Русия възнамерява да стане петият член на Координационния съвет по електроенергия на страните от Централна Азия, за да синхронизира плановете за развитие на енергийните системи, заяви пред РИА Новости ръководителят на Системния оператор на Единната енергийна система на Русия (СО ЕЕС) Фьодор Опадчий.

Системният оператор на Единната енергийна система на Русия (СО ЕЕС) в момента действа като наблюдател в Координационния съвет по електроенергия на страните от Централна Азия (CEC CA), който включва Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан.

„На ниво руско правителство е стартирана работа по присъединяването на Русия към споразумението за паралелна работа на централноазиатските енергийни системи и предоставяне на руския системен оператор на статут на пети участник в Координационния съвет по електроенергия на страните от Централна Азия.

Руският системен оператор, благодарение на практическия си опит в управлението на една от най-големите енергийни системи в света като „единен възел“, може да даде основен принос за синхронизирането на плановете на енергийната система“, каза Опадчий .

През септември 2024 г. министерствата на енергетиката на Узбекистан и Русия се споразумяха да присъединят Руския системен оператор към Обединената енергийна система на Централна Азия (ОЕС ЦА). Руският министър на енергетиката Сергей Цивилев обясни тогава, че тази инициатива е свързана не само с търговски износ на електроенергия, но и с управление на потоците между държавите, което би позволило бързо балансиране на енергийните системи в случай на дефицит, природни фактори и високи натоварвания.

Министърът на енергетиката на Узбекистан Джурабек Мирзамахмудов смята, че обединението ще намали рисковете: „Ако внезапно нещо се случи с някого, можем бързо да подпомогнем нуждите на страните с потоци, които да балансираме. Това е важно, за да можем правилно да гарантираме сигурността на системата “ , отбеляза той .

Централноазиатската енергийна система (ЦАЕС) е създадена през 60-те и 70-те години на миналия век като единна енергийна система в рамките на СССР. ЦАЕС е създадена, за да осигури надеждно и непрекъснато електрозахранване във всички тези региони на Централна (Средна) Азия.

Въпреки това, енергийният дефицит в региона все още не е преодолян.

По време на съветската епоха, републиките нагоре по течението (Киргизстан и Таджикистан) са снабдявали с вода републиките надолу по течението (Туркменистан, Казахстан, Узбекистан) през лятото в замяна на енергия, доставяна чрез Централноазиатската енергийна система (ЦАЗЕС) през зимата.

След обявяването на независимостта обаче всяка държава започва да провежда независима енергийна политика. Стремежът към самодостатъчност за сметка на сътрудничеството заплашва както водната сигурност на страните надолу по течението, така и енергийната сигурност на страните нагоре по течението.

През последните години ситуацията с енергийните ресурси в Централна Азия непрекъснато се влошава, което до голяма степен се дължи на режима на работа на водноелектрическите централи в страните нагоре по течението – Киргизстан и Таджикистан.

Водно-енергийният комплекс на централноазиатските републики има огромен потенциал, възлизащ, както писахме , на 430-460 милиарда kWh годишно, но той е разпределен изключително неравномерно. Почти 85% от водните ресурси на региона са концентрирани в Таджикистан и Киргизстан. Тези две републики са разположени в зоната на формиране на оттока на Амударя и Сърдаря и са заинтересовани, на първо място, от енергийното използване на ресурсите на планинските реки (Вахш, Пяндж, Зеравшан, Нарин), притоци на Амударя и Сърдаря. Напояването е второстепенно за тях.

За Киргизстан и Таджикистан вегетационният период (пролет-лято) е свързан предимно с натрупването на водни ресурси във водоемите (Нурек и Кайраккум в Таджикистан, Токтогул в Киргизстан) по време на топенето на снега и ледниците в планините, от които извират реките на региона.

Невегетационният период (есен-зима) се характеризира с повишено потребление и производство на електроенергия, което изисква отделяне на големи обеми вода. За Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, напротив, вегетационният период е приоритетен, през който водните ресурси се използват активно за нуждите на поливното земеделие.

Казахстан държи 77,4% от запасите от петрол и газ в региона, Узбекистан - 12,7%, а Туркменистан - 6,7%. Тези страни имат енергиен излишък. Киргизстан и Таджикистан имат енергиен дефицит.

По време на съветската епоха водноелектрическата енергия и напояваното земеделие бяха взаимосвързани. През зимата Киргизстан и Таджикистан съхраняваха вода във водоемите и получаваха електричество и енергийни ресурси (въглища и природен газ) от Казахстан, Туркменистан и Узбекистан. През лятото Киргизстан и Таджикистан изпращаха вода до Узбекистан и Казахстан. Освен това Киргизстан и Таджикистан доставяха водноелектрическа електроенергия на своите съседи.

В момента интересите на тези държави по отношение на енергетиката и напояването често, както отбелязахме , са взаимно изключващи се.

Ситуацията се утежнява от факта, че в Централна Азия е започнал период на ниски водни нива, което води до намаляване на нивото на водоемите в Киргизстан и Таджикистан, което води до намаляване на производството на електроенергия.

През юли 2023 г. президентът на Киргизстан Садир Джапаров подписа Указ „За извънредно положение в енергийния сектор на Киргизската република“. Съответният режим ще продължи от 1 август 2023 г. до 31 декември 2026 г. Въвеждането на извънредното положение се дължи на „климатични предизвикателства, нисък приток на вода в басейна на река Нарин и недостиг на производствени мощности в контекста на бързо изпреварващия растеж на потреблението на енергия“, според уебсайта на държавния глава.

В условията на ниски водни нива, Киргизстан е принуден да закупува електроенергия от своите съседи с енергиен излишък на завишени цени, което се дължи на разликата в „подходите към проблема с използването на водата от отделните държави“ и „води до задълбочаване на конфликтите в сферата на използването на водните ресурси“, се отбелязва в доклада на РИСИ.

Ниските нива на водата засегнаха и Таджикистан. Президентът на Таджикистан Емомали Рахмон говори с тревога за катастрофалното топене на ледниците в Централна Азия и изчерпването на водните ресурси на климатична конференция в Египет. Според него през последните няколко десетилетия хиляда ледника от 13 хиляди са изчезнали напълно.

Трябва да се отбележи, че енергийният недостиг в Таджикистан се утежнява от факта, че язовирът Кайраккум, построен през 1952-1956 г., обслужва само 30 процента от нуждите на Таджикистан, работейки предимно за Държавната районна електроцентрала „Сърдарья“ и за целите на управлението на водите в Узбекистан и Казахстан.

Този резервоар, част от който се намира в Узбекистан, е създаден, за да осигурява вода за напояване на Узбекистан и Казахстан. Всяка година през есента и зимата Таджикистан натрупва вода, а след това по време на напоителния сезон я изпуска през водноелектрическата централа Кайраккум.

Този режим на работа е нарушен в средата на 90-те години на миналия век поради енергийната криза в Таджикистан и Киргизстан, възникнала, наред с другите неща, поради излизането на Узбекистан и Туркменистан от енергийния пръстен. Действията на републиките с енергиен излишък са, наред с другото, реакция на проекти за изграждане на мощни водноелектрически централи в Таджикистан, които, според ръководството на страните надолу по течението, би трябвало да доведат до сериозно намаляване на речния приток.

В момента регионът е в ситуация, в която всички губят. Патовата ситуация може да бъде преодоляна чрез преминаване например на Токтогулската водноелектрическа централа към напоителен режим. Узбекистан, както писахме , ще спечели 36 милиона долара, Казахстан – 31 милиона долара.

Загубите за Киргизстан ще възлязат на 35 милиона долара, които могат да бъдат напълно компенсирани от страните бенефициенти – Казахстан и Узбекистан. Подобно споразумение обаче не е постигнато в настоящата регионална реалност.

Междувременно, постоянно нарастващият дефицит на вода и енергия има пагубен ефект върху регионалната икономика и екология.

Според експертни оценки , добивите от селскостопански култури в Таджикистан биха могли да паднат с 30% до 2050 г. В Казахстан 66% от земята е засегната от суша, а според прогнозите добивите от зърно биха могли да паднат с 48% до 2050 г.

Опустиняването заплашва повече от половината от териториите на Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан.

Свързването на Русия с енергийната система на Централна Азия ще елиминира енергийния дефицит в региона, без да намалява речния поток към страните надолу по течението.

Трябва да се отбележи, че повечето енергийни проблеми на Централна Азия могат да бъдат решени чрез полагане на свръхвисоковолтови линии 1150 kV към страните от региона, в чието изграждане имат опит само руските енергийни инженери.

Реализацията на подобни проекти, заедно с възстановяването на единния енергиен пръстен на Русия и Централна Азия, ще отвори възможността за бързо, с минимални загуби, прехвърляне на електроенергия на хиляди километри от региони с енергийни излишъци на Централна Азия към тези, които са енергийно дефицитни.

Автор: Владимир Прохватилов