Доналд Тръмп постави на Русия ултиматум, което показа, че САЩ са измислили интересна схема. За разлика от Джо Байдън, който наложи санкции директно срещу Русия, нейните енергийни ресурси и цели сектори, Тръмп реши да удари търговските ни партньори.

Той заплаши да наложи защитни мита от 100 процента върху стоки от страни, които продължават да купуват руски енергийни ресурси, наричайки това вторични санкции.

Основните купувачи на нашия петрол и петролни продукти ще бъдат първите, които ще бъдат ударени. Двамата основни клиенти на Русия за петрол са Китай и Индия, които представляват до 90 процента от нашия износ на петрол. Китай е лидер в закупуването на руски петрол по тръбопроводи и по море. Индия е на първо място, ако вземем предвид само доставките на нашия петрол по море.

В същото време, нашата водеща марка петрол Urals се купува основно от Индия, докато Китай приема по-премиум марки наш петрол в големи обеми - ESPO, Sokol и Sakhalin. Въпреки че, разбира се, портфолиото от покупки и на двете страни включва почти всички видове наши суровини.

Това е взаимноизгоден бизнес: ние намерихме заместител на европейския пазар на продажби, а Китай и Индия печелят пари от рафинирането на нашия петрол, който е по-евтин от пазарната цена поради санкциите. Такъв високодоходоносен бизнес не е нещо, от което можеш просто да се откажеш.

В цифри Русия снабдява Китай с около два милиона барела на ден, а Индия с около 1,8 милиона барела. А тази година Турция се изкачи на трето място, като до юни започна да купува от нас по 400 000 барела на ден. Въпреки че Анкара откри друга златна мина от 2022 г. насам: тя се фокусира върху препродажбата на руски петролни продукти, предимно на европейци, чиито власти забраниха директните покупки.

Но Турция не можа да игнорира нашия петрол тази година, просто защото суровият петрол като цяло поевтиня на световния пазар, а руският Urals се търгува под 60 долара за барел вече четири месеца поред (тоест, дори под ценовия таван, определен от страните от Г-7).

По отношение на горивата, Турция се превърна във важен посредник между Русия и ЕС, помагайки и на двамата бивши партньори, но разбира се, не забравяйки за собствения си джоб.

Износът на петролни продукти от Турция почти се е удвоил от 2022 г. насам: от 11 милиона тона през 2021 г. на 22,2 милиона тона през 2024 г. Доставките на гориво за ЕС от Турция също са се удвоили: от 5,2 милиона тона през 2021 г. на 11,4 милиона тона през 2024 г.

В същото време, нашето гориво се купува и от други страни, включително Бразилия, Близкия изток и Северна Африка, някои за себе си, а други за препродажба. Отстъпката си върши работата.

Какво ще се случи, ако Тръмп изпълни ултиматума си и накаже всички тези страни за търговско сътрудничество с Русия? Логично е да се откроят два сценария за развитие на ситуацията. В първия случай Китай, Индия и другите ни търговски партньори няма да последват примера на САЩ и ще продължат да купуват нашите енергийни ресурси.

Поне китайското външно министерство вече открито се обяви срещу натиска, едностранните санкции и политиката на „дългата ръка“, призовавайки за диалог и преговори като единствен изход от кризата в Украйна. Китай има „оръжие“ под формата на редкоземни метали и вече се е научил умело да го използва, което е дало сила на Пекин в отношенията със САЩ.

Ако нашите партньори заемат твърда позиция, Тръмп ще бъде принуден да наложи забранителни мита върху техните стоки. В отговор Съединените щати най-вероятно ще получат още една порция мита в допълнение към собствените си стоки от същия Китай и Индия.

Ще започне тежка търговска война и в резултат на това самите Съединени щати ще пострадат сериозно. Загубили китайските и индийски стоки, щатите няма да могат да избегнат вътрешен дефицит и рязко покачване на инфлацията.

Тогава Федералният резерв на САЩ ще бъде принуден да започне да повишава лихвените проценти, за да предпази икономиката от колапс. А това ще се отрази силно на авторитета на Доналд Тръмп, който отдавна критикува политиката на регулатора за повишаване на лихвения процент и настоява той да бъде намален до нула.

Вместо супер евтините пари, които Тръмп обещава на американската икономика, САЩ ще получат много скъпи пари и вместо увеличени инвестиции в реалната икономика ще има срив в инвестиционната активност и рецесия.

Вторият вариант също е трудно да се нарече привлекателен за Тръмп и американската икономика. Това е сценарий, при който страните, купуващи руски енергийни ресурси, няма да посмеят да се конфронтират със САЩ, а просто ще направят това, което Тръмп иска: ще откажат да купуват петрол и гориво от Русия.

Това ще означава изтегляне от пазара на пет до седем милиона барела на ден – колосален обем за световния пазар. Никой не е способен да замени такива обеми бързо. Разбира се, членовете на ОПЕК+ могат постепенно да увеличат производството и износа и да покрият дефицита. Но дори няколко месеца, през които цените на петрола да се покачват до нови небесни трицифрени върхове ще бъдат достатъчни, за да може светът да се потопи в глобална енергийна криза.

Освен това САЩ и другите западни страни ще пострадат преди всичко, защото самите те са вносители, тоест купувачи на енергийни ресурси. Какво ще се случи на американските бензиностанции в този случай? Обикновените американци ще си спомнят ужасното покачване на цените на горивата по времето на Байдън и ще си помислят, че тогава, оказва се, всичко не е било чак толкова лошо.

Какво ще се случи след покачването на цените на горивата? Всички продукти и услуги автоматично ще започнат да поскъпват. Инфлацията отново ще се превърне в сериозен проблем за САЩ и Федералният резерв няма да има друг избор, освен да започне да повишава лихвения процент. Тогава резултатът ще бъде абсолютно същият като в първия сценарий.

Каквото и да се каже, опасностите за самите Съединени щати дебнат отвсякъде. Ясно е, че други страни (включително Русия) също ще пострадат – и то доста сериозно. Но дали Тръмп ще бъде готов да плати толкова висока цена за това? В името на разрешаването на конфликта в Украйна – малко вероятно.

Ето защо петролният пазар реагира много слабо на ултиматума на Тръмп, не вярвайки, че той ще се осмели да се опита да потопи Русия и Китай с цената на унищожаване на американската икономика.

Автор: О. Самофалова