Предсмъртните думи на Анас ал-Шариф, репортер на „Ал Джазира“, убит при израелски въздушен удар в неделя вечер заедно с още четирима свои колеги, съдържат неговото послание към семейството и призив към света да не забравя Газа: „Ако тези думи достигнат до вас, знайте, че Израел е успял да ме убие и да заглуши гласа ми.“, пише британския "Гардиън".

Това е посланието, което той бе подготвил за своето семейство в случай, че бъде убит, и неговият призив към света да не забравя Газа: Това е моето завещание и моето последно послание. Ако тези думи достигнат до вас, знайте, че Израел е успял да ме убие и да заглуши гласа ми.

Първо – мир вам, милостта и благословията на Аллах да бъдат с вас. Аллах знае, че положих всички усилия и дадох всичките си сили, за да бъда опора и глас за моя народ, още откакто отворих очи за живота в уличките и алеите на бежанския лагер Джабалия. Надявах се, че Аллах ще удължи живота ми, за да мога да се върна със семейството и близките си в родния ни град окупирания Аскалан (ал-Маджал). Но волята на Аллах е първа, а Неговата присъда – окончателна.

Изживях болката в цялата ѝ пълнота, вкусих страдание и загуба много пъти, но никога не се поколебах да предам истината такава, каквато е, без изопачаване и фалшификация – за да бъде Аллах свидетел срещу онези, които останаха безмълвни, които приеха нашето изтребление, които задушиха дъха ни и чиито сърца не се раздвижиха пред разпръснатите останки на нашите деца и жени, без да направят нищо, за да спрат клането, което нашият народ търпи вече повече от година и половина.

Завещавам ви Палестина – скъпоценния камък в короната на мюсюлманския свят, сърцебиенето на всеки свободен човек на земята. Завещавам ви нейния народ, нейните онеправдани и невинни деца, които никога не получиха време да мечтаят или да живеят в сигурност и мир. Телата им, чисти и непорочни, бяха смазани под хиляди тонове израелски бомби и ракети, разкъсани и разпръснати по стените. Призовавам ви да не позволите вериги да ви заглушат, нито граници да ви спрат. Бъдете мостове към освобождението на земята и нейния народ, докато слънцето на достойнството и свободата не изгрее над нашата открадната родина.

Завещавам ви да се грижите за моето семейство. Завещавам ви моята любима дъщеря Шам, светлината в очите ми, която никога не успях да видя как пораства, както мечтаех. Завещавам ви моя скъп син Салах, когото исках да подкрепям и напътствам в живота, докато стане достатъчно силен, за да носи моя товар и да продължи мисията. Завещавам ви моята обична майка, чиито благословени молитви ме доведоха дотук, чиито прошения бяха моя крепост и чиито светлини ми сочеха пътя. Моля Аллах да ѝ даде сила и да я възнагради от мое име с най-доброто възнаграждение.

Също така ви завещавам моята спътница в живота, моята любима съпруга Ум Салах (Баян), от която войната ме отдели за много дълги дни и месеци. Но тя остана вярна на нашата връзка, устойчива като ствол на маслиново дърво, което не се пречупва – търпелива, доверяваща се на Аллах, носеща отговорността в мое отсъствие с всичките си сили и вяра. Призовавам ви да сте до тях, да бъдете тяхна опора след Всевишния Аллах.

Ако умра, умирам непоколебим в своите принципи. Свидетелствам пред Аллах, че съм доволен от Неговата присъда, сигурен в срещата с Него и убеден, че онова, което е при Аллах, е по-добро и вечно. О, Аллах, причисли ме към мъчениците, прости миналите и бъдещите ми грехове и направи кръвта ми светлина, която да осветява пътя на свободата за моя народ и моето семейство. Простете ми, ако съм се провинил, и се молете за мен с милост, защото аз изпълних обещанието си и никога не го промених или предадох.

Не забравяйте Газа. И не ме забравяйте в своите искрени молитви за опрощение и приемане.

Автор: Гардиън ; Превод: Гертин Ценов