Диалогът бе подкопан след изявленията на руския външен министър Сергей Лавров, който отхвърли гаранциите за сигурност на Украйна от страна на западните държави

В задънена улица са преговорите между Русия и САЩ за Украйна. Те започнаха скоро след победата на Доналд Тръмп на изборите и достигнаха кулминация по време на визитата на президента Владимир Путин в Анкоридж.

Диалогът бе подкопан след изявленията на руския външен министър Сергей Лавров, който отхвърли гаранциите за сигурност на Украйна от страна на западните държави. Това съобщи в петък агенция Блумбърг, позовавайки се на европейски служители и дипломати, запознати със ситуацията.

Тръмп заяви в ефира на радиопрограмата Todd Starnes Show, че "в рамките на две седмици ще стане ясно" дали може да има напредък. Той добави, че ако в посочения срок Владимир Путин не прекрати войната, Вашингтон вероятно "ще трябва да промени тактиката".

Коментирайки срещата си с президента на Украйна Володимир Зеленски на 18 август в Белия дом, Тръмп каза, че той изглеждал "много добре" и демонстрирал решимост в борбата. "Той се бори с всички сили. Това е тежка война", изтъкна Тръмп.

В четвъртък вечер Тръмп даде да се разбере, че подкрепя украинските удари по руска територия.

По-рано той неколкократно беше посочвал различни срокове за прекратяване на бойните действия. На 14 юли говореше за 50 дни, но по-късно съкрати този период. Обясни го с разочарование от действията на Путин, който продължава ескалацията въпреки усилията на Вашингтон, пише Москоу таймс".

На 29 юли дойде нов ултиматум: Тръмп даде на Москва 10 дни, заплашвайки да въведе 100% мита срещу Русия и нейните търговски партньори. Към момента на изтичането на този срок специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф пристигна в Москва, където, според Белия дом, Путин е поискал лична среща с американския президент. Срещата се състоя на 15 август в Аляска, а обявените санкции не бяха въведени. Във Вашингтон това бе обяснено с необходимостта да се запази пространство за дипломатически усилия.

На 18 август, по време на разговори със Зеленски и европейски лидери, Тръмп заяви, че вижда възможност за уреждане в рамките на "седмица или две". Той изрази мнение, че не съществуват "изключително сложни въпроси", които да възпрепятстват сключването на споразумение, гарантиращо на Украйна защита от бъдеща агресия, а опасенията в тази посока определи като "силно преувеличени".

След тези преговори Тръмп лично се обадил на Путин, за да обсъди организирането на възможна двустранна среща между президентите на Русия и Украйна, пише Mediapool.

Според американски оценки и публични данни Русия в момента контролира около една пета от територията на Украйна.

Трима руски източници твърдят, че срещата на Путин и Тръмп в Аляска на 15 август е била най-добрият шанс за мир от началото на войната през февруари 2022 г., тъй като са били обсъждани конкретни условия, а Путин е демонстрирал готовност за компромис. "Путин е готов за мир, за компромис. Именно това послание беше предадено на Тръмп", казал един от източниците.

Те обаче предупредили, че остава неясно дали Украйна ще отстъпи останалите части от Донбас. Ако това не стане, конфликтът ще продължи. Не е ясно и дали САЩ ще признаят контролираните от Русия територии.

Според четвърти източник на Ройтерс, макар икономическите въпроси да са второстепенни за Путин, той разбира икономическата уязвимост на Русия и мащаба на усилията, необходими за по-нататъшно настъпление.

Тръмп заяви, че иска да сложи край на кръвопролитието и да бъде запомнен като "президент-миротворец".

"Вярвам, че Владимир Путин иска всичко това да приключи – каза Тръмп, застанал до Зеленски в Овалния кабинет. – Убеден съм, че ще можем да решим този проблем."

Впоследствие обаче руският външен министър Сергей Лавров даде да се разбере, че подобна среща в близко време е малко вероятна. Източник на "Вашингтон пост", близък до външнополитическия блок на Кремъл, потвърди, че руският президент едва ли ще се съгласи на такива преговори.

На 21 август бртинският "Гардиан", позовавайки се на източници в администрацията на САЩ, съобщи, че Тръмп е решил да замрази опитите си да организира двустранна среща между Путин и Зеленски. Според изданието президентът на САЩ е стигнал до извода, че Москва и Киев трябва сами да поемат инициативата за организиране на преки преговори, които, по негово мнение, могат да бъдат следващата стъпка към прекратяване на войната.

Руският президент настоява Украйна да се откаже от частта на Донбас, която все още контролира, както и от членство в НАТО, и да се ангажира с неутралитет и неизползване на своя територия за разполагане на западни войски, съобщи преди ден Ройтрес, позовавайки се на три източника, запознати с обсъжданията на най-високо равнище в Кремъл.

