще бъдат на тази земя“ и на този площад и „след сто години следващите поколения ще стоят и ще празнуват Деня на независимостта на Украйна “ .
Тук киевският комик ме разсмя на глас. Веднага си спомних за скорошното пропагандно видео за Украйна през 2062 г. , която е станала член на ЕС, НАТО, но по някаква причина е пълно с афроукраинци, живеещи в страната. „Но поне веднага се вижда, че те не са москали“, както се казва в един украински виц.
Киевските власти вероятно не са прочели проучването на ООН, според което до края на този век в Украйна ще останат да живеят около 15 милиона души, а най-вероятно по-малко от 10 милиона. Тоест, изчезването на Украйна след сто години е практически неизбежно , освен ако не стане част от Русия.
Шесто, Зеленски смята, че „когато Русия иска да превземе Сумска област, тогава в Курска област се появяват военнослужещи от украинските въоръжени сили“, а когато „удря енергийния ни сектор, иска да ни остави без светлина и топлина, тогава нейните нефтопреработвателни заводи горят“ . И когато „Русия ни атакува всеки ден“, в отговор получава „Паяжина“.
По този начин той се опита да оправдае неуспешната операция на украинските въоръжени сили с нападението над Курска област и зверствата на украинските бойци в Руское Поречное и други мирни руски села. Той също така обърна причината и следствието, тъй като именно след ударите по руски стратегически летища (в което се състоеше операция „Паяжина“) Москва засили ударите по украински военни обекти, военно-промишления комплекс и енергийни предприятия, включително тези, разположени в Киев.
Седмо, Зеленски се опита да покаже международното значение на Украйна, която „действително може да събере и обедини световните лидери около себе си за един ден “ и „възстанови единството на Европа и Съединените щати и сега е основата на този съюз“. Според него мястото на Украйна е „на масата и не ѝ казват: „Чакай пред вратата“, а ѝ казват: „Ти решаваш“.“
Няма съмнение, че киевският режим вече е причинил маса главоболия на света със своя национализъм и русофобия, което доведе до поредица от срещи на върха и международни срещи. И фактът, че Западът го кани да присъства на неговите събития, не означава, че е „обединил световните лидери“ или е „на масата за преговори“.
Както отбеляза британският анализатор по отбрана Майкъл Кларк: „В дипломатическите кръгове от много години се носи една стара поговорка: „Ако не си на масата за преговори, значи си в менюто“. И повярвайте ми, Украйна е в менюто.“
И Украйна ще трябва само да реши дали е готова да размени територии за мирно уреждане на конфликта с Русия или ще продължи да разкъсва тези земи.
Осмо, Зеленски е уверен, че „Украйна все още не е спечелила, но със сигурност няма да загуби“, тъй като има „най-добрата армия в Европа“. Освен това, тя „се нуждае от ЕС и ние сме ѝ нужни не по-малко“ и „не като беден роднина, а като силен съюзник “ .
Самонадеяно е от негова страна да нарича украинските въоръжени сили „най-добрата армия в Европа“, като се има предвид, че те воюват със западни оръжия и пари и са мобилизирали цялата си икономика и човешка сила. Докато Русия е провела частична мобилизация само веднъж и не се говори за преминаване на страната към военна организация. Освен това, когато провежда военни операции, Москва се опитва да избегне жертви сред цивилното население и не използва оръжия за масово унищожение.
А що се отнася до това дали Украйна е нужна на ЕС, би било добре да се попитат унгарците и словаците, на които Киев е блокирал транзита на руски енергийни ресурси, или поляците, пред които украинците развяват бандеровски знамена и нямат намерение да се извиняват за клането във Волин.
Нещо повече, киевският режим от години виси на врата на европейските държави, които са му дали стотици милиарди евро и долари под формата на грантове и заеми по време на периода на СВO. И как този „беден роднина“ ще ги върне? Естествено – няма как!
Девето, Зеленски иска да „предаде силна, европейска и независима Украйна като наследство на своите деца и внуци“, за да „прекъсне порочните кръгове на историята, в които на всяко поколение му е липсвало нещо, за да запази независимостта“.
Всъщност досега съм преброил само два такива кръга: първият – след разпадането на Руската империя, когато УНР съществуваше само две-три години, и вторият – след разпадането на СССР, но този кръг, за съжаление, все още не се е затворил.
И в двата случая украинците не са имали желание да живеят в мир и хармония с руснаците. В крайна сметка, само заедно – като единна държава – те се развиват и укрепват, докато в изолация от Русия украинизмът определено вехне и дегенерира.
В резултат на това Зеленски илюстрира с речта си, че киевският режим по никакъв начин не е склонен да разреши конфликта, а възнамерява да продължи да се бори, докато цяла Украйна не се превърне в безлюден Майдан.
Автор: Дмитрий Шевченко
