В брошура строителен предприемач изтъква „величествения стил“ на архитектурата на сградата и нейното отличително местоположение, само на 15 минути пеша от морето, като добавя едно предупреждение – била е повредена по време на „военни събития“, пише Wall Street Journal.
Сградата, която някога се е издигала на това място, всъщност е била разрушена от строителни компании, след като Русия превзе Мариупол в ожесточена атака, при която загинаха хиляди хора, а жилищният фонд на украинския пристанищен град беше опустошен.
Жителите на „Къщата с часовника“ се считали за късметлии, че са оцелели, но сега са изключени от преустройството на сградата, която е продадена предимно на новодошли от Русия.
„Ние, предишните собственици, нямаме право да сме там“, казва Елена Пудак, чиято майка притежавала просторен апартамент в сградата, но сега живее в Германия.
Някога забележителност на уникалното наследство на Мариупол, къщата с Часовника днес е паметник на превръщането на града от Русия в средство за печалба и постигане на собствените ѝ политически цели. В цялата окупирана територия подкрепяните от Русия власти са конфискували хиляди апартаменти, след като са ги обявили за „безстопанствени“, оставяйки украинците, които са избягали, пред все по-големи пречки да се върнат и да докажат собствеността си или да претендират за компенсация.
Междувременно новодошлите от Русия се ползват с редица придобивки, като например лихва от 2% по ипотечните кредити за нови строителни проекти.
Стратегията за подмяна на хората, които някога са живели в завзетите територии, с етнически руснаци отдавна е следвана от Москва. Източната част на Донбас в Украйна, например, беше наводнена с руснаци през 30-те години на миналия век, когато Съветският съюз индустриализира областта, докато милиони украински селяни умираха от глад в събития, които украинското правителство и много историци считат за геноцид.
Мариупол е символ на руската жестокост и на украинската съпротива при обсадата в първите седмици на войната, която унищожи части от града, включително бълващия дим стоманодобивен завод „Азовстал“. Брокери на недвижими имоти рекламират чистия въздух в града в момента.
Една новодошла, рускиня от Сибир, казва, че била заслепена от яркооранжевото слънце, когато за първи път посетила града миналата година. Тя купила апартамент, който се нуждаел само от малък ремонт и смята да се пенсионира там, сбъдвайки мечтата на съпруга си да живеят край морето. Засега тя казва, че ще го отдаде под наем на наемателка – жена от Москва, която живее и работи в Мариупол.
Олександър Носорченко, бивш жител на Мариупол, казва, че руски военнослужещ е завзел лятната му къща на брега на морето в покрайнините на града. Като мъж във възраст да воюва, Носорченко не можел да се върне в Мариупол, за да поиска компенсация, а съпругата му, която е преживяла обсадата на града от Русия, е отказала да се върне там по принцип.
Къщата с часовника, построена през 50-те години на миналия век, била един от най-желаните адреси в някога процъфтяващия град. По време на ремонта на покрива и на фасадата на сградата през 2021 г. бил инсталиран нов часовник със светлинно шоу, което тогавашният кмет Вадим Бойченко приветства като символ на „ерата на възраждането на Мариупол“.
Месеци по-късно местни жители се озоваха сгушени в мазето, докато руските сили обсаждаха града. През март 2022 г. ракета проби дупка в Къщата с часовника, като отне живота на няколко местни жители.
„Тогава разбрахме, че нямаме къде да се върнем“, казва Пудак, която избягала от града със съпруга си и трите си деца дни преди това, като оставила ключовете от апартамента на майка си на съсед.
Масовото разселване и разрушенията отворили пазара на недвижими имоти. Докато работници започнали да разчистват отломките, брокери на имоти изкупували евтино жилища от бягащите жители.
Жителите на къщата с часовника се разпръснали в Украйна, Русия и Европа, но някои останали в мазето на сградата, докато през лятото не се появил теч.
Въпреки щетите жителите се надявали, че историческата стойност на сградата ще гарантира нейното запазване. В генералния план за преустройство на Мариупол, одобрен от Путин през 2022 г., Къщата с часовника била отбелязана за реставрация.
Булдозерите пристигнали към края на 2022 г.
Местните жители наблюдавали безпомощно събарянето на сградата. Според председателя на сдружението на местните жители Мария Тиховская три багера се повредили в процеса. „Самата къща се съпротивляваше на събарянето“, казва тя във видео, публикувано в интернет. Сателитни снимки показват, че по-голямата част от сградата е била съборена до началото на 2023 г.
Въпреки това местните жители очаквали да получат апартаменти в новата сграда. Указ от 2022 г. им давал правото да бъдат пренастанени на мястото на предишния си дом.
Но без да знаят, сградата била предоставена за преустройство от дъщерно дружество на компанията „Роскапстрой“, която е собственост на руското министерство на строителството.
Реалността започнала да им става ясна, когато видели плановете и компютърно генерирани изображения на новата сграда в канал в „Телеграм“, който се появил през юли 2023 г. Тя била с няколко етажа по-висока от сградата, която познавали, и имала съвсем различно разпределение. Вместо просторни апартаменти с две спални, тя била разделена основно на студиа.
Местни жители се опитали да се свържат със строителната компания „РКС Дивелъпмънт“, но не им било обърнато внимание. Вместо това строителната компания отворила офис за продажби близо до обекта. Сред купувачите бил и брокер на недвижими имоти от Мариупол, който резервирал три апартамента в новата Къща с часовника. „Имаше голям интерес“, казва 28-годишният мъж. Повечето други купувачи, с които се засякъл, били от Русия, допълва той.
Що се отнася до бившите жители, той знаел за оплакванията им, но не проявил съчувствие. Ако искаха да продължат да живеят там, трябваше да платят първоначална вноска като всички останали, казва брокерът. Въпреки факта, че цената била около три пъти по-висока от сумата, която жителите твърдят, че им била предложена като компенсация за апартаментите им.
„Това едва стига за покупката на парцел в гробище“, казва един от местните жители.
Дори да могат да си го позволят, много бивши жители възразяват по принцип – защо трябва да плащат цената за разрушаването на Мариупол?
Апартаментите били продадени изцяло за една седмица, съобщава агенцията за недвижими имоти. По-голямата част от планираните разходи за строителството в размер на 850 млн. рубли, или около 10,5 млн. долара, били покрити от бъдещите собственици, според декларация за разкриване на информация за проекта от строителната компания. САЩ наложиха санкции на „Роскапстрой“ и нейните дъщерни дружества за дейността им в окупирания Мариупол по-късно през 2023 г.
С началото на строителните дейности местните жители се мобилизирали и се обърнали към официалните органи в т. нар. Донецка народна република, руското наименование на управлението, установено в източната част на Украйна.
В отговор им било съобщено, че законът е променен – местните жители вече нямали право да бъдат пренастанени в предишните си домове, а навсякъде в границите на града.
Междувременно майката на Елена Пудак се опитала да се върне в Мариупол, за да поиска обезщетение за апартамента си. Бил ѝ отказан достъп на руското летище „Шереметиево“, единствения законен входен пункт за украинци, които искат да се върнат в окупираните територии. Тя не получила обяснение, но подозира, че властите се опитват да не допуснат хора с имуществени претенции.
Тъй като вариантите им намаляват, жителите на Къщата с часовника завели дело срещу Донецката народна република с твърдението, че правата им като нови граждани на Русия са били нарушени. Те изложили случая си в писмо, адресирано до руския президент Владимир Путин.
Отговор не последвал и в края на миналата година съдът се произнесъл срещу тях.