След тричасовите разговори с Трмъп Аляска, по време на съвместната пресконференция, Путин изрази надежда, че постигнатите договорености ще открият пътя към мир в Украйна. Нито той, нито Тръмп обаче разкриха детайли от разговорите.

По информация на Ройтерс Путин е проявил готовност за компромис по отношение на териториалните претенции, изложени през юни 2024 г., когато настояваше за пълен отказ на Киев от Донецка и Луганска области (Донбас), както и от Херсонска и Запорожка. Киев категорично отхвърли тези условия, определяйки ги като капитулация.

Според трима източници в рамките на новите предложения Путин продължава да настоява Украйна да се изтегли напълно от контролираните от нея територии в Донбас. В замяна Русия е готова да спре бойните действия по текущата линия на съприкосновение в Запорожка и Херсонска област.

Съединените щати и независими източници изчисляват, че Русия контролира 88% от Донбас и 73% от Запорожка и Херсонска област. Възможна сделка включва също връщането на части от Харковска, Сумска и Днепропетровска област, които са под руски контрол, твърдят източниците.

Путин освен това настоява Украйна да се откаже от членството си в НАТО, Русия да получи юридически обвързващи гаранции за ненасочване на НАТО на Изток, за неутралитет на Украйна, за ограничаване на числеността на нейната армия и забрана за разполагане на западни войски като миротворци на украинска територия.

Президентът Зеленски многократно е отхвърлял подобни условия, заявявайки, че изтеглянето от международно признати украински територии е недопустимо. "Ако говорим за просто изтегляне от изток, ние не можем да го направим. Това е въпрос на оцеляването на страната ни, включващ най-силните отбранителни линии", каза той пред журналисти.

Междувременно членството в НАТО е стратегическа цел, закрепена в конституцията на Украйна и се разглежда от Киев като най-надеждната гаранция за сигурност.

Специалният пратеник на САЩ Стивън Уиткоф, който подготви срещата на върха Путин-Тръмп, заяви след провеждането ѝ, че Кремъл може да се съгласи на гаранции за Украйна по модела на колективната отбрана по устава на НАТО.

"Постигнахме съгласие, че Съединените щати и други европейски държави могат ефективно да предложат формулировка, подобна на член 5, за да покрият гаранциите за сигурност. ...Успяхме да постигнем следното: САЩ да могат да предложат защита, подобна на член 5, което е една от основните причини Украйна да иска да се присъедини към НАТО. Това беше първият път, в който чухме руснаците да се съгласят на подобно нещо", заяви Уиткоф на 17 август.

Той определи единомислието между Путин и Тръмп относно "надеждните гаранции за сигурността" на Украйна като "кардинална промяна" на ситуацията.

Дали Путин се е съгласил на това в Анкоридж, остава неясно. Но по-важно е какво е изнесъл Тръмп от преговорите, отколкото какво реално се е случило, коментира източник.

Лавров обаче отхвърли всякакви планове, ако Русия не получи право на вето. Обсъждането на гаранции за сигурността без участието на Москва е "път в нищото", а всяко присъствие на чуждестранни войски в Украйна е "неприемливо", заяви той в четвъртък.

Според информирани източници Москва е допуснала грешка, като е позволила на Тръмп да интерпретира позицията ѝ като съгласие. Високопоставени европейски представители и дипломати смятат, че изявленията на Лавров са опит за протакане на преговорите и не вярват, че Путин е готов на истинска сделка, отбелязва Блумбърг.

Политологът Самюъл Шарап, ръководител на катедра "Русия и Евразия" в американския аналитичен център RAND, смята, че всяко изискване за изтегляне от Донбас е неизпълнимо за Киев както в политически, така и в стратегически план.

"Откритостта към "мир" при условия, категорично неприемливи за другата страна, може да е по-скоро спектакъл за Тръмп, отколкото знак за истинска готовност за компромис", каза той. "Единственият начин да се провери това предположение е да започне сериозен работен процес, за да се обсъдят тези детайли", допълни той.

Руският външен министър заяви в четвъртък, че Путин е готов да се срещне със Зеленски, но преди това трябва да бъдат уточнени въпросите за обсъждане на най-високо ниво, както и въпросът за легитимността на украинския представител, който ще подпише евентуални договорености.

Путин нееднократно е поставял под съмнение легитимността на Зеленски, тъй като мандатът му изтече през май 2024 г., а президентски избори в Украйна оттогава не са провеждани. Украинските власти настояват, че Зеленски остава легитимен президент, тъй като в страната действа военно положение, което не позволява избори.

Лидерите на Великобритания, Франция и Германия гледат скептично на готовността на Путин да прекрати конфликта, а руски източници отхвърлят този европейски разказ. Те твърдят, че президентът искрено е заинтересован от мир.