Евроатлантическата част на информационното пространство порази като с гръм империята на злото, която си е позволила да продава украински деца като роби, с описание и снимки.

Повод за този чутовен гръм е публикация във фейсбук на Микола Кулеба, който е основател на организацията „Спаси Украйна“ и бивш комисар по правата на детето към президента на Украйна.
Тази „шокираща новина“ е споделена от много електронни издания като Оффнюз, Актуално и т.н., което не е изненада. Но особеното усърдие на национална медия като btv  да „разкрие това зверство“ на руснаците, ми идва малко в повече. Връзката към сайта на БТВ е в коментарите.
Най-добрата част от публикацията, изпълнена с гняв и омерзение:
„Това може да бъде сюжет от антиутопия за филм или книга. Но всъщност е реалност. В руски уебсайт украински деца се предлагат като продукти в онлайн магазин. Те са представени със снимки, с имена, възраст, цвят на косата, цвят на очите. С характерите им, с добрите им черти. Като описание на играчки, но са истински деца. Откраднати. Отвлечени. Откъснати от родината си. Откъснати от семействата си“. 
А това е публикацията на Кулеба -  https://www.facebook.com/plugins/post.php…
Автоматичен превод на публикацията с подобрения: 
------------
Русия създаде онлайн каталог за „продажба“ на украински деца.
От 2014 г. деца от окупираните територии - Луганска област, Донецка област и Крим - системно се транспортират по ред на руски семейства под Москва и в други региони на Русия. Изглежда търсенето на деца е намаляло, затова окупаторите търсят нови начини да „подобрят“ тази ужасна система. Ние и екипът Спаси Украйна открихме доказателство, че са преминали към методи, които освен като търговия на деца няма как да се нарече.
На създадения сайт може буквално да "изберете" детето си по снимка с отворени лица. Описват децата като стока: "послушна", "спокойна" и др. Само си представете - можете да филтрирате децата не само по артикул, но и по цвета на очите и косата!
Начинът, по който описват украинските ни деца, не се различава от каталога на роби Това е истински трафик на деца през 21 век, който светът трябва да спре незабавно.
Повечето деца в този "каталог" са родени преди окупацията на Луганска област и са имали украинско гражданство. Родителите на някои от тях са убити от окупационните власти, а на другите просто са направили руски документи, за да узаконят отвличането.
Когато руснаците поискат списъци с откраднати украински деца на преговори, им е достатъчно просто да прехвърлят базата данни от сайта на собственото им луганско "министерство на образованието". Цялата доказателствена база за престъпленията им е директно от официалните им ресурси.
Ние от Спаси Украйна ще направим всичко, за да спасим тези деца. И да им върнем най-важното - дом, семейство, държава.
-----------
Посочен е и източникът на информацията: сайтът на Министерството на образованието и науката на ЛНР - връзката към сайта е в коментарите. 
Под публикациите на атлантическите медии във фейсбук съпричастни граждани късат ризите си, посипват главата си с пепел и люто кълнат агресора за това човеконенавистно деяние – кражбата на украински деца и продажбата им като роби. 
Обаче... дори само едно безпристрастно прочитане на този текст показва, че това е поредният нескопосан опит за манипулация тип Буча. И всеки, който би искал да се нарече журналист, а не пропагандатор, трябва да си отговори на следните въпроси:
За какви деца става въпрос? 
А/ За деца, „откраднати“ от Украйна, насилствено отделени от родителите им и „продавани“ в Москва и други руски градове.
Б/ За деца от ЛНР, които са останали без родители и местните власти им търсят семейства.
Не е едно и също, нали?
И какво се е случило с родителите им?
Ако са местни деца - от ЛНР, „сепаратистите“ ли са убили техните родители? Тази елементарна опорка за бавноразвиващи се, че жертвите в двете републики в продължаващата повече от 11 години война са заради самообстрели, безразборни разстрели или „обстрели направо от Ростов“, не се ли изтърка вече?
От краткия текст на всеки средноинтелигентен човек трябва да стане ясно, че в сайта на МОН на ЛНР има информация за местни деца, на които се търсят семейства. За доста от децата снимки няма, вероятно добавянето им е съгласувано с тях.  Ако се замислим още малко, ще разберем и защо е това описание на децата. Знаете какви деца търси обичайният осиновител. Не търси деца на 15 или 17 години. И ако някой се съгласи да приюти тези деца, трябва да има все пак някаква информация за тях. Това не са бебета, които нямат развит характер. 
Целта на родния атлантически журналист е ясна – нагнетяване на омраза към Русия и всичко руско. Ако някой не знае, дали това е редно и допустимо, нека погледне чл. 162 от НК. Там това деяние и санкциите, които трябва да последват от него, са много ясно разписани. Но спокойно, у нас никой няма да тръгне да преследва хората, живеещи в правилната страна на историята.
Аз пък ще си позволя малко съвети към колегите журналисти, ситуирани в правилната страна на информацията. Не че ще има полза...
1. Ако не сте разбрали какво точно е имал предвид Кулеба, просто го питайте. Пишете му под публикацията, или му изпратете съобщение. На вас ще отговори, нали сте от една страна, от страната на доброто. На мене не отговори, но не съм и очаквал отговор. Всяка конкретика ще направи да лъсне манипулацията в обтекаемия текст.
- Кулеба е дал връзка към сайта на МОН на ЛНР. В него има контакти. Питайте и тях – какви са тези деца, как лошите сепаратисти са убили родителите им и защо и за колко ги продават. Биха ли ги „върнали“ на Украйна и на кого точно да ги върнат там. Може и те да ви отговорят. Аз съм ги питал, но за това – в друг материал. Тук обсъждаме вашия професионализъм.
Запишете си този съвет. Първо питайте, информирайте се, после пишете или говорете в ефир.
Ще ви дам и една подсказка. Армията стреля в своя народ само веднъж. Втория пък стреля в чужд народ. Тези деца не са украинци.
Сигурен съм, че разбирате какво ви казвам. До началото на 2015-та и вие показвахте живеещите в мазета и укрития мирни жители на Донбас и все още им съчувствахте. После някой ви премести към правилната страна на историята и информацията. С тояга или морков – не знам. Пък и няма значение.
Btv, 2015-та година: https://www.facebook.com/share/v/19WcK6YZgM/